О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                          № 775

                             София, 27.07.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА

 ЛИДИЯ РИКЕВСКА

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 531/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение от 2.07.2007 г. по гр.д. № 22697/ 2006 г. на Софийски районен съд, 65 състав, оставено в сила с решение № 287 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3233/2008 г. на Софийски градски съд, В. отделение, В. „д” състав е отхвърлен иск за делба на 12 260 бр. компенсационни бонове, с номинал от един лв., издадени на основание чл.10б ЗСПЗЗ и удостоверени с депозитарна разписка № 1* от 7.04.2005 г. от „Ц” АД.

Съделителите М. Д. , И. Г. , М. Т. , Й. Т. , Л. Р. и Д. Д. , които са и ищци по делото, са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат, че е постановено в нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на жалбата се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представят решение № 427 от 15.01.2007 г. по адм.д. № 4782/2006 г. на В. административен съд, четвърто отделение.

Ответниците, които също са искали да се извърши делба на боновете, но са оспорвали квотите на ищците, не вземат становище по жалбата.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

По делото е установено, че страните са наследници на бившия собственик И. Б. Т. , земите на когото не могат да се възстановят поради наличието на хипотезата по чл.10б ЗСПЗЗ и затова им е определено обезщетение с 12 260 компенсационни бонове, с номинал по 1 лв. Регистрирани са в „Ц” АД, видно от представената депозитарна разписка от 7.04.2005 г. Иван Т. е починал през 1955 г. и е оставил за наследници съпруга и четири деца, а понастоящем- техните наследници, които са страни по делото и ползващи се от обезщетението. Според ищците не могат да постигнат споразумение за доброволна делба на компенсационните бонове, поради което искат делбата им да се извърши по съдебен ред. Ответниците не са оспорили допустимостта на делбата, но са предявили искане по чл.12, ал.2 от ЗН за определяне на по- голям дял от наследството.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че компенсационните бонове са ценни книжа, които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар и затова материализираните в тях права не са вещни, а облигационни, поради което не могат да бъдат предмет на делба.

Въпросът за допустимостта на делбата на компенсационни бонове, дадени като обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ е съществен за делото, тъй като определя развитието на производството и удовлетворяване исканията на страните. За да е допустима жалбата обаче е необходимо и кумулативно наличие поне на още едно от условията, посочени в чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на данните по делото и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за разглеждане на жалбата по същество. По въпросите за делба на облигационни вземания, налични пари, влогове и др. подобни ВКС има трайно установена практика, че такава делба е недопустима, тъй като могат да се делят само вещи и права върху вещи, но не и вземания. Към тази практика се причисляват и случаите с акции, бонове и други компенсаторни инструменти, както е приел и въззивният съд.

Позоваването на решение на Върховния административен съд, в което се цитира решение на районен съд, постановено по иск за делба на такива бонове, не е основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решенията на ВАС не формират противоречива практика, а и самото решение на районния съд не е представено. Допустимостта на обжалването не може да се обоснове и с позоваване на П. за дейността на Ц. депозитар, издаден на основание чл.17 от Наредба № 8 от 12.11.2003 г.-ДВ бр.108/ 2003 г., където в т 4 на П. 5/П05/ е посочено, че прехвърлянето на ценни книжа при наследяване се извършва въз основа на договор за доброволна делба между всички наследници, с нотариална заверка на подписите. Касационните жалби се допускат до разглеждане, когато противоречието е между практиката на съдилищата по гражданскоправни спорове, а не с устройствен правилник на едно акционерно дружество, каквото е Ц. депозитар.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата, подадена от М. И. Д., И. Д. Г., М. С. Т., Й. Д. Т., Л. А. Р. и Д. А. Д. от гр. С. против въззивно решение № 287 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3233/2008 г. на Софийски градски съд, В. отделение, В. „д” състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: