ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Галина Захарова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1220 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационeн протест срещу присъда №52 от 04.02.2013 г., постановена по ВНОХД №4305/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е изцяло отменена присъда от 09.03.2012 г., постановена по НОХД №9038/2010 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимата Х. М. К. е призната за невиновна в това на 15.02.2010 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет.7, ап.19, като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на постъпките си, да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 453 лева от владението на М. С. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.194, ал.1 НК.
В касационния протест и допълнението към него се релевират доводи за допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуални правила и нарушения на материалния закон.
Като съществени процесуални нарушения се сочат допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото, като се твърди, че въззивният съд е направил непълен и неверен доказателствен анализ и незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за проведения следствен експеримент, показанията на полицейския служител Б. и приложената по делото докладна записка, която установява авторството на подсъдимата.
Конкретни нарушения на материалния закон не се посочват, като единствено се поддържа, че постановяването на оправдателна присъда е незаконосъобразно.
На тези основания се предлага въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като предлага той да бъде уважен.
Защитата на подсъдимата предлага протеста да бъде преценен като неоснователен и да бъде потвърдена въззивната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационният протест е неоснователен.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила

Касационният съдебен състав прецени, че въззивния съдебен състав правилно не е ценил протокола за проведен следствен експеримент и е изключил от доказателствената маса показанията на свидетеля Б..
Законосъобразно въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.166 НПК и е преценил, че следствения експеримент по смисъла на тази разпоредба представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да бъдат проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени източници или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен характер, не представлява средство за събиране на оригинерни доказателства или изясняване на релевантните за изхода на производството факти. В този смисъл е и Р 190-2011 г. на ВКС, НК, І НО.
Правната природа на обсъждания институт предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат проверени или уточнени чрез провеждане на следствен експеримент. При липсата на такива доказателства провеждането му е безпредметно, тъй като независимо от неговия резултат същият не може да установи релевантни за изхода на производството факти, нито да допринесе за установяването им. В този смисъл са Р 496-2009 г. ВКС, НК, ІІІ НО и Р 425-2009 г., ВКС, І НО.
Предвид изложеното може да бъде направен извод, че следствения експеримент задължително трябва да следва събирането на доказателства и да бъде провеждан единствено с цел проверката им и уточняването на същите. Тези доказателства, без съмнение, трябва да бъдат годни и да могат да бъдат ползвани от решаващия орган в наказателното производство. При липсата им или при тяхна негодност провеждането на следствен експеримент е безпредметно. Това е така, тъй като провеждането му не би могло да замести липсващи доказателства или да санира допуснати при събирането им недостатъци.
В настоящото производство следственият експеримент е проведен въз основа на показания на подсъдимата К., дадени в качеството и на свидетел, преди да бъде установена като обвиняема по делото. Няма съмнение, че тези показания не могат да бъдат ползвани при решаване на делото и същите нямат никаква доказателствена стойност. Ето защо проведения следствен експеримент, насочен към проверката на този негоден доказателствен източник, не може да бъде кредитиран и неговите резултати не могат да установят съществени за изхода на делото факти, още по- малко авторството на подсъдимата.
Касационният съд приема, че разследващите органи, с извършването на обсъжданото действие, са направили опит да заместят обясненията на К. и конкретно са целили установяване на съпричастността й към извършване на инкриминароното деяние. Такъв следствен експеримент би бил обясним и оправдан при положение, че К. бе дала обяснения преди провеждането му и бе признала напълно или частично авторството си. При липсата на такива обяснения провеждането на следствения експеримент е бил безпредметен и като цяло безсмислен.
Касационният съдебен състав обмисли възможността показанията на свидетелите С. и Д. да бъдат ползвани с оглед установяване на авторството на престъплението- предмет на производството. Същите действително са възприели провеждането на едно недопустимо действие (били са поемни лица по обсъждания следствен експеримент), но от показанията им не може да бъде направен несъмнен извод за авторството на К.. В показанията на тези свидетели се съдържа информация за провеждането на действие по разследването, като се уточнява поведението на всеки един от участниците в него. Вярно е, че те дават информация за това, че подсъдимата е посочила вратата на пострадалата и е обяснила, че я е отворила, но в тази им част показанията на свидетелите заместват обясненията и не могат да бъдат използвани.
Касационният съд споделя изцяло и изводите на въззивния съд за това, че кредитирането на показанията на полицейския служител Б. е недопустимо. Правилно съдът е преценил, че той (макар и формално да може да бъде разпитан в качеството на свидетел) дава информация, която му е станала известна при проведена с подсъдимата К. „беседа” и показанията му заместват направени самопризнания.
Този съдебен състав приема, че единственият легален начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е присъствал на друг разпит (проведен в императивни разпоредби на закона) и възпроизвежда съдържанието му. В случая независимо, че свидетелят няма формално качество, което да е пречка да вземе участие в производството като свидетел разпита му по отношение на възприети извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна беседа” е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени.
В подкрепа на извода за невъзможност да бъдат ползвани обсъдените показанията е и принципната забрана в процесуалния закон да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни такива. Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати по ред различен от посочения в НПК. В тази връзка трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, които е извършвал действия по разследването и е възприел признания направени от задържано в рамките на същото разследване лице.
На тези основания и касационната инстанция прие, че правилно показанията на свидетеля Б. са изключени от доказателствената съвкупност и не са били ползвани от решаващият съд при изясняване на релевантните за изхода на производството факти.
При невъзможността да бъдат ползвани резултатите от проведения следствен експеримент и показанията на свидетеля Б. трябва да бъде преценен като верен извода на въззивния съд, че липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин по смисъла на чл.303 НПК да установяват авторството на подсъдимата К. и да позволяват постановяването на осъдителен съдебен акт.

По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон:

Касационният съд прецени, че с постановяването на изцяло оправдателна присъда въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно съдът е анализирал доказателствената съвкупност и е преценил, че съществуват доказателства, установяващи факта на извършването на престъпление, но не и такива, установяващи авторството на подсъдимата К.. Ето защо не може да бъде възприето оплакването на държавното обвинение, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Доколкото и в протеста и в допълнението към него липсват конкретни оплаквания, относими към това касационно основание, за касационния съд не съществува възможност и необходимост да им отговаря, респективно следва само да посочи, че не е констатирал допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №52 от 04.02.2013 г., постановено по ВНОХД №4305/2012 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.