Р Е Ш Е Н И Е
№406
гр.София, 13 ноември 2008 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение
в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ : Красимир Харалампиев
Павлина Панова
с
участието на прокурора Атанас Гебрев
и при секретаря Лилия
Гаврилова,
разгледа докладваното от
съдията Борислав Ангелов
наказателно дело №
424/08 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. К. М. против решение № 103 от 30.05.2008 год. по внохд № 92/2008 год. на Варненски апелативен съд.
С жалбата изготвена от адв. Я се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че участието в престъпленията за които е осъден подсъдимият Д, не са доказани по безспорен и категоричен начин. Разпознаването е опорочено, защото разпознаващия свидетел е видял снимката на подсъдимия М в местен вестник и в районното управление преди следственото действие. Въззивната инстанция не е извършила собствен анализ на доказателствата по делото и в решението не е отговорено на съществени доводи на защитата. Не са обсъдени противоречията в доказателствения материал и са игнорирани доказателствени факти и обстоятелства, които оневиняват подсъдимия. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки, в които доразвива тези доводи.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци намира жалбата за неоснователна, тъй като в нея е посочено основание за проверка обосноваността на решението, който способ не подлежи на касационен контрол. Въззивната инстанция е обсъдила всички възражения на защитата. По категоричен начин е установено авторството на деянието.
Заключение на прокурора е също за неоснователност на жалбата, защото не са налице посочените в нея нарушения. Апелативният съд е стигнал до верни изводи за авторството на деянието и правилно е приложил закона. Искането е за оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 11.02.2008 год. по нохд № 770/2007 год., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Д. К. М. за виновен в извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. с чл.195 т.3, чл.194 ал.1 НК и на основание чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Осъден е и по чл.199 ал.1, т.2, вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1 и чл.54 НК на доживотен затвор.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил на подсъдимия М да изтърпи по-тежкото наказание-доживотен затвор при първоначален „усилено строг” режим.
С присъдата е осъден да заплати на гражданските ищци А. Н. и Е. Т. по 30 000.00 лв. за всяка една от тях, претърпени неимуществени вреди от деянието, както и сумата от по 440.20 лв.за причинени имуществени вреди, със законните последици.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Инстанциите по същество са направили изводите си относно обстоятелствата включени в предмета на доказване, само на базата на надлежно приобщени доказателства, изследвани всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика.Оплакванията в касационната жалба /и преди всичко оспорваното авторство на деянията/, с подкрепящите ги доводи са правени и пред въззивната инстанция, която в мотивите на атакувания съден акт, и то не фармално, както се твърди в жалбата, а след повторен, обективен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, ги е отхвърлила като несъстоятелни, в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК. В тази насока са изложени подробни и убедителни съображения.Твърденията та подсъдимия М, че няма участие в престъпните деяния за които е признат за виновен и осъден, нямат опора в данните по делото. Изводите за вината и отговорността са изведени от гласните и писмени доказателства, които макар и косвени в своята последователност и взаимовръзка изключват всеки друг извод. От това,че инстанциите по същество не са дали вяра на тези твърдения не следва, че осъдителната присъда почива на предположения или, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Веригата от свидетелски показания и намерената метално парче под трупа на пострадалата, като неделима част от предаденото от св. И оръжие, оставено в автомобила от подсъдимия, по дръжката на което е открита кръв от пострадалата, категорично го уличава като извършител на деяниетостановено е, че преди убийството е забелязан от св. К по плочата на къщата на пострадалата откъм входната врата. Дрехите с които бил облечен и описани от него, съвпадат с тези намерени в сака оставен от подсъдимия М в автомобила на св. И, както и револвера, който откраднал преди това от вилата на св. К по късно са предадени на разследващите органи. Пред полицейските служители В. и Костадинов е направил извън съдебно признание, непосредствено след залавянето му, в което много изчерпателно, в детайли е описал действията си преди, по време и след извършване на деянията. Не е възможно разказаното да е внушено от други лица. Такива подробности може да знае само извършителя, що се отнася до качването на плочата на къщата, където е забелязан от свидетел, решетката в стаята на прозореца където е извършено убийството, начина на умъртвяване на жертвата /съвпадащо със заключението на СМЕ-за/, спирането за проверка от патрул изпълняващ задачи по КАТ, качването на стоп, марката и цвета на колата, името на водача и разговора, който са водили, като и оставянето на сака с вещите и револвера. Истинността на този разказ се потвърдил от извършената от полицейските служби проверка и събраните гласни и писмени доказателства. Не внася никакво съмнение в обвинителната теза и липсата на следи от извършителя по револвера и брадвата като средства на престъплението, след като според казаното от него е бил с чорапи на ръцете. Затова касационната инстанция намира, че правилото на чл.303 НПК е спазено.
Голословно е твърдяното в жалбата за опорочено разпознаването на подсъдимия от св. С. Илиев. При спазване разпоредбата на чл.170 НПК в деня преди разпознаването е проведен разпит на свидетеля /т.1, на л.96 от дозн./, в който е описал особеностите по които може да го разпознае /височина, телосложение, коса и овал на лицето/. Стриктно и спазен и реда за това процесуално следствено действия, съгласно чл.171 НПК и отразен протокола за разпознаване на лица и предмети /т.1, л.97 от дозн./. На съмненията изложени в жалбата, че предварително е виждал лицето на поместена снимка в местен вестник и преди разпознаването, свидетелят е отговорил в съдебно заседание на поставен такъв въпрос от защитата.”Виждал съм подсъдимия три пъти-в колата в районното управление и в залата. Разпознаването по снимки се извърши преди да го видя в районното с белезници” /л.114 на гърба от н.д./.
Не е допуснато нарушение както е констатирал и въззивният съд с разпита на полицейските служители. Те не са от категорията на лицата по чл.118, ал.1 НПК за да съществува пречка да бъдат свидетели в процеса и техните показания да бъдат анализирани и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила. В рамките на установените фактически положения материалния закон е приложен правилно, тъй като подсъдимият И е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията за което е осъден.
Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
` ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 30.0.2008 год.постановено по внохд № 92 по описа за 2008 год. на Варненски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: