Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :



при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 865 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против решение № 128 от 8.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1006/2014 г.
В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК.
Според прокурора, Софийският апелативен съд е допуснал нарушение на принципите по чл. 13 и по чл. 14 НПК в дейността си по анализа и оценката на доказателствата, което довело до погрешни изводи относно извършените деяния и авторството на подсъдимите. В тази връзка е формулирал по най-общ начин и твърдения за избирателност при оценката на материалите по делото, отсъствието на съпоставка между гласните и писмените доказателствени средства и превратно тълкуване на събраните и проверени доказателства. Пространно е изброил онези факти и обстоятелства, които счита, че съдът не бил обсъдил, посочвайки и доказателствени източници, от които ги извежда. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест по писмено изложените съображения.
Защитниците на подсъдимите настояват въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са били допуснати нарушения.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 9 от 4.03.2014 г. по н. о. х. д. № 668/2011 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимите - В. Д. Ч., Е. Е. Н. Р. К. Щ., Т. Л. Б., Б. Н. Б., Х. А. К., Г. И. Г. и Н. С. П. за невинни и ги е оправдал по повдигнатото обвинение, а именно:
- подсъдимата Ч. и подсъдимия Н., всеки един от тях за това, през периода 27.02.1997 г. - 7.05.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, подсъдимата Ч. с подсъдимите - Щ., Б., Б., К. и Г. като помагачи, а подсъдимият Н. и с помагач - подсъдимият П., чрез използване на документи с невярно съдържание (данъчни фактури, справки декларации и митнически декларации) да е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 176 220 лева (подсъдимата Ч.) и сума в размер на 170 544 лева (подсъдимият Н.) от републиканския бюджет, с намерение противозаконно да я присвои, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Другите подсъдими са оправдани съобразно формулираното им обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както следва:
- подсъдимият Р. К. Щ. за това, в периода 6.01.1997 г. – 25.03.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач на подсъдимата Ч. и на подсъдимия Н., умишлено да ги е улеснил (попълнил данъчни фактури - № ... г. за закупуване на машина, марка „Т.”, № ... г. за закупуване на машина, марка „Б.” и № ... г. за закупуване на С MOS интегрални памети, тип „RAM” с доставчик [фирма]) да получат без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 248 424 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- подсъдимия Н. С. П. за това, през периода 28.03.1997 г. – 31.03.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач на подсъдимата Ч. и подсъдимия Н., умишлено да ги е улеснил (попълнил данъчни фактури - № .... г. и № ... г. за закупуване на С MOS интегрални памети, тип „RAM” с доставчик [фирма] и получател [фирма]) да получат без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 186 384 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- подсъдимият Б. Н. Б. за това, в периода 3.02.1997 г. - 20.05.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление умишлено да е улеснил подсъдимата Ч. и подсъдимия Н. (заверил с личен печат на Столична митница № ... и подписа си митнически декларации - № ... г., № ... г., № .... г. и № ... г., без да извърши необходимия документален контрол, изразяващ се в оформяне на митническите декларации и съпровождащите ги документи) чрез използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо имущество – сумата от 346 764 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- подсъдимият Х. А. К. за това, на 3.04.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление умишлено да е улеснил подсъдимите Ч. и Н. (заверил с подписа си митническа декларация № ... г. и митническа декларация № ... г., в които удостоверил, че е извършил физически контрол на стока – статични памети, тип RAM) чрез използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо имущество – сумата от 186 384 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- подсъдимият Г. И. Г. за това, на 13.02.1997 г. на ГКПП-..., [община], при условията на продължавано престъпление умишлено да е улеснил подсъдимата Ч. и подсъдимия Н. (заверил с печат на митница ... и подпис митнически декларации № ... г., № .... г., като допуснал осъществяването на фиктивен износ на машина, марка „Т.” и машина, марка „Б.”) чрез използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо имущество – сумата от 160 380 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
- подсъдимата Т. Л. Б. за това, през периода 12.02.1997 г. - 14.04.1997 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление умишлено да е улеснил подсъдимата Ч. и подсъдимия Н. (издала акт за констатация - № .... г., № .... г., № ... г. и № ... г.) чрез използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо имущество – сумата от 346 764 лева от републиканския бюджет, като присвоеното имущество е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
С решение № 128 от 8.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1006/2014 г. присъдата е потвърдена.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Извън общите съображения за нарушение на принципа по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина и на принципа по чл. 14 НПК за оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, протестът се свежда до оплакване за необсъждане на конкретно изброени от прокурора факти и обстоятелства в подкрепа на тезата, застъпвана от обвинението. Те се установявали при съпоставка на събраните гласни и писмени доказателства, каквато въззивният съд не бил извършил. Успоредно прокурорът е вмъквал и съображения, извън обхвата на касационния контрол. Въпросът какво се установява от свидетелските показания и писмените материали по делото е въпрос от фактическо естество, който се решава от съда по същество. В протеста не са посочени и конкретни фактически данни, които Софийският апелативен съд е възприел превратно, в различие от техния действителен смисъл и съдържание, или доказателства, които не са се съдържали в доказателствените средства, но са послужили за изграждане на вътрешното убеждение. По същината си приведената от прокурора аргументация е насочена да опровергае възприетите фактически положения, които са довели и въззивния съд до заключение, че по делото не е установено извършено престъпление от подсъдимите. Необосноваността обаче не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и Върховният касационен съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и да преоценява доказателствата, подменяйки по този начин свободното вътрешно убеждение на съда по същество От гледна точка на процесуалните правила, предназначени да гарантират неговото правилно формиране, липсва съществено процесуално нарушение. Оплакванията в този аспект са неприемливи.
Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и задълбочено е изследвал съвкупността от доказателствени материали, които е приел, че съдържат факти от значение за разкриване на обективната истина по делото. Съдържанието на мотивите разкрива, че всички доказателства са били самостоятелно анализирани и обсъдени, подложени на внимателна оценка, в т. ч. по пътя на прецизна съпоставка между сведенията, извлечени от писмените материали и получената доказателствена информация от показанията на свидетелите, поради което не е бил проявен избирателен подход и неясно предпочитание към едни доказателства за сметка на други.
Въззивният съд е възприел фактически установеното и от първоинстанционния съд, че машините (автоматична линия за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, марка „Б.” и машина за производство на капачки за бутилирани напитки, марка „Т.”) са били доставени от [фирма] на [фирма] по издадената данъчна фактура № .... г. и на [фирма] по данъчна фактура № .... г., реално представени пред Столична митница и подложени на митнически контрол, а на 13.02.1997 г. те са били изнесени извън страната с товарен автомобил „И.” с ДК№ ..... през митнически пункт „Златарево”. В тази насока подробно е анализирал показания на св. А. П., който възпроизвел и личните си възприятия относно външни белези на стоките при натоварването им в завод за безалкохолни напитки в [населено място], извършвания митнически контрол и осъществения от него превоз на машините до предаването им на други лица на т. нар. „междинна зона” с Р.М.; показанията на св. А. Л., потвърдил предоставянето на транспортното средство; показанията на св. Н., който в качеството си на служител на икономическа полиция присъствал при извършвания митнически контрол на отправната митница и кореспондиращите им показания на св. М., показанията на св. К., предоставил разяснения за допустимото предаване на съответното място при износ на стоки; писмените доказателствени материали – митническа декларация № ... г. за износ от [фирма] и митническа декларация № .... г. за износ от [фирма], които съдържали подписа на оперативния работник (св. Н.), предназначен да потвърди документалния контрол при извършената съвместна проверка с митническите служители и съответствието на декларираната стока; приложеното копие от паспорта на св. П. с поставен печат за излизане през граничния пункт „Златарево” и отразените данни в дневника на изходящо трасе на товарните автомобили, в т.ч. за представената товарителница (CMR); данните в писмото на данъчната служба в Б. за редовността пред данъчните власти на [фирма] – доставчик на съответните машини на [фирма] и на [фирма].
Софийският апелативен съд е приел за фактически установено и редовно осъществен износ от [фирма] и [фирма] на неустановен брой и вид „RAM-памети” за Република Румъния. Стоките били представени пред Столична митница и подложени на документален контрол от митническия инспектор – подсъдимият Б. и на физически контрол от митническия полицай – подсъдимият К.. На 9.04.1997 г. те били превозени от св. П. и св. А. Л. през митнически пункт „О.” с л. а. „А.” с ДК [рег.номер на МПС] (собственост на св. Л.) поради възникнала повреда в запалващото устройство на моторното превозно средство на св. П. – л. а. „В.” с ДК [рег.номер на МПС] , вписано в митническа декларация № ... г., представена от подсъдимата Ч. и митническа декларация № .... г. - от подсъдимия Н.. Фактическите обстоятелства съдът е извел, стъпвайки на показанията на св. А. П. и на св. Л. за превоза и вида на стоките; показанията на св. М., която като главен митнически инспектор по свой избор определила, поставяйки писмена резолюция, конкретните митнически служители и пояснила обема на осъществявания контрол на Столична митница; заверените митнически декларации и от митнически служител (В. П.) на пункт „О.”; фактура, издадена от [фирма], [населено място]; отразените данни в дневника за износ на стоките; копие от съответния паспорт с поставен печат за напускане от страната и справката от автоматизираната система за регистрирано на следващия ден завръщане в страната през ГКПП „В.” на св. П. и на св. Л..
При анализа на доказателствената съвкупност в ни най-малка степен не са били пренебрегнати доказателствата, с които прокурорът и във въззивното производство е обосновал позицията на обвинението за фиктивни продажби между търговците и отсъствието на реален износ на стоки, в каквато връзка е навеждал доводи и възражения пред Софийския апелативен съд.
Твърдението в касационния протест за необсъждане на възможността двете машини да бъдат превозени в един и същи ден с лек автомобил съобразно отбелязания регистрационен номер в митническите декларации, липсата на пълномощно, издадено на св. П. и повредата на л. а. „В.” с ДК [рег.номер на МПС] не отговаря на съдържанието на въззивното решение, а и логически е несъвместимо с фактите, приетите като доказателствено установени за използваното транспортно средство (т.а.”И.”), за отсъствието поначало на задължение да се представя пълномощно в случаите на заявено претоварване на стоки на междинната зона (съобразно отчетените показания на св. К.) и замяната на вписаното в митническите декларации превозно средство с л. а. „А.” с ДК [рег.номер на МПС] на св. Л.. Останалите значими по делото възражения, които са намерили място в протеста, касаещи вписването във фирмения регистър на предходен доставчик - [фирма] и несъответствията относно датата в издадените фактури от името на едноличния търговец и в данъчните фактури за доставка на RAM памети от [фирма], поправките в регистрационния номер на превозното средство в две от митническите декларации, разминаването между датата на акт за констатация (№ ..... г.) и отбелязаната дата на вписания входящ номер върху справка-декларация (№ ....г.), подадена в данъчната служба, [населено място] от подсъдимата Ч., както и откритите кочани от касови ордери на разположение на подсъдимия Щ., са били ефективно разгледани и обсъдени от Софийския апелативен съд, който е изложил подробни съображения защо счита, че те не изключват друго възможно обяснение, респ. не позволяват еднозначен и несъмнен извод за липсата на реално осъществен износ, а оттам и за получени без правно основание суми от [фирма] и на [фирма] по ЗДДС. В съответствие с процесуалните си задължения съдът надлежно е мотивирал вътрешното си убеждение за необоснованост на обвинението, т. е. за неговата недоказаност по несъмнен начин съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК предвид отсъствието на събрани в необходимия и достатъчен обем доказателства за установяване на кръга от съществените фактически обстоятелства. Наред с направените изводи, че фактите не покриват съставомерни признаци в обективно отношение, съдът не е приел за доказани и факти, характеризиращи умисъла за извършване на престъпление. Ето защо, като се е произнесъл в рамките на фактическите положения, установени без съществено процесуално нарушение, законосъобразно е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд за оправдаването на подсъдимите. Протестът е неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 8.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1006/2014 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: