Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4011 по описа за 2019 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от А. П. К., чрез адв. И. М. от АК – В., срещу определение № 3019/19.09.2019 г. по ч.гр.д. № 3674/2019 г. по описа на Апелативен съд – София.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния Врачански окръжен съд, върнал исковата молба на А. П. Карабенчева против „Кардинал 07“ ЕООД, представлявано от управителя М. А. С., с която е поискано прогласяване нищожност на договор, по който „Кардинал – 97“ ООД (в несъстоятелност), чрез синдика Д. М. К., продало на ответника по иска „Карадинал 07“ ЕООД, представлявано от управителя М. С., чрез адв. Т. Г. П., недвижими имоти, подробно описани. Основанието за нищожност на договора е твърдение, че управителят на търговското дружество – купувач не е упълномощавал адв. П. да сключи от негово име и за негова сметка договора. Според ищеца този договор е нищожен поради липса на съгласие от страна на купувача и поради накърняване добрите нрави.
Съдът е сезиран от нотариус К., изповядала покупко-продажбата с мотива, че като нотариус има отговорността и задължението да засилва доверието в закона на всички участници в нотариални процес; има професионалното, правното, личното и морално задължение да подаде исковата молба, тъй като със завереният и вписан от нея нотариален акт се застрашава гражданския оборот и правата и задълженията на нотариуса в един предполагаем бъдещ процес; всяко трето лице – приобретател ще има право да предяви претенция спрямо ищеца като нотариус, изповядал сделката.
Въззивният съд възприел съображенията на първостепенния съд, че липсва правен интерес от така предявената претенция, тъй като ищцата не твърди свои права върху продадения имот, нито такива материални права са накърнени по някакъв начин от атакуваната сделка.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със следните въпроси: следва ли да се приеме в случай, че нотариус установи порок, който обуславя недействителност на правна сделка, че има правен интерес от предявяване на иск за установяване на това обстоятелство; следва ли да се приеме, че житейският и професионален интерес са част от правния интерес, съгласно общата практика на ВКС; ако нотариус, изповядал сделка, установи недобросъвестност или е проявил недобросъвестност при изповядване на същата, има ли правен интерес от установяване на тези обстоятелства в отделно съдебно производство; налице ли е черпене на права от неправомерно поведение, в случай, че нотариус предяви иск за установяване на факти, които след изповядване на сделка установи, че накърняват права на трети добросъвестни лица.
Въпросите, обобщени са за правния интерес на трето по сделката лице да иска по съдебен път да установи недействителността й, когато това трето лице е нотариусът, изповядал същата.
Въпросът е обсъждан от въззивния съд при постановяване на определението и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като следва да се допусне касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното разрешение:
Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор - при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Без значение е дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. Спорът, също така, трябва да е за вече възникнало, съществуващо понастоящем, или (в определени случаи) за съществувало преди това субективно материално право. Бъдещият спор относно факти и права не е правен. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо, която при действието на ГПК от 2007 г. се формира в момента преди даване ход на устните състезания в инстанцията, която решава спора по същество. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, по принцип може да се противопостави на трети лица и може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок, но само при наличие на правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес. Искът може да бъде предявен единствено от в защита на собствено материално субективно право – изключенията са допустими само в изрично посочени от закона случаи (чл. 26, ал. 2 ГПК). Тези общи условия за важими за всички правни субекти, доколкото закон не предвижда изрично нещо различно. Нотариусът не е субект, който по силата на закона да има право на иск в защита на чуждо субективно материално право. Това му качество не променя и общите условия относно интереса от искова защита – съществуващ или поне съществувал, а не предполагаем, евентуален бъдещ спор с насрещната страна или други неуточнени правни субекти, който спор е правен и разрешаването му засяга правната сфера на ищеца.
Даденото разрешение съвпада с това на въззивния съд като резултат. Този правен проблем обаче, макар и правилно изтълкуван, не е същинският в конкретния случай. Правилно е крайното заключение, че искът е недопустим, но съображенията са непрецизни, не са съобразени с конкретния предмет на спора, като въззивният съд не е дал сам точна правна квалификация на предявения иск.
А. К., като трето лице по договор за покупко-продажба, позовавайки се на качеството си на нотариус, изповядал сделката, твърди, че продавачът е представляван от лице без представителна власт, поради което иска да се прогласи за нищожен договорът поради „липса на съгласие и накърняващ добрите нрави“.
Съдът е длъжен да подвежда под съответната правна норма исканията и процесуалните действия на страните, като не е обвързан от сочената от тях правна регламентация. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Ето защо, съдът, когато изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, квалифицира искането и по този начин прилага правните норми (така и решение № 107/13..08.2018 г., постановено по гр.дело № 2446/2017 г. от IV г.о. на ВКС).
В случая, искът е по чл. 42 ЗЗД – твърди се порок на продажбата поради това, че представляващият купувача е действал без да е бил валидно упълномощен за това. Съгласно задължителните за всички указания, дадени в т. 1 от ТР № 5/2014 г., договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Лицето, от името на което е сключен договорът обаче може да потвърди договора (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), а ако не го стори, на недействителността може да се позове само то и никой друг – било представляващ, насрещна страна по договорното правоотношение, техни правоприемници или пък трети лица.
По изложените съображения, крайният резултат е законосъобразен и обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3019/19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3674/2019 г. от Апелативен съд – София.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3019/19.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3674/2019 г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: