Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2298 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 311/31.10.2017 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 421/2017, с което е потвърдено решение № 59/03.04.2017 на Мездренския районен съд по гр. д. № 166/2016, с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за обема на дължимите издръжка и грижи при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично, когато при сключването на договора прехвърлителят е знаел, че приобретателят живее в друго населено място.
По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че, договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. От това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника.
Ако в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен когато са необходими специални познания или умения (на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване на лежащо болен). Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, напр. негово или на друг близък внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент. Когато обаче кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Следва да се има предвид също, че ако той е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова „непълно“ изпълнение.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Поемането на други задължения, нар. да се живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от обстоятелствата (напр. фактическото положение), при които е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, а заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме предложението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.12.2011 г. наследодателката на ищеца Н. И. Д. е прехвърлила на първия ответник Х. Н. С. (неин внук) по време на брака му с втората ответница недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане - 1/2 ид.ч. от втория етаж на жилищна сграда построена в У. **, пл.№ ***, кв.* по плана на [населено място], както и 4/6 ид.ч. от самостоятелно жилище, находящо се на първи етаж от същата сграда със ЗП от ... кв.м. Прието е, че ищецът се легитимира като наследник на прехвърлителката по договора, която към датата на сключването му е била на 79 години и се е нуждаела от ежедневни грижи с оглед здравословното й състояние, които ответниците не са полагали за нея, тъй като са живеели в С., а тя в Мездра и във Враца – през последните месеци от живота си. Въззивният съд е приел, че е недопустимо личните грижи да бъдат изцяло изключени, като се прехвърлят на трети лица, ако не е уговорено изрично. От общото правило на чл. 68 ЗЗД следва, че те следва да се изпълняват по местожителство на приобретателя. Приобретателите, чиято е доказателствената тежест не са доказали, че изпълнението на дължимия по договора обем грижи и издръжка, както и това, че изпълнението е системно, ежедневно и непрекъснато. Прието е, че за период от повече от 1 година прехвърлителката е живяла напълно сама, а за целия период на договора посещенията на ответниците са били изключително епизодични и то без да са свързани с полагането на конкретни грижи и издръжка, поради което е налице пълно неизпълнение на всяко едно от произтичащите от договора задължения на ответниците, още повече при установената обективна нужда от полагане на грижи. Съдът е кредитирал показанията на сочените от ищеца свидетели, че прехвърлителката е живяла сама при тотална липса на елементарни грижи (като конкретни, непротиворечиви и почиващи на лични впечатления и дадени от свидетели, които не се намират в родствени отношения със страните и не са заинтересовани от изхода на спора). За периода, през който прехвърлителката е живяла във Враца е прието, че е налице пълно прехвърляне на задълженията на ответниците към майката на първия ответник и нейния съпруг (свидетеля М. С.), като въпреки силно влошеното здравословно състояние на прехвърлителката в този период, ответниците не са я приели да живее заедно с тях в С., където да се грижат за нея. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че прехвърлителката е упълномощила свидетеля С. да получава пенсията й, да я представлява и да извършва правни действия от нейно име, който се е погрижил за избора й на нов личен лекар. Прието е, че дори първият ответник да е посещавал Враца ежеседмично (давал е 200-300 лв. за лекарства и памперси), тези посещения не могат да бъдат приравнени на дължимите ежедневни, системни и непрекъснати грижи, каквито предполага договора за издръжка и гледане, като пълно неизпълнение на договора ответниците са допуснали, включително по отношение поетото от тях задължение за полагане на последни грижи при смъртта на прехвърлителката (доколкото е установено, че тези грижи са били положени от свидетеля М. С.). Предвид изложеното е прието, че ответниците не са изпълнили уговореното задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителката за осигуряване на нормален и спокоен живот, грижи и издръжка съобразно нуждите, възрастта и здравословното й състояние, а установеното частично престиране чрез други лица не само не отговаря на характера и същността на договора, но и на действителните нужди на прехвърлителката, поради което договорът е развален. Във връзка с твърденията на ответниците, че са извършили промяна на личния лекар на прехвърлителката е прието, че по оспорената регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар на прехвърлителката от 25.06.2013 г. не следва да се назначава графологична експертиза, доколкото в съдебно заседание свидетелят М. С. е заявил, че формата действително не е подписана от нея, а от него, поради невъзможността да я подпише сама с оглед здравословното си състояние, като за изхода на главния спор е без значение, дали свидетелят е подписал регистрационната форма като пълномощник на прехвърлителката, тъй като предмет на доказването са обективните грижи и издръжка, които ответниците, а не свидетеля, са полагали за прехвърлителката.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за разваляне на алеаторен договор поради виновно неизпълнение от приобретателите, както и че в тяхна тежест е да докажат надлежното изпълнение на задълженията им. Също правилно съдът е приел, че докато е живяла в Мездра прехвърлителката обективно е имала нужда от повече грижи, но неправилно не е съобразил, че не се твърди нито са събрани доказателства тя да е била недоволна от получените и да е била съгласна да приема повече грижи. Също правилно съдът е приел, че когато прехвърлителката вече не била в състояние да се справя сама, тя е приела да живее при дъщеря си във Враца – майка на приобретателя, която е полагала грижи за нея. Правилно съдът е приел, че възможност за полагане на грижи от трето лице не е уговорена в договора, но в нарушение на закона е приел, че макар необходимите грижи да са получавани и приемани от прехвърлителката, те не се считат за изпълнение от приобретателите, както и че за тях е съществувало задължение да вземат приобретателката да живее при тях в С. в общо домакинство.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че на 16.12.2011 г. наследодателката на ищеца е прехвърлила на първия ответник – неин внук, по време на брака му с втората ответница, процесните имоти срещу задължение за издръжка и гледане. При сключването на договора прехвърлителката е живяла в Мездра, била е 79-годишна и се е нуждаела от ежедневни грижи с оглед възрастта и здравословното й състояние, а приобретателите са живели в С.. Близо година след сключването на договора външният вид и битът на прехвърлителката не са се променили, била е посещавана от приобретателя и майка му, но по делото няма данни тя да е изразявала неудовлетвореност от това, което е получавала или да е била готова да приема по-конкретни грижи и повече издръжка. Когато през есента на 2012 г. поради влошаване на здравето й прехвърлителката вече не е била в състояние да се обслужва сама, тя е приела предложението да се премести при дъщеря си от първия брак (майка на приобретателя) във Враца, където да получава, в нейното семейство, необходимата грижа и издръжка, което свидетелства за положителната обща оценка на полученото до този момент, както и за желанието на прехвърлителката по това време договорът да бъде запазен и изпълнението му да продължи и занапред.
След преместването си във Враца прехвърлителката е упълномощила зет си да я представлява и да извършва правни действия от нейно име, който е осигурил получаването на лечение от нов личен лекар. Първият ответник е посещавал Враца ежеседмично и е давал е 200 – 300 лв. за лекарства и памперси, с което е участвал в издръжката й, предоставяна изцяло в натура от неговата майка и нейния съпруг, които заедно са полагали и всички необходими грижи за вече немощната прехвърлителка до нейната смърт на 13.10.2014 г.
Видно от изложеното ответниците са изпълнявали задълженията си по договора според желанието на прехвърлителката и доколкото тя е била склонна да приема предлаганите издръжка и грижи. Това се отнася в равна степен като за периода от близо една година, когато тя е живяла в дома си в Мездра и независимо от обективното й състояние е държала на своята самостоятелност, така и през следващите две години до нейната смърт, през което време е приела да живее и получава дължимото изпълнение в семейството на дъщеря си от първия брак. Предявеният иск за разваляне на договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а на ответниците – присъдена сумата 1.392,65 лева разноски по делото за всички инстанции, поради което съдът не следва да се произнася частната жалба срещу определение № 52/18.01.2018 на въззивния съд по присъединеното ч.гр.д. № 2297/2018, ВКС, IV ГО.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение № 311/31.10.2017 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 421/2017.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Д. срещу Х. Н. С. и С. И. И. иск за разваляне на сключения с нотариален акт № ** том * рег. **** дело № 611/2011 на нотариус Б. М. с район на действие Мездренски районен съд, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 2632/16.12.2011 акт № ** том * дело № 13337 по описа за 2011 г. договор за прехвърляне на описаните в нотариалния акт недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение за което длъжниците отговорят на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. Д. да заплати на Х. Н. С. и С. И. И. от С. сумата 1.392,65 лева разноски по делото за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.