Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 27.11.2019 год. в състав:

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч.т.д. № 2241/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 110 от 13.03.2019 г., постановено по в.ч.т.д.№ 91/2019 г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено определение № 1281 от 29.11.2018 г. по т.д.№ 81/2018 г. на ОС – Смолян за прекратяване на производството по делото, образувано по иск на банката срещу Р. В. К., за да се установи съществуването на вземане, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 801/2016 г. на РС – Смолян, на основание чл.422 ГПК.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания, че въззивното определение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. По подробно изложени съображения /включително за неприлагане на действащата норма на чл.415 ГПК/, се моли за неговата отмяна.
В изложението по см. на чл.284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на исканото обжалване.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от страна на ответника Р. В. К., чрез процесуален пълномощник, в смисъл, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават наличието на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди извода на първата инстанция за недопустимост на исковото производство, съставът на въззивния съд е съобразил, че с определение № 1144/22.11.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 408/2017 г. на ОС - Смолян е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият в полза на банката изпълнителен лист, по съображения, че ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в качеството й на цесионер не може да иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК. Приел е, че в случая действително банката – ищец не притежава активна процесуална легитимация да предяви специалния установителен иск по чл.422 ГПК, като продължение на проведеното от нея заповедно производство, т.к. тя не е сред лимитативно изброените в чл.417 ал.2 лица, разполагащи с възможността да го инициират. В случая банката е придобила вземания от трето лице – БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, което също не попада в приложния обхват на чл.417 т.2 ГПК. Съдът е посочил, че в този смисъл е трайната и безпротиворечива практика на ВКС, цитирана от първата инстанция, към която е добавил и определение № 927 по т.д.№ 101/2016 г. на ІІ т.о., постановено по чл.288 ГПК.
С оглед действащата редакция на чл.415 вр. чл.422 ГПК и постановките на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., частният жалбоподател поставя въпроса, дали след като е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането и впоследствие разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено, разглеждането на делото по установителния иск следва да продължи; както и дали когато въпреки липсата на предпоставките на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и кредиторът е предявил в срок иска по чл.422 ГПК, същият е допустим. Въпросите са обусловили решаващата правна воля на съда, поради което отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, а отделно и на въведените допълнителни критерии на т.1 и т.3 на същата норма.
По тях становището на съдебния състав произтича от следното:
На първо място, съгласно част от мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение /т.5г/, установителният иск по чл.422 ГПК не се влияе от резултата от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК. Липсата на предпоставки по чл.417 т.2 ГПК, въпреки която е издадена заповед за изпълнение, може да доведе до отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, заведен в срок от кредитора – заявител. Указанията, дадени в т.4г от ТР № 4/2013 г. /че частният правоприемник на кредитора по чл.417 т.2 ГПК също трябва да притежава посоченото в разпоредбата особено качество, за да има легитимация да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по този ред/ касаят първата фаза от заповедното производство и с тях не се отричат правата на цесионера - банка. В исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане /част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните /респективно надлежно възразилите ответници и легитимираните правоприемници/. Важат и общите правила за допустимост на исковия процес, вкл. относно активната процесуална легитимация. В решение № 205 по т.д.№ 2932/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е разрешен спор в подобна хипотеза при релевирани доводи за недопустимост на решението, е посочено, че активната легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК принадлежи на заявителя и с оглед на това искът не е недопустим; Практиката, обективирана в определение № 1161 по ч.т.д.№ 865/2012 г. и определение № 538 по ч.т.д.№ 506/2010 г., двете на ВКС, ТК, ІІ т.о., /постановени преди ТР № 4/2013 г./, е относима към законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, а не към предпоставките за установяване на вземането по заповедта за изпълнение по реда на чл.422 ГПК; Заповедното производство е инициирано от кредитора /в случая ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД/, който е сред субектите по чл.417 т.2 ГПК и в това качество е упражнил признатото в полза на банките право да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си към ответниците по договора за кредит въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Горните доводи се споделят и от настоящия съдебен състав. На последно място, съгласно приложимите спрямо настоящото производство норми на чл.415 ГПК след изменението им /ДВ, бр.86/2017 г./, заявителят следва да предяви иска си относно вземането дори съдът да е отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което правото му на иск не може да бъде отречено на посоченото от въззивния съд основание.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са неправилни и като такива следва да бъдат отменени, а делото да се върне на съответния окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 110 от 13.03.2019 г. по в.ч.т.д.№ 91/2019 г. на АС – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 110 от 13.03.2019 г., постановено по в.ч.т.д.№ 91/2019 г. на АС – Пловдив, както и потвърденото с него прекратително определение № 1281 от 29.11.2018 г. по т.д.№ 81/2018 г. на ОС – Смолян; и ВРЪЩА делото на ОС - Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: