Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 19.03.2013 година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 610 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.48, ал.1 ЗМТА, във вр. с чл.47, т.2 ЗМТА.
Образувано е по предявен от „Б.”О., гр.В. иск по чл. 47,т.2 ЗМТА против [фирма],гр.София за отмяна на арбитражно решение от 31.05.2012 год., по В. № 7/2011 год., постановено от Арбитражен съд В. Т. при С. с нестопанска цел „П. П. И М.”.
Със същото решение са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу ТД [фирма], гр.В. обективно съединени искови претенции по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД и е осъден последния да заплати на ищеца в арбитражното производство сума в общ размер от 192 201 евро, формирана като сбор от дължимите по договор за изработка от 18.01.2010 год. и допълнително споразумение към него от 06. 07.2010 год. суми : 110 680 евро, представляваща първоначално договорена трета вноска, платима съгласно чл.2, раздел ІІІ от цитирания договор за изработка; 720 евро – неплатен остатък от първа вноска, дължима при подписване на горепосочения договор за изработка; 47 040 евро- стойността на допълнително изградени 490.4 кв.м. строителство към сграда 2 на етап „Заливане на основи, изработка и монтаж на метална конструкция, съгласно сключено допълнително споразумение от 06. 07. 2010 год., неразделна част от договор за изработка от 18.01.2010 год.; 3755 евро - стойност на изработка на подкранов път, съгласно цитираното допълнително споразумение към процесния договор за изработка и 30 000 евро – възнаграждение, произтичащо от разликата при преобразуване на навес в промишлена постройка в сграда 3 на етап „Заливане на основани, изработка и монтаж на метална конструкция” по допълнително споразумение към договора за изработка, като в тежест на ответника по спора са поставени и деловодните разноски в общ размер от 35 537.37 лв..
Въведеното с исковата молба отменително основание по чл.47, т.2 ЗМТА е обосновано с отсъствие на валидно арбитражно споразумение, което да определя компетентността на АС по отношение на спора, с който е бил сезиран. Ищецът излага съображения, че подписаното арбитражно споразумение между него и [фирма], цедирал вземането си по процесния договор за изработка на [фирма], [населено място], е допълнение към сключения с цедента договор за изработка от 18. 01.2010 год., поради което е неприложимо в отношенията на длъжника с цесионера. Съображенията са, че той е придобил единствено прехвърленото му чрез цесията вземане за неплатено възнаграждение, така както е описано в договора за цесия, но не и всички права на цедента, произтичащи от основания договор.
Поддържаното основание по чл.47, т.2 ЗМТА е аргументирано още и с липсата на надлежна представителна власт за лицето И. М. С., подписала от името на „Б.”О. арбитражното споразумение, доколкото е безспорно, че към релевантния за спора момент за законен представител на ЮЛ- търговец е вписан А. С. П.. Последната е регистрирана като управител едва на 05.08.2010 год., т.е. след датата на сключения от нея процесуален договор, като предвид императивната разпоредба на чл.140, ал.4 ТЗ, според ищеца, без значение за действителността на осъщественото представителство е обстоятелството ,че документите на същата, като новоизбран управител, са входирани в Търговския регистър за отразяване на промяната на 06.07.2010 год..
Действителността на арбитражното споразумение, обуславящо приложението на отменителното основание по т.2 на чл.47 ЗМТА ищецът е оспорил и поради неспазване на договорената между страните специфична форма на неговото подписване - освен положен от оправомощените да представляват съконтрахентите подпис, да е изписано саморъчно и името на същите, поради което според доводите в исковата молба следва да се приложи по аналогия процесуалното правило на чл.579 ГПК.
Ответната по иска страна, чрез процесуалните си представители, е възразила по основателността му, излагайки подробни съображения в отговора си по чл.131 ГПК, които поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание, като иска отхвърлянето му и присъждане на направените деловодни разноски.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.48 ЗМТА и въведеното отменително основание, намира:
Искът, основан на чл.47, т.2 ЗМТА е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.48 ЗМТА и е допустим, но разгледан по същество е неоснователен на въведеното основание.
Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че абсолютна предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от Арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, легално дефинирано в чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА, което по своята правна същност представлява самостоятелен процесуален договор, писмената форма на който е елемент от фактическия му състав.
В случая между страните по процесния договор за изработка - [фирма] и настоящия ищец е налице сключено арбитражно споразумение, обективирано в изготвено в писмен вид допълнително споразумение от 19.07.2010 год..
Тезата на ищеца, че то е недействително, като сключено от лице без представителна власт за последния, предвид императивно разпореденото от чл.140, ал.4 ТЗ в редакцията на нормата, обнародвана в „ДВ, бр.58/2003 год.” конститутивно действие на вписването не се споделя от настоящия съдебен състав. Безспорно установено е по делото, че подписалата процесното арбитражно споразумение от името на „Б.”О. – И. С. е била избрана за управител на това търговско дружество от проведеното на 29.06.2010 год. ОС на съдружниците, депозирала е документи за вписване в Търговския регистър на 06.07.2010 год., като самата регистрация е извършена на 05.08.2010 год..
Следователно съобразени фактите по делото и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.140, ал.4 ТЗ, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 690 от 03.12.2008 год., по т.д.№ 349/2008 год. на ІІ т.о., според която дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в хипотезата на чл. 140, ал.4 ТЗ правновалидният за търговското дружество и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване, произтичащи от взето решение от върховния орган на О. - ОС на съдружниците, промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, дават основание да се приеме, че по отношение на представляваното дружество и самите съдружници решението за избор на И. С. за управител е породило незабавно действие. Поради това то е противопоставимо на настоящия ищец и последният не би могъл да се позове на липса на надлежна представителна власт на представляващи я го, по съображения, основани на конститутивния ефект на вписването, намиращ в този случай проявление само спрямо трети лица, правата на които Б.”О. не е оправомощен да предявява, вкл. чрез правопогасяващо възражение.
Неоснователно е и твърдението за недействителност на арбитражното споразумение поради липса на форма. При безспорното му изготвяне в писмена форма и положен подпис от надлежно представляващия ищцовото ТД негов законен представител е правно ирелевантно обстоятелството, че изписаното под подписа име и фамилия на същия не е осъществено собственоръчно от последния – арг. от чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА. Що се касае до позоваването на чл. 579 ГПК, то настоящият съдебен състав счита, че процесуалната норма е неприложима по аналогия на осн. чл.46, ал.2 ЗНА. Отделен остава въпросът, че въобще в случая отсъстват установените от закона предпоставки – приложимият нормативен акт да е непълен и да е налице сходство между отделните случаи. Арбитражното споразумение, няма правната характеристика на нормативен акт, а и ЗМТА, въвеждащ конкретни изисквания за същото с легалното му дефиниране, не е непълен в тази си част. Не съществува и сходство между нотариалните действия по издаване на нотариален акт, изчерпателно регламентирани в ГПК и осъществяваните от съконтрахентите действия по сключване на процесуален договор.
Що се касае до обективното отсъствие на техническа възможност за извършване на нова почеркова експертиза, допусната в проведеното по делото открито съдебно заседание, то съобразено обстоятелството, че такава е била изслушана пред АС и в.л., изследвало оригинала на сключеното арбитражно споразумение, категорично е заявило в заключението си, че положеният под него подпис е на лицето И. С., при липсата на доказателства за проявена от негова страна недобросъвестност, некомпетентност, или данни за осъществено престъпление, тази невъзможност не е основание да се изгради различен от извода на АС за автентичността на документа.
Недоказана е и твърдяната нищожност на процесуалния договор, поради липса на предмет. Обстоятелството, че на 19.11.2010 год. е сключено тристранно споразумение между „Б.”О., [фирма] и [фирма], приложено по делото, изключва споразумението за прекратяване на договора за изработка от 18.01.2010 год. да е породило своите правни последици. Като частен свидетелстващ документ то няма обвързваща съда доказателствена сила и се преценява наред с всички останали доказателства по делото, както е процедирал и АС.
Настоящият съдебен състав не приема за основателна и поддържаната в исковата молба теза, че доколкото цесионерът [фирма] не страна по процесното арбитражно споразумение, то същото е неприложимо в отношенията между страните.
Съобразена правната характеристика на договора за цесия и правните последици, които същият поражда следва да се приеме, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между съконтрахентите начин на разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора.
Но дори да се възприеме изразеното в исковата молба разбиране, че извършената цесия на вземането по договора за изработка не е довела до встъпване в арбитражното споразумение на цесионера - ищец в арбитражното производство, то възражението за неприложимостта му е оправомощен да направи единствено последният, доколкото съгласието на длъжника съществува и липсва законово основание за оттеглянето му.
Що се касае до останалите въведени от ищцовата страна доводи, най- общо свързани с процесуалното поведение на АС при събиране и оценка на доказателствата, вкл. заключението на в.л. и предприетите процесуални действия, във вр. с исканото спиране на производството по делото, то те - относими към процесуалната законосъобразност на арбитражния акт, не подлежат на съдебен контрол в производството по чл.48 и сл. ЗМТА. поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същите.
По изложените съображения исковата претенция, основана на чл.47, т.2 ЗМТА следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото в исковото производство пред ВКС на ответната по иска страна следва да бъдат присъдени деловодните разноски, които своевременно е претендирала възлизащи на сумата 20 000 лв. - реално заплатено възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие серия „Д” № [ЕГН], неоспорено от ищеца като прекомерно - арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Б.”О., гр. В. против [фирма], [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 31.05.2012 год., по В. № 7/2011 год. на Арбитражен съд В. Т. при С. с нестопанска цел „П. П. И М.”, със седалище [населено място].
ОСЪЖДА Б.”О., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: