12

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора..........................
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 706 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител Т. Д. К., рег. № 708 на КЧСИ и с район на действие – ОС Бургас срещу Решение от 19.11.2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 16/2018 г. С решението в атакуваната му част на жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания лишаване от правоспособност за срок от две години, глоби в размер на 3 000 лв. и 1 000 лв. за извършени четири нарушения в производството по образуваното изпълнително дело № 20187080400009 по описа на ЧСИ Т. К..
Не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила решението в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на Министъра на правосъдието за налагане на наказание за извършени по изпълнителното дело от ЧСИ действия, описани в т.2, т.3, т.5, т.6, т.7 и т.9 от искането.
В жалбата си ЧСИ Т. К. поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, постановено в нарушение на закона, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се прогласяване на нищожността на решението, евентуално неговото обезсилване и прекратяване на дисциплинарното производство или отмяната му като неправилно.
Министърът на правосъдието, представляван от пълномощника си главен юрисконсулт Ю. Б., в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна.
Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По въведените с жалбата оплаквания, като провери решението в атакуваната му част, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Производството по дисциплинарно дело №16/2018 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ въз основа на искане изх. № 54-00-101/05.07.2018 г. на Министъра на правосъдието за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Т. К. за допуснати нарушения в производството по изп. дело № 20187080400009, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността му по повод постъпили в МВнР вербална нота и в МП писмо от С. Е. - Временно управляващ посолството на Либия в Република България.
Действията, за които дисциплинарният състав е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител са: 1/ в нарушение на разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 30, чл. 33 - 34 и чл.39, ал. 1 от ГПК, ЧСИ Т. К. е приел, че представител на длъжника „Либиан Навигатор ЛТД“- със седалище Република Малта, гр.Валета, по изпълнителното дело е дружеството „Уайт Груп“ ЕООД – гр.Бургас, с оглед само на твърденията на взискателя „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД- гр.София в молбата му за образуване на изпълнително дело; предприел е връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) и на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК на „Уайт Груп“ ЕООД, без да извърши проверка и без да са налице писмени доказателства за наличие на представителна власт ( или за обема й) на дружеството спрямо длъжника; 2/ в нарушение на нормата на чл.277 ГПК не е изпълнил разпореденото с определение № 914/06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 8812/2017 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл.420, ал.2 ГПК е постановено спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2018 г. в полза на взискателя „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД – гр.София; 3/в нарушение на разпоредбата на чл. 458 ГПК, вр. с чл.191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител не е изпратил до НАП съобщение нито за започнатото принудително изпълнение, нито за извършеното разпределение, с оглед уреденото от законодателя право на държавата да се присъедини като взискател по всяко изпълнително дело при наличие на публични задължения на длъжника; 4/ в нарушение на чл.16, ал. 4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители (ДВ, бр.16/2006 г.) книжата и документите по изпълнително дело № 20187080400009 не са прикрепени и не са номерирани последователно, множество книжа са с дублирана номерация.
ДК на КЧСИ е приела, че давностният срок за налагане на наказание не е изтекъл – министърът на правосъдието е узнал за резултатите от проверката (доклада на инспектора за извършените нарушения) на 03.07.2018 г., искането до ДК е постъпило на 12.07.2018 г., а самото изпълнително дело, предмет на проверката е образувано на 18.01.2018 г. Не е изтекъл нито 6-месечният, нито 3-годишният давностен срок по чл.69, ал.1, вр. с чл.70, ал.1 ЗЧСИ. На следващо място е прието, че нарушенията сочат на виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по закона и Устава на КЧСИ - с действията си съдебният изпълнител е нарушил императивни правни норми, като особено тежко е нарушението, касаещо несъобразяването с акта на съда, разпореждащ спиране изпълнението на заповедта и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Нарушенията са извършени умишлено, не са формални, а са довели или могат да доведат до тежки негативни последици за имуществените права на страните. Тези последици са засегнали дълбоко имуществената сфера на длъжника при данните за вероятна материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение (несъществуване на изпълняемото право). При отчитане в съвкупност на всички обстоятелства, както и че в случая незаконосъобразните действия на ЧСИ Т.К. имат за резултат уронване престижа на професията, съдебните институции и международния авторитет на Република България, ДК на ЧСИ е наложила наказание от 3 000 лева глоба за първото нарушение; лишаване от правоспособност за срок от 2 години за второто и третото нарушение; глоба в размер на 1 000 лв. за четвъртото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението на ДК на КЧСИ може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.
Решението на Дисциплинарната комисия при КЧСИ в обжалваната му част е валидно. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нищожност на решението. За да е валидно решението, то трябва да е постановено от надлежен орган (чл.65 ЗЧСИ), в законен състав (чл.70, ал.4 ЗЧСИ), в пределите на правомощията му (чл.67 ЗЧСИ), да бъде изготвено в писмена форма (чл.72 ЗЧСИ), волята на органа да е ясно изразена (т.е. да е разбираема, дори да се налага тълкуване) и да е подписано. В случая тези изисквания са спазени.
Решението е процесуално допустимо. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи извод за недопустимо произнасяне на наказващия орган. Съгласно приетото по т. 12 от ТР № 2/ 26.06.2015 по тълк. д № 2/2013 г. на ОСГТК, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието, или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.
В случая, председателят на дисциплинарната комисия е сезиран от МП на 12.07.2018 г., преди изтичането на давностния срок, считано от датата на откриване на нарушението. Датата на откриване на нарушението е узнаването му от органа с депозирането (на 03.07.2018 г.) на изготвения доклад с резултатите от възложената проверка, съгласно заповедта от 16.03.2018г. на Министъра на правосъдието. Следва да се посочи, че сезирането на ДК на КЧСИ, което предвижда законодателят е с искане по чл.70 ЗЧСИ, а не въз основа на заповедта, разпореждаща предварителна проверка на дейността на ЧСИ. Процесуалните изисквания за дисциплинарното производство са спазени, щом заедно с искането по чл.70, ал. 1 ЗЧСИ е изготвено и връчено уведомление по чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ от органа (изх. № 54-00-101/05.07.2018 г., връчено на Т.К. на 18.07.2018 г., съгласно приложеното известие за доставяне). Вместването на решението на дисциплинарния състав в срока по чл. 72, ал. 1 ЗЧСИ не е довод за процесуален порок на решението, обуславящ недопустимост или водещ до отмяната му.
Решението е правилно – при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и/или процесуалния закон, наложеното дисциплинарно наказание не е явно несправедливо. Съображенията са следните:
По първото нарушение:
Установено е, че на 17.01.2018 г. в кантората на ЧСИ Т. К. е постъпило искане за образуване на изпълнително производство от „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД - гр.София с приложен изпълнителен лист №181/12.01.2018 г., издаден по ч. гр. д. №8812/2017 г. по описа на РС - Бургас. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.6 ГПК срещу длъжника „Либиан Навигатор ЛТД“, държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, със седалище – гр.Валета, Република Малта, ул. „Кристофер Стрийт” №54, VLT 1462, представлявано от А. Х. К.Т., за заплащане на сумата 9 230 362 щ. долара, представляващо вземане, обезпечено с морска ипотека №1352/14.09.2017 г. върху танкер за суров петрол „БАДР“, плаващ под знамето на държавата Либия, с пристанище на корабния регистър - [населено място], Либия, учредена пред нотариус Й. А., със седалище Република Гърция, [населено място].
В молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на възбрана върху петролен танкер „БАДР“, собственост на „Либиан Навигатор ЛТД“ и освен адреса на длъжника – Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер Стрийт” №54, в графите „тел. за връзка” и „координати на длъжника” е отбелязано - „Уайт Груп“ ЕООД, гр.Бургас, ул.„Княз Борис І“ №218, без данни в каква връзка като адрес се сочи българското дружество. На 18.01.2018 г. ЧСИ Т.К. е изготвил и е предприел връчване на поканата за доброволно изпълнение и на заповедта по чл.417 ГПК на длъжника чрез „корабен агент „Уайт Груп“ ЕООД” (както е посочено в ПДИ) и на адреса на това дружество в гр.Бургас. В тази насока са и доводите му в жалбата, че „съгласно наличната информация към датата на извършване на връчванията и извършените проверки за корабен агент” е имал основание да счита „Уайт Груп” ЕООД за надлежен представител на длъжника.
Тези доводи не могат да бъдат споделени. Общите правила за лицата, които са страни по делата и за представителството им в процеса, както и за връчването на съобщения (гл.V-та и гл.VІ-та от ГПК), са приложими и за изпълнителното производство като част от гражданския процес. В този смисъл, действията на частния съдебен изпълнител, комуто държавата е възложила публичноправни функции по принудително удовлетворяване на частноправни вземания, се регламентират на първо място от установените в ГПК правила. Адресат на съобщението (на поканата за доброволно изпълнение и на заповедта по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение), съгласно чл. 37 ГПК, е дружеството-длъжник - „Либиан Навигатор ЛТД“. Книжата е следвало да се връчат на длъжника, на посочения по делото и вписан в заповедта за изпълнение адрес (чл.39, вр. с чл.418, ал.5 ГПК). Вярно е, че законодателят приравнява на лично връчване и връчването на представител (чл.45 ГПК), но това е само в случаите, когато самата страна е посочила по делото свой пълномощник, законен представител или съдебен адресат (чл.39 ГПК). В случая, длъжникът не би могъл да „посочи по делото” съдебен адресат или пълномощник, защото до момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение и преписа от заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, той не участва и не е уведомяван за производството (нито за заповедното, нито за изпълнителното). Поради това, доводите на ЧСИ, че след проверка е „имал основание да счита” едно трето за изпълнителното производство лице за процесуален представител или за съдебен адресат на длъжника, са изцяло несъстоятелни, след като по делото липсват каквито и да е писмени доказателства – договор за агентиране (чл.222, ал.1 КТК), пълномощно и др., установяващи този факт, респ. възможността длъжникът да бъде уведомяван на адрес, различен от адреса по седалището му и чрез търговско дружество, чиято представителна власт не е удостоверена по делото.
Отделно от това, в практиката си ВКС е имал случаи да посочи, че представителството на корабния агент по отношение на корабопритежателя не е неограничено (чл. 222, ал. 1 КТК). Извън обичайните търговски услуги, касаещи корабоплаването в района на отделно пристанище или територия, за осъществяване представителство на корабопритежателя в други правоотношения, включително и по дела, е необходимо да са представени доказателства за изрично овластяване.
Нарушението, допуснато от ЧСИ при изготвянето и предприемането на действия по връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, е особено значимо, тъй като редовността на тези действия е пряко свързана с процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл.418, ал.5 ГПК, зависят възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), а и да изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл.428, ал.1 ГПК, с което да възпрепятства принудителното изпълнение. По тези съображения, съдът намира, че определеното от ДК на КЧСИ наказание глоба в размер на 3 000 лв. е съразмерно, съответства на вида и тежестта на нарушението, поради което не е явно несправедливо.
По второто нарушение:
С молба от 30.01.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши опис и публична продан на ипотекираното имущество – петролен танкер „БАДР“. С резолюция без дата ЧСИ е насрочил опис на танкера за 08.02.2018 г., разпореждайки да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника чрез капитана на кораба, до взискателя и до пристанищните власти за съдействие. Капитанът на кораба е отказал получаването й. ЧСИ Т. К. е приел, че призовката за принудително изпълнение е връчена редовно на 31.01.2018 г., при условията на отказ по чл.44, ал.1 ГПК.
С молба вх. №277/07.02.2018 г. адвокатът - пълномощник на „Либиан Навигатор ЛТД“ е представил пред ЧСИ определение от 06.02.2018 г. на РС- Бургас, постановено по ч. гр. д. № 8812/2018 г., с което на основание чл.420, ал.2 ГПК съдът е спрял изпълнението на заповедта по чл.417 и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ Т. К.. В определението на съда е посочено, че препис от него се изпраща на ЧСИ. С резолюция (без дата) върху молбата на длъжника ЧСИ е постановил, че оставя същата без уважение, тъй като „определението е обжалваемо в частта за спиране на изпълнението“ и не е влязло в сила. Писмото на РС-Бургас със заверено копие от определението за спиране на изпълнението е заведено под вх.№285/08.02.2018 г. в службата на ЧСИ. Описът на кораба е извършен на същата дата - 08.02.2018 г. със съдействието на Гранична полиция и Морска администрация-Бургас. Изпълнителните действия са продължили, като по молба на взискателя от 26.02.2018 г., с резолюция без дата, ЧСИ е насрочил публична продан на кораба „БАДР“ за периода от 10.03.2018 г. - 10.04.2018 г., при начална цена 10 137 210 щ.д. Проданта е проведена и с Протокол от 11.04.2018 г. взискателят „Булгаргеомин ЛТД“ е обявен за купувач на кораба „БАДР“ за сумата от 10 137 210 щ.д. Изготвен е протокол от 17.04.2018 г. със сметка за разпределение на предложената от взискателя цена, която сума е разпределена за взискателя и за такси и разноски по изпълнението.
Извършеното от ЧСИ нарушение е изключително тежко, при грубо неспазване на нормите за процесуална законосъобразност на принудителното изпълнение.
Основанията за спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК (които важат за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се изпълнява) не са лимитативно изброени, тъй като в т. 7 от разпоредбата изрично е уредено препращане към други текстове в същия и в други закони. Наред с тях съществуват и специалните основания по чл. 420 ГПК за спиране на незабавното принудително изпълнение по заповед, издадена въз основа на документ. Заповедта по чл.417 ГПК, на която съдът е допуснал незабавно изпълнение, е от категорията изпълнителни основания, посочени в чл.404, т.1 ГПК, подлежащи на принудително изпълнение преди да са влезли в сила. Към момента на издаването й, изпълняемото право (вземането) не е установено със сила на пресъдено нещо, но по изричната уредба на закона заявителят в заповедното производство по чл.417 ГПК може да поиска съдът да разпореди незабавно изпълнение (чл.418 – чл.419 ГПК) и заедно с това издаване на изпълнителен лист, въз основа на който принудителното изпълнение започва. За издадената заповед и изпълнителен лист, длъжникът узнава след като заповедта му е връчена от съдебния изпълнител (чл.418, ал.5 ГПК), т.е. в хода на висящ изпълнителен процес.
Предвидената в чл. 420 ГПК защита на длъжника срещу заповедта касае материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение (липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. на годно изпълнително основание) като урежда възможността да се спре предварителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително основание.
В хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК спирането на принудителното изпълнение на заповедта е задължително, но е обвързано с учредяването на надлежно обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (с изключението по чл.417, т.10 ГПК – подаденото в срок възражение спира изпълнението, без да е необходимо обезпечение). То настъпва по право, но е нужен изричен акт на съда, в който се констатира и прогласява настъпилото спиране. Надлежното обезпечение означава, че даденото от длъжника покрива целия размер на дълга (главница и изтекли лихви) и гарантира привилегированото удовлетворяване на взискателя. В хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК спирането зависи от преценката на съда, т.е. то не е задължително. Съдът постановява спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представил писмени доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на документа по чл.417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува. Компетентен да се произнесе по искането за спиране по чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК е заповедният съд и то незабавно, тъй като след изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 ГПК, ако по изпълнителното дело няма представено определение за спиране, съдебният изпълнител осъществява вземането принудително, или най-малкото започва да превежда постъпилите суми по наложените запори на взискателя и започва осребряването на длъжниковото имущество. В практиката си ВКС безпротиворечиво е приемал, че без изричен акт на съда за спиране на изпълнението, длъжникът не може да се позовава пред съдебния изпълнител, че са настъпили предпоставките за спиране, защото последният дължи подчинение на издадения изпълнителен лист (вж. в т.см. - определение № 454/29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2260/2008 г., III г.о., определение № 415/15.07.2009 г. по ч.т.д. № 375/09 г., I т. о., определение № 420/17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2484/ 2015 г. , ІV г.о. на ВКС и др.).
Определението за спиране по чл.420 ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен характер на мярката (спиране изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл.417 ГПК) обуславя и незабавния преграждащ ефект на определението по чл.420 ГПК за развитието на започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената в ал.3 обжалваемост на акта с частна жалба (по аналогия с действието на същия вид актове по чл.396, ал.3, вр. чл.397, ал.1, т.3 ГПК; чл.245, ал.1 и 2, чл. 438 ГПК и др.). Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. – да не извършва продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната изпълнителният орган няма право и не е длъжен да извършва принудителни изпълнителни действия, а извършените въпреки нея са опорочени. Да се приеме обратното, означава да се обезсмисли целта на нормата и предвидената с нея защита на длъжника от неправомерно засягане на имуществената му сфера от материално незаконосъобразна принуда, като се допусне възможността той да претърпи принудително изпълнение дори в случая, когато е предоставил надлежно обезпечение за целия размер на вземането (чл.420, ал.1 ГПК, вр. с чл.180 и чл.181 ЗЗД). Спирането не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са запорът или възбраната ( по арг. от чл.391,ал.5, чл.428, ал.2, изр.2-ро и чл.449 ГПК; вж. в т.см. – проф. д-р Ж.С., „Бълг.ГПП”, 6-то изд., стр.706 и сл., „Бълг.ГПП”, 9-то изд., стр.979-980 и сл.).
С оглед на изложеното, неоснователни са доводите на ЧСИ Т.К., че задължението му да преустанови принудителните изпълнителни действия се поражда от момента на влизане в сила на определението по чл.420 ГПК, но не преди това. Както се посочи по-горе и при данните, че на 07.02.2018 г. акта на съда за спиране на изпълнението е представен по делото от длъжника, а на 08.02.2018 г. е получен и изпратеният от съда препис, ЧСИ е бил длъжен да го изпълни и да не предприема последващите действия, насочени към осребряване имуществото на длъжника (в т.ч. публичната продан на танкера и разпределението на сумата от нея). Незачитайки разпореждането на съда, установяващо временна забрана за извършване на нови принудителни изпълнителни действия по делото, съдебният изпълнител е действал в грубо нарушение на нормите по чл. 420, ал. 2 и чл.432, ал. 1, т.7 ГПК.
Цитираната практика на ВКС, на която жалбоподателят се позовава - решение № 212/27.11.2017 г. по т.д. № 754/2017 г., I т. о. и решение № 8/22.04.2019 г. по гр. д. № 4311/2018 г., IV г. о. – не променя този извод. Първото решение е постановено по правния въпрос – търпи ли длъжникът в изпълнително производство имуществена вреда, поради неправомерно преведена от съдебния изпълнител на взискателя сума, ако към датата на предявяване на осъдителния иск по чл. 441 ГПК, ищецът не е упражнил правата си по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу взискателя, на когото е била изплатена тази сума. От мотивите към решението става ясно, че в разглеждания от състава на ВКС случай длъжникът (ищец по иска по чл.441 ГПК) е поискал от ЧСИ да зачете настъпило в хипотезата на чл.420, ал.1 , вр. с чл.417, т. 9, сега - т.10 от ГПК спиране по право, но без да е налице постановен от съда акт за спиране на основание чл.420, ал.1 ГПК. В тази връзка е коментирана процесуалната законосъобразност на извършените изпълнителни действия, като е прието, че при липса на изричен акт на съда за спиране, съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения изпълнителен лист. Очевидна е разликата с настоящото дело, по което въпреки наличието на определение за спиране на изпълнението, ЧСИ е продължил с изпълнителните действия по осребряване на длъжниковото имущество. Цитираните отделни части от мотивите на съда в решение № 212/27.11.2017 г. по т.д. № 754/2017 г., I т. о., които нямат връзка с отговора на правния въпрос, не могат и не обвързват (чл.290, ал.3 ГПК) настоящия състав. По аналогичен начин стои и въпросът с изложените от състава на ВКС мотиви във второто цитирано решение, което е постановено в производство по чл.73 ЗЧСИ.
По третото нарушение:
Съгласно чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК държавата е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания в размера, който е съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Поради това, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП за започналото принудително изпълнение и след това за извършеното разпределение по изпълнителното дело, като няма право да продължава производството преди получаване на удостоверението от НАП за наличие на публични задължения на длъжника – чл. 191, ал. 5 ДОПК. Тази забрана е в сила до изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението за започналото изпълнение и за всяко разпределение. След изтичане на посочения срок няма пречка да се продължи изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид съобщеното му до този срок публично задължение, както и съобщеното му след това, до датата на разпределението. Нормите са императивни и не предвиждат изключения с оглед това дали длъжникът е местно или чуждестранно лице, доколкото и в двата случая могат да се формират публични задължения. ЧСИ Т.К. не е уведомил НАП, с което е виновно е допуснал нарушение на служебните си задължения. Нарушението е тежко, тъй като нормите са изрични, императивни и гарантират участието на държавата като присъединен взискател за публичните задължения на длъжника. Уведомяването на НАП не зависи от преценката на ЧСИ по конкретното изпълнително дело, поради което съзнателното му нарушаване в случая сочи на грубо несъобразяване с правния ред.
Определеното от ДК на КЧСИ наказание по чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ за второто и третото нарушение – лишаване от правособност на ЧСИ Т.К. за срок от 2 години – е съответно на вида и тежестта на нарушенията и не е явно несправедливо. Характера на нарушенията обоснова извод, че като частен съдебен изпълнител за периода на проверката жалбоподателят е игнорирал основни законови изисквания, въведени в публичен интерес при регламентацията на неговата дейност и че е осъществявал същата по начин, увреждащ интересите на държавата и на длъжника. Когато са допуснати едни от най-тежките възможни нарушения, каквито са нарушенията на императивни правни норми, в т.ч. неизпълнението на акт на съда, разпореждащ забрана за извършване на принудителни изпълнителни действия за осребряване на длъжниковото имущество, то съразмерното наказание следва да е от вида на най-тежките. В този смисъл, именно спазването на принципите на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията не обуславя налагането на по-леко по вид дисциплинарно наказание.
По четвъртото нарушение:
Съгласно чл.16, ал.4 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, всички документи по изпълнителното дело, които постъпват или се съставят се прикрепват последователно в папката и се номерират. В случая, в приложението (л.18 от дисциплинарното производство) към искането по чл.70, ал.1 на Министъра на правосъдието, което е връчено на жалбоподателя, конкретно са посочени страниците с дублираща се номерация, съдържащи различни документи. При тези данни, правилно ДК на КЧСИ е приела за установено извършването и на това нарушение. Обоснован е изводът, че не се касае за технически пропуск, тъй като голяма част от листите не са подредени хронологично и са с дублирани номера. Определеното наказание глоба в размер на 1000 лева (чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ) е минималното за този вид санкция, съответно е на характера и тежестта на нарушението и не е явно несправедливо.
Предвид всичко изложено, съобразявайки обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и същевременно отчитайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея (а в случая с оглед развилите се събития - и върху международния авторитет на Република България), съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ Т.К. нарушения, наложената му дисциплинарна санкция е правилно определена от ДК на КЧСИ в обжалваното решение. Наказанията са съответни на основната цел на дисциплинарното производство и на необходимостта да се въздейства така, че занапред ЧСИ Т.К. при изпълнение на възложената му от държавата публичноправна функция по принудително удовлетворяване на частноправни вземания, да спазва изискванията на закона и да не допуска нарушения.
Решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ в обжалваната му част следва да се остави в сила, поради липсата на релевираните в жалбата на ЧСИ Т. К. пороци при постановяването му.

По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение





ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.11.2018 г., постановено по дисциплинарно дело № 16/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.