3




Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

София, 21.03.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 697/2010 година.



Производство на касационно обжалване по чл. 290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на П. Т. Г. от[населено място] и [фирма],[населено място], представлявано от управителя Ц. И. Г. срещу решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. № 786/2009 год..
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност счита жалбата за неоснователна.
Прокурорът дава мнение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 786/2009 г. е допуснато на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, с определение от 21. 10. 2010 г. по конкретно посочени въпроси.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с решение от 30. 5. 2009 г. по гр. д. № 2968/2006 г. е отнел от П. Г. и от [фирма],[населено място] в полза на Държавата урегулиран поземлен имот – УПИ Х-2120, 2121 в кв. 9 по плана на[населено място], с площ 416 кв.м., ведно с построената в него административна сграда и други подобрения, на обща стойност 810 502.31 лв.. Решението е оставено в сила от Пловдивският апелативен съд с въззивно решение от 14. 1. 2010 г. по гр. д. № 786/2009 год.. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 4 и чл. 6 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност за отнемане на имота от ответниците – физическо и юридическо лице. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на П. Г. по чл. 159б във връзка с чл. 159а НК с присъда на Пловдивския окръжен съд, влязла в сила на 19. 4. 2005 г., участието му като управител и съдружник с дял 50% от капитала на [фирма] от 2000 г. до 2005 г., когато е прехвърлил дяловите си права на други лица; процесното имущество е на значителна стойност и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на П. Г., поради неустановен законен източник за това придобиване.
Произнасянето на касационния съд по съществото на спора следва да бъде съобразено с въпросите, поставени в определението за допускане на касация.
Критериите, които формират основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, не са изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД обвърза отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването. Така посочените обстоятелства следва да бъдат установени и преценявани от решаващия съд, за да се приеме, че по конкретното дело е налице или липсва основание за прилагане хипотезата на чл. 4 от закона. Следователно решението на съда е обусловено от доказателствените му изводи, изградени на базата на оценка на множество фактически обстоятелства, техните взаимовръзки и опитните житейски правила. По настоящото дело, такава преценка е направена и въззивният съд е обосновал извода си за наличието на фактическия състав на чл. 4 от закона. Потвърдена е констатацията на първоинстанционния съд, че доходите на П. Г. и семейството му за проверявания период 1981 г. – 2006 г. са доказани в размер на 155 905 лв., а разходите на семейството за същия период са на стойност 1 165 136 лв., или разходите надвишават доходите със сумата 1 009 230 лв.. При тези обстоятелства е логично да се направи предположение, че придобиването на имуществото е свързано с престъплението, за което е осъден П. Г. - трафик на хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за която дейност е основателно да се счита, че е източник на приходи. В този смисъл изводите на решаващия съд за отнемане на имуществото не са продиктувани само от установената липса на законни доходи, а от цялостна преценка на фактите по делото в контекста на чл. 4 ЗОПДИППД. Така въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по въпроса за критериите по чл. 4 от закона - решение по чл. 290 ГПК от 30. 10. 2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.
По въпросите, поставени в определението по чл. 288 ГПК – подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди извършване на престъплението и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето – въззивният съд е приложил точно закона – чл. 11 ЗОПДИППД. Разпоредбата фиксира началото на исковия период от датата на придобиване на имуществото, без да обвързва този момент с датата или периода на извършване на престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. Единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имуществото е изтичане на 25-годишна давност от придобиване на имуществото. По настоящото дело искът е предявен в рамките на периода, предвиден в закона и няма основание за отмяна на въззивното решение по този въпрос.
Въпросът какви доходи следва да се признават като получени приходи е въпрос на оценка на доказателствата и по настоящото дело няма данни за допуснати нарушения от страна на решаващия съд.
Правилно е решението и относно определяне стойността на процесното имущество на база на пазарната му оценка съгласно заключение на техническа експертиза. По този въпрос има установена практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК, както следва: решение № 89/29. 1. 2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., решение № 471/6. 7. 2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., двете решения на трето гражданско отделение, ВКС.
Законосъобразно е решението на апелативния съд по прилагането на чл. 6 ЗОПДИППД, като съдът е направил точен анализ на разпоредбата, съобразявайки и § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби. В съответствие с тези норми е мотивирал извода си, че юридическото лице [фирма] е контролирано от П. Г., в качеството му на бивш съдружник и управител на дружеството, а преди това, като участник в [фирма], което е праводател на [фирма].
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14. 1. 2010 г. по гр. д. № 786/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: