№ 228

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф.
2. В. П.

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 1559 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2149/23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3187/2015 г. от ІV-ти състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 398/21.04.2016 г. на състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно началния момент на двуседмичния срок, в който работникът може да заеме работата, на която е възстановен след отмяна на незаконно уволнение. Обжалването е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Съгласно чл. 345, ал.1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В цитираните по-горе съдебни решения на ВКС е прието, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал.1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице едностранна и трайна съдебно практика, в т.ч. задължителна такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - решения № 440_10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№ 105/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на ІV гр.отд. и др. Тази задължителна практика на ВКС се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
В конкретния случай, съобщението за възстановяване на работа на ищцата е получено от пълномощника на ищцата на 04.05.2015 г. Въззивният съд е приел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, а ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Правилно е възражението на ответника, че срокът за явяване на работа за ищцата тече от 29.04.2015 г., на която дата същата е сключила договор за процесуална защита и съдействие и е упълномощила адвокат да я представлява в изпълнителното производство, образувано въз основа на получения от процесуалния й представител изпълнителен лист по гр. д. № 3669/2014 г. по описа на В.. Решението, с което ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила на 14.04.2015 г., с постановяване на определението по чл.288 ГПК от страна на ВКС, с която не е допуснато въззивното решение, с което ищцата е възстановена на заемната преди уволнението длъжност. На 29.04.2015 г., ищцата е упълномощила адв. С. да я представлява пред съдебен изпълнител във връзка с издадения въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, за събиране на присъдените суми, като разноски в производството. Считано от тази дата, ищцата е узнала за влизането в сила на решението на въззивният съд, с което тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от обстоятелството, че уведомлението от съда за това, тя е получила в един по-късен момент. От тази дата – 29.04.2015 г., за нея тече и предвидения в разпоредбата на чл.345 ГПК двуседмичен срок за явяване на работа. Срокът е изтекъл на 13.05.2015 г., като безспорно по делото, а и ищцата твърди в исковата си молба, че тя се е явила за заемане на работата на 14.05.2015 г., т.е след изтичането на двуседмичния срок. На тази дата, предвид разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 КТ, работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, предвид обстоятелството, че до крайния срок на двуседмичния срок, изтекъл предния ден – на 13.05.2015 г., ищцата не се е явила да заеме длъжността така, както е по решението на съда за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна, като предявените искове за нейната отмяна, ведно с акцесорните искове, следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят всички направени по делото пред трите инстанции разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Разноските пред касационната инсатнция са в размер на 809,40 лева, в т.ч. 600 лева адвокатско възнаграждение и 209,40 лева заплатени държавни такси. Направено е възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касационната жалба. Възражението е неоснователно, доколкото възнаграждението е съобразено с Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и предвид обстоятелството, че се касае за няколко обективно съединени иска, то договореното и заплатено възнаграждение, предвид и обема на осъществената защита не се явява прекомерно. За първа и въззивна инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лева за всяка от тези инстанции, предвид обема на осъществената защита, заедно със заплатената за втора инстанция държавна такса в размер на 159,07 лева. Общия размер на дължимите разноски, предвид изложеното е 1568,47 лева.
Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2149/23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3187/2015 г. от ІV-ти състав на Окръжен съд – Варна, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. В. П. от [населено място], [улица] против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА Ц. В. П. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] сумата 1568,47 /хиляда петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева.
Решението е окончателно.


Председател: Членове: 1. 2.