О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

С., 22.06. 2015 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 971/2015 г.


Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба твърдения и изложените от ответника съображения в писмен отговор от 15.05.2015 г., намира, че същата е допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. Поради това и на основание чл. 140 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на ответника доказателства.
ПРИЕМА изпратеното с писмо изх. № 1387 от 06.04.2015 г. арб. дело № 2651/2013 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П..

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове от Е. С. С.-М. от [населено място] срещу [фирма], С. с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 13.12.2013 г., постановено по арб. дело № 2651/2013 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П..
В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е постановено в противоречие с обществения ред, при липса на арбитражно споразумение и по спор, който не подлежи на арбитраж. Компетентността на арбитражния съд се оспорва по съображения, че между ищцата и ответника не съществуват каквито и да било правоотношения, спорът във връзка с които да бъде отнесен за решаване пред арбитраж, а от друга страна – поради това, че доколкото ищцата не е била надлежно уведомена за цедиране на вземането на [фирма] към нея в полза на ответника [фирма], произтичащо от договор за кредит № 2052000240719, то не може да се счете, че цесионерът е встъпил в предвидената в този договор арбитражна клауза.
Искането за отмяна на атакуваното решение на основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА е аргументирано с доводи за допуснато в арбитражното производство нарушение на принципите за състезателност и равенство на страните, а това по чл. 47, т. 4 ЗМТА – с твърдението, че ищцата не е била уведомена за образуваното арбитражно производство, не е получила препис от исковата молба с приложенията към нея и призовка за насроченото заседание, както и че не й е връчен препис от постановеното арбитражно решение.
Ответникът – [фирма], С. – оспорва исковете като неоснователни по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 15.05.2015 г.
С оглед характера на предявените искове и заявените от страните становища, настоящият състав намира, че на същите не следва да бъдат давани допълнителни указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за , за когато да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: