Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5

4951_17_dec_290gpc_partage@19(1)cf_з3_copropriete


Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

София, 08.11.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 4951 //2016 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу въззивно решение № 832 от 09.06.2016 г. по възз.гр.д. № 680 /2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за делба и вместо това е допусната делба между Н. А. К. и К. А. К. по отношение на масивна жилищна сграда в [населено място], със застроена площ 104 кв.м., на два етажа, с идентификатор 56784.530.1759.1, индивидуализирана подробно във въззивното решение, при равни квоти – по 1 /2 идеална част за всеки от съделителите.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 312 /26.05.2017 г. на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос : Дали в производство по съдебна делба във фазата по допускане на делбата при разглеждане на въпроса дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение (по чл.92 ЗС) и съвместен принос (по чл.19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.), наведени като основание на иска, съдът следва да обсъди доводи на ответника по иска и събрани по делото доказателства за това, че сградата е построена в дворно място, което е било съсобствено между ответника и трето лице (не е било индивидуална собственост на единия съпруг - ответника), в резултат на преустройство на съсобствена между ответника и третото лице жилищна сграда.

Насрещната страна Н. А. К. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

По правния въпрос :

Настоящият състав приема, че за да бъде разрешен в производство по съдебна делба във фазата по допускане на делбата въпросът дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение (по чл.92 ЗС), е от значение да бъде установено дали сградата е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите, както твърди ищецът, или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице, както твърди ответникът, който оспорва наведеното от ищеца основание на иска за делба.

Така е, защото в двете хипотези изводът е различен – в първия случай съдебната практика (т.4 от ППВС 5 /1972 г. и следваща практика) приема извода, че сградата е попаднала в съпружеската имуществена общност (че не е опровергана презумпцията за съвместен принос, установена в правилото на чл.19,ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), във втория – че върху построеното е възникнала съсобственост на собствениците на терена.

Щом фактите имат значение (са релевантни) за спорното право и са надлежно наведени – едните като основание на иска, а другите като възражение (защитно средство) срещу основателността на иска, съдът е следвало да обсъди дали са установени въз основа на преценка на събраните за тях доказателства и въз основа на фактическите си изводи да изложи правни изводи за тяхната основателност, на които да основе крайния извод за наличие или липса на съсобственост между бившите съпрузи.

Този въпрос е част от по-широкия въпрос дали съдът следва да обсъди надлежно наведените релевантни факти и основаните на тях процесуални средства, чийто отговор е положителен.

По съдържанието на въззивното решение :

Въззивният съд е приел следното:

Предпоставка за наличието на съсобственост между страните по делото (бивши съпрузи) е да се установи, че сградата, чиято делба се иска, е новопостроена по време на брака, както и че построеното е резултат от съвместен принос. Въззивният съд е проследил отделни етапи на осъщественото по време на брака на страните строителство и е обосновал извод, че е реализирано строителството на една изцяло нова сграда, включително и от конструктивна гледна точка: като площ новата сграда няма нищо общо със старата, а във височина е изградена надстройка, в рамките на която е обособено отделно жилище. Като последица от това съдът е приел, че съществувалата към момента на постановяване на въззивното решение сграда - предмет на делбата е изцяло нов обект, построен по време на брака на страните по делото и като такъв представлява съпружеска имуществена общност, доколкото не е доказано категорично наличието на изцяло личен принос на ответника К. при построяването на този нов обект. В резултат на изложеното въззивният съд е допуснал извършването на съдебна делба на сградата между ищцата и ответника при равни квоти – по 1 /2 ид.части.

Въззивният съд не е обсъдил въведеното от ответника К. с отговора на исковата молба възражение, че жилищната сграда не е попаднала в съпружеската имуществена общност, която е съществувала между него и ищцата К., тъй като само е ремонтирана и преустроявана в период от време, през който сградата и дворното място, в което тя е била построена, са били в съсобственост между ответника К. и неговия вуйчо А. К., които са притежавали дялове в размери съответно 2 /3 и 1 /3 идеални части, които са получили по дарение от бабата на ответника и майка на неговия вуйчо през 1981 г., вуйчото е починал след извършването на строителните работи през 2005 г. и делът му от дворното място и ремонтираната и преустроена сграда е наследен от неговата сестра, която е майка на ответника, която е починала през 2006 г. и е наследена от ответника. Към това ответникът е добавил, че е в изграждането на постройката е вложил лични парични средства, получени от него по дарение от неговата майка, която е продала свой имот през 1992 г., за което представя нотариален акт и му е дарила средствата от продажбата.

Въззивният съд не е обсъдил нито правното значение на твърдените от ответника факти, нито представените от ответника доказателства в подкрепа на тези факти, на които е основано възражението срещу основателността на иска – нотариален акт за дарение от 1981 г., представен от ищцата (л.6) и удостоверение за наследници (л.47).

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на правния въпрос следва извод, че въззивният съд не е обсъдил надлежно наведено от ответника защитно средство срещу основателността на иска, нито правното значение на фактите, на които е основано, нито доказателствата за тези факти.

Фактите имат значение (са релевантни) за основателността на иска. Следователно като не ги е обсъдил, като не е извършил преценка на събраните доказателства за тях и като не е обсъдил възражението, което е основано на тези факти, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които са съществени, тъй като са се отразили на основателността на иска.

От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

При тези изводи и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав съгласно правомощията си по чл.293 ГПК следва да разреши спора по същество.

По същество на спора в допуснатата до касационно обжалване част:

От представените по делото от ищцата нотариален акт № 38, том 16, дело № 5145 /1981 г. (л.6) се установява, че Е. А. К. е дарила на внука си К. А. К. (ответника) 2 /3 идеални части от процесните дворно място и сграда и на сина си Александър И. К. 1 /3 идеална част от процесните дворно място и сграда.

От представените удостоверения за наследници (л.7 и л.48) е установено, че А. И. К. (К.) е починал като вдовец на 26.04.2005 г. и е бил наследен от сестра си М. И. П. – Ч. (Ч.) - майка на ответника, която е починала и е била наследена от ответника през 2006 г.

От представения по делото от ответника нотариален акт № 156, том VІІ, дело № 2232 /1992 г. (л.23) се установява, че М. И. П. – Ч. е продала свой собствен апартамент в П., [жк], с площ 56.98 кв.м. за сумата 44 580 лева, която е получила

Свидетелят И. К. К., син на страните, който е посочен и свидетелства в полза на ищцата и признава, че не е в добри отношения с ответника, твърди (л.91), че строежите по сградата са извършени в период от 1993 г. до 2003 г. и че през 1993 г. строителните работи са правени със средствата от продажбата на апартамент в К., който бил на баща му и майка му, както и с пари, които майка му е взела на заем. По-късно уточнява, че не знае на кого се е водил апартаментът в К., знае, че е купен от баба му – майката на баща му за подарък на майка му и баща му, не знае кой го е продал.

Ищцата нито твърди, нито представя доказателства да е притежавала и продавала апартамент в К..

От заключението на СТЕ (л.83 и сл. до л.89), изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, включително на представените по делото строителни книжа, се установява, че строителните работи в процесния имот са разрешавани, извършвани и заснемани в периода от 1993 г. до 2003 г. и представляват надстрояване и пристрояване на съществуваща жилищна сграда.

От обсъдените дотук доказателства се установяват твърденията на ответника К., че строителните работи на съществуващата къща са извършвани в период от време, през който къщата и дворното място са били в съсобственост между него (ответника) и неговия вуйчо и не са били в съпружеската имуществена общност (с.и.о.) между страните по делото.

Доколкото не се твърди и не се доказва да е учредявано право на строеж в полза на ищцата или на страните по делото, които в този период са били в брак, следва извод, че по силата на приращението (чл.92 ЗС) пристроеното и надстроеното, независимо от това дали в резултат от строителните работи е възникнал нов обект или пристройка и надстройка към съществуваща сграда, не е попаднало в с.и.о. между страните по делото, а е станало индивидуална собственост на съсобствениците на дворното място и къщата – ответника и неговия вуйчо, а след смъртта на последния и на неговата наследница – майката на ответника – в индивидуална собственост на ответника. Без значение за възникването на правото на собственост по приращение е и кой е строил без да му е учредено право на строеж (с оглед твърденията на сина на страните, че е строил той) и с какви средства (с оглед твърденията на ищцата и на сина на страните, които са недоказани), доколкото от това може да възникнат единствено облигационни отношения, които не са предмет на производството по допускане на съдебна делба.

Крайният правен извод е, че процесната сграда не е попаднала в с.и.о. между страните по делото, нито (впоследствие) в обикновена съсобственост между тях, поради което искът за делба е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 688 лева, в които се включват държавните такси (и комисионите за заплащането им) в касационното производство в размер на 88 лева и адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 600 лева, за уговарянето и заплащането на които са представени доказателства. С оглед изхода от това производство ответникът по касационната жалба няма право на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 832 от 09.06.2016 г. по възз.гр.д. № 680 /2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 89 от 08.01.2016 г. по гр.д. № 861 /2014 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба между страните. Вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Н. А. К. срещу К. А. К. иск за делба на масивна жилищна сграда в [населено място], със застроена площ 104 кв.м., на два етажа, с идентификатор 56784.530.1759.1, построена в дворно място в [населено място] с идентификатор 56784.530.1759.

Осъжда Н. А. К. да заплати на К. А. К. сумата 688 (шестстотин осемдесет и осем) лева разноски за въззивното и касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2