Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1306 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Г. С. срещу определение № 30480 от 22.12.2016г. постановено по ч.гр.д.№14142/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.09.2016г. по гр.д. № 72798/2015г. на Софийски районен съд, 141 състав, за оставяне без уважение искането по чл. 341, ал.2 ГПК за включване в делбената маса на седем имота, описани в отговора на исковата молба, находящи се в землището на В..
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. То е постановено в противоречие с т.3 на ППВС №4/1964г. Съдът е приел, че включване в делбата на нови имоти е допустимо само при делба на наследство, законът не съдържа такова ограничение, още повече, че в случая съсобствеността е възникнала от наследство. По-нататък са развити съображения досежно интереса на съделителя от включване на още имоти в делбената маса, макар и съсобствени с трети лица. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/ допустимо ли е в производство по съдебна делба по реда на чл. 341, ал.2 ГПК да се включват в делбата и други сънаследствени имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица; 2/ ако съдът откаже включване на имотите в делбата следва ли да образува отделно делбено производство за тези имоти и допустимо ли е да се съединят така образуваните две дела по реда на чл. 213 ГПК с оглед получаване на по-големи реални дялове от първоначалните съделители. Спрямо първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с ППВС 4/1964г., т.3, както и основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Спрямо втория въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по частната жалба В. М. не изразява становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице.
Пред Софийски районен съд е предявен иск за делба от В. М. против Р. С. на недвижим имот - апартамент, останал в наследство от родителите им. С отговора на исковата молба ответникът е предявил искане по чл. 341, ал.2 ГПК за включване в делбата на седем земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и представляващи наследство от дядото на страните Б. И., от което страните притежават по ¼ ид.ч., а останалите идеални части са притежание на други четири лица. Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, мотивиран от обстоятелството, че сочените имоти представляват наследство от друг наследодател и че са съсобствени с трети лица, поради което не са налице изискванията на чл. 341, ал.2 ГПК.
Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил определението на първата инстанция. На първо място е развил съображения относно допустимостта на подадената частна жалба с оглед на това дали постановеното от районния съд определение подлежи на обжалване. Изтъкнал е, че възможността да се включат и други имоти в делбената маса, така че в един процес да се прекрати съсобствеността върху всички сънаследствени вещи, е израз на основният принцип на делбеното производство всеки съделител да получи дял в натура. Позовал се е и на практика на Върховния касационен съд и е приел, че определението, с което се отказва включване на допълнителни имоти в делбената маса, подлежи на самостоятелно обжалване. По същество е намерил обжалваното определение за правилно, доколкото сочените имоти се явяват съсобствени с трети лица и включването им в делбата няма да се отрази на способа за извършване на делба на първоначално посочения единствен имот като препятства изнасянето му на публична продан или възлагането му на един от съделителите, т.е. няма да осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик, което обезсмисля идеята на чл. 341, ал.2 ГПК.
Настоящият състав счита, че следва да допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд служебно за преценка на неговата допустимост с оглед на това дали частната жалба, по която се е произнесъл въззивния съд, е допустима като насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Установява се, че въпросът за обжалваемостта на определението по чл. 341, ал.2 ГПК, с което се отказва включване на имоти в делбената маса по искане на ответника, се решава противоречиво от съдилищата. В определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр.д. № 312/2011 г. на І г.о. и определение № 49 от 06.02.2012г. по ч.гр.д. № 612/2011г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, е застъпена тезата, че определението подлежи на обжалване, тъй като включването на повече имоти в делбената маса ще има значение за способа за извършване на делбата.
С определение № 254 от 28.04.2015г. по ч.гр.д. № 2914/2015г. на ІІІг.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, но приключило с недопускане на касационно обжалване, е прието, че определението, с което не се допуска включване на друг имот в делбената маса по искане на ответника, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в предвидените в чл.274, ал.1 ГПК две хипотези. То не е преграждащо, защото ответникът може да предяви иск за делба в отделно производство, а и няма изрично предвиждане в закона за обжалване на това определение. Посочена е съдебна практика в същия смисъл: определения № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр. д. № 312/2011 г. на І ГО, № 199 от 7.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1288/2014 г. на І ГО и № 220 от 3.4.2013 г. по гр. д. № 2150/2013 г. на ІІІ ГО, така и в определения № 600 от 22.11.2012 г. по гр. д. № 598/2012 г. на І ГО, № 408 от 19.07.2012 г. по ч.гр. д. № 231/2012 г. на І ГО и № 39 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 515/2009г. на ІІ ГО на ВКС. Изтъкнато е, че е съществувала практика и в обратния смисъл, но е счетено, че с по-новата практика противоречието е преодоляно.
Настоящият състав споделя съображенията на въззивния съд и практиката по определение № 365 от 18.07.2011г. по ч.гр.д. № 312/2011г. на І г.о. и определение № 49 от 06.02.2012г. по ч.гр.д. № 612/2011г. на І г.о., които застават на становището, че определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника следва да се приравни на прекратително. Това произтича от особеностите на делбеното производство и неговата специфична цел - да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи. С изключение на публичната продан, другите способи за извършване на делба предполагат наличие на достатъчен брой имоти, така че в съответствие с чл. 69 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял. Ето защо, възможността по реда на чл. 341, ал.2 ГПК ответникът да направи искане в първото съдебно заседание за включване и на други съсобствени вещи в делбата, рефлектира пряко към способа, по който ще се извърши делбата във втората фаза. Вярно е, че ако съдът остави без уважение искането за включване на друг имот в делбената маса, то ответникът може да предяви отделен иск за делба за този имот. Тогава обаче способът и резултатът при извършването на делбата би бил различен, т.е. не би бил постигнат ефектът на извършване на делба на всички или повече съсобствени имоти в едно производство. Що се отнася до възможността за съединяване на двете отделни производства за делба, тя съществува, но не е задължителна и предполага преценка по чл. 213 ГПК.
Отделно, ако се приеме, че определението, с което се отказва включване в делбата не подлежи на самостоятелно обжалване, то контрол върху него би следвало да се упражни при обжалване на решението. В случая обаче това е невъзможно, тъй като този имот няма да е предмет на решението, а допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се включи допълнителен имот в делбата, не се отразява на правилността на решението за останалите имоти.
Предвид горното, с оглед особения характер на делбеното производство и връзката между определението по чл. 341, ал.2 ГПК и способа за извършване на делбата, отказът на съда да включи други имоти в делбата подлежи на самостоятелно обжалване.
При този извод следва, че Софийски градски съд е бил надлежно сезиран с допустима частна жалба и постановеният от него акт е допустим.
По същество актът е правилен.
Обосновавайки отказа да включи имотите в делбата, съдът е приел, че не е налице делба на наследство и е неприложима разпоредбата на чл. 345 ГПК. Изводът е неправилен в първата му част. В отговора на исковата молба ответникът Г. е поискал включване на седемте земеделски имота в делбата по реда на чл.341, ал.2 ГПК, като е представил доказателства, че те са наследство от дядото на страните Б. С. И., така че са съсобствени на прекия наследодател Г. С. с трети лица - останалите наследници на Б. И.. Наред с това ответникът е поискал конституиране на тези неучастващи наследници и извършване на делбата на земеделските земи преди делбата на апартамента, така че реалните дялове от земеделските земи, които ще получат първоначалните страни, да послужат като уравнение на дяловете при възлагане на жилището. Хипотезата на чл. 345 ГПК дава възможност да бъдат допуснати до делба имоти, които наследодателят е притежавал съвместно с други лица, но повелява, че ако делбата на наследниците с третите лица не се извърши преди съставянето на разделителен протокол, то те се изключват от делбата. В т.3 на ППВС № 4/1964г. се приема, че делбата с третото лице може да се извърши в същото производство, но има предвид паралелна делба на всички имоти между техните съсобственици, а не такава поетапна делба, каквато претендира касатора. При конкретните обстоятелства: съсобственост на имотите, предмет на молбата по чл. 341, ал.2 ГПК с трети лица, искане за конституиране на тези лица и извършване на делба първо с тях, целта на разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в натура, не може да бъде постигната. Включването на тези имоти, които са съсобствени с трети лица, само би усложнило делбата. С оглед на това, делбата на страните с останалите наследници на Б. И. следва да бъде извършена в отделно производство. Основателни са доводите на касатора, че при отказ за включване на имотите в делбата по реда на чл. 341, ал.2 ГПК съдът следва да разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба. В тази насока са приложими указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК относно определението, с което не се приема за разглеждане насрещен иск - съдът следва да постанови отделянето му в самостоятелно производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 30480 от 22.12.2016г. постановено по ч.гр.д.№14142/2016г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на Р. Г. С..
ПОТВЪРЖДАВА посоченото определение № 30480 от 22.12.2016г. постановено по ч.гр.д.№14142/2016г. на Софийски градски съд.
След връщане на делото в Софийски районен съд да се образува самостоятелно производство по искането на Р. Г. С. за делба на други съсобствени имоти, заявено с отговора на исковата молба вх. № 1116716 от 29.07.2016г.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: