О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

ГР. София, 22.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.10.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

При участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2584/17 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.386, ал.3 ГПК.

Обжалвано е пред ВКС въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №239/16 г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният на осн. чл.379, ал.3 ГПК колективен иск на Фондация „ Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, К. Б., М. Е., Е. Н. и Л. Ф., чрез адв. С. и на изброените присъединени лица срещу [община] и РИОСВ – П., за осъждането им да преустановят бездействието, допуснато в периода 2007-2011 г. и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в [община], като в срок от шест месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици /ФПЧ - 10/ в атмосферния въздух.

Касаторите - ищци сочат, че въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Молят да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, за уважаване на иска. Оспорват с подробни съображения, извлечени от европейското право и националното законодателство, решаващите изводи на въззивния съд, с които искът е отхвърлен, а именно: Ответниците нямат безусловно задължение да поддържат нивата на замърсителите на въздуха до тези, определени в действащата преди 2010 г. Директива 96/62/ЕО и действащата след това Директива 2008/50/ЕО, а само да предприемат действия, насочени към подобряване на качеството на атмосферния въздух /К./, без оглед на резултата; От значение за изпълнение на задълженията на ответниците са фактори като климатичната, релефна и географска предиспозиция на общ. П.; Замърсяването на въздуха с ФПЧ 10 в национален мащаб освобождава ответниците от задължението да постигнат нормативно определените нива на тези прахови частици в района на общ. П.. Според касаторите, при доказателствена тежест върху ответниците, те не са доказали, че предприетите от тях през процесния период мерки за подобряване на К. са ефикасни. Налице е недопустим от правото пропуск на двете публични институции – ответници по иска, да предприемат нормативно дължимите, съгл. посочените актове на европейското право и националното законодателство, мерки за намаляване на концентрацията на ФПЧ 10 в атмосферния въздух на [населено място] до достигане на нормативно заложените прагови стойности.

Ответниците по жалба [община] и РИОСВ П. я оспорват по подробно изложени в писмени отговори съображения в подкрепа на изводите на въззивния съд за неоснователност на иска.Поддържа се и възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По допустимостта на иска и на постановените въззивно и първоинстанционно решение:

Първоинстанционният и въззивният съд са разгледали иска, квалифициран по чл.49 ЗЗД, по реда на чл.379 ГПК, като са отхвърлили възражението на отв. [община], че в случая твърденията на ищците са за административен деликт и защитата срещу него следва да се осъществи по реда на ЗОДОВ. Това възражение се поддържа и в отговора на касационната жалба на общината.

В исковата молба и в касационната жалба се твърди наличие на незаконосъобразно бездействие на ответниците - те не са изпълнили законовите си задължения за опазване чистота на атмосферния въздух/АВ/ в района на [населено място]., като са допуснали значителни отклонения от нормативно определените нива на ФПЧ 10 и други замърсители. С оглед последното и в изпълнение на указания в проекта за доклад, направен от Окръжен съд-Пловдив в определение № 1215/09.04.2012 г. /л.2057,том 9/, ищците в становище за с.з. на 31.05.2012 г. /л.2411,том 10/, поддържано и в самото с.з. /л.2434,том 10/, са уточнили исковата молба в смисъл, че предявената претенция е за достигане на допустимите нива на концентрация на ФПЧ като показател на К. и че предмет на иска е превишаването на стойностите за ФПЧ под 10 микрона /ФПЧ10/, които включват и ФПЧ с по-малки частици, каквито са ФПЧ2.5. В становището е направено и твърдение, че отпадните газове от транспорта съдържат ФПЧ и са замърсител на АВ с такива частици.

Ищците твърдят, че ответниците не са предприели ефикасни действия и мерки за елиминиране или намаляване влиянието на факторите, водещи до замърсяване на атмосферния въздух в града: [община] не е предприела мерки за реализиране на енергийната ефективност на обществените сгради, включително училища, детски градини, болници; не е изградено ефективно улично осветление; не е изградена автоматична система за управление на автомобилното движение; не е модернизиран автопарка на [фирма]; не е въведен в експлоатация завода за изгаряне на отпадъците; липсват достатъчно зелени площи; не е модернизирано обезледяването на улиците; почистването на улиците на града все още се извършва главно чрез ръчно метене. РИОСВ П. не е осъществила ефикасен контрол върху органите и организациите, компетентни да извършват действия по опазване на атмосферния въздух и в частност спрямо [община], не е наложила предвидените в законите административни санкции за неизпълнение на действията за опазване чистотата на атмосферния въздух. В посоченото по-горе становище и в с.з. на 31.05.2012 г. е уточнено, че изброяването на непредприетите от ответниците мерки е примерно и възпроизвежда по-голямата част от мерките, които през процесния период са били заложени в програмите и в докладите им. Тъй като ищците считат, че задължението на ответниците е за резултат, конкретните мерки, които следва да бъдат предприети за осъществяването му са в тяхната дискреционна преценка, с цел намаляване опасността от превишаване на пределно допустимите прагове на замърсяване и ограничаване продължителността на негативното въздействие.

Ищците считат, че е налице нарушение от неизпълнение на нормативни задължения на ответниците, свързано с наблюдавана през продължителен период от време - 2007 г.- 2011 г.- наднормена концентрация на ФПЧ10 и ФПЧ2.5. Показателите бележат стабилно нарастване през всяка следваща година, а ответниците не предприемат адекватни мерки за преодоляване на тенденцията. Последиците от нарушението според ищците са непосредствено увреждане и застрашаване здравето на живеещите на територията на града- посочено е и как намиращите се в атмосферата ФПЧ10 влияят върху човешкия организъм и здравето на хората, живеещи на територията на общината. На увреждания, произтичащи от експонирането на прахови частици, са изложени и силно застрашени социални групи - най-вече децата и лицата в напреднала възраст. Затова според ищците следва да се приеме, че околната среда в [община] не е здравословна и благоприятна и застрашава здравето на живеещите на нейна територия .

В изпълнение на разпореждане № 7024/19.09.2011 г., постановено от ПОС по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, ищците в молба рег.№ 22835/10.10.2011 г. /л.195,том1/ твърдят, че "е налице неразривна логическа и правна връзка между бездействията на служителите на ответниците; че те осъществяват сложен деликтен състав; че увреждането е съвкупен резултат както от бездействията на [община], така и от бездействието на РИОСВ - П.; че "само по себе си бездействието на нито един от ответниците не би довело до същия вредоносен резултат" Заради твърдяното неразривно съпричиняване на вредоносния резултат от двамата ответници, според [община], разглеждането и уважаването на иска само срещу единия от тях би било недопустимо, като несъответно на заявения от ищците петитум за солидарната им отговорност.

По делото и в касационната жалба се сочи, че са нарушени задълженията на държавата – членка на ЕС / чрез компетентните й вкл. регионални и местни органи/ в изпълнение на Директива 96/62/ ЕО и 2008/05/ЕО да предприемат действия за подобряване на К., като се установят и поддържат нива на замърсителите под установените норми в ЕС. Задълженията на държавите членки по двете директиви са за постигане на резултат, такива са и задълженията на специализираните местни и регионални органи, определени от държавите – членки да контролират К.. Държавите –членки имат значителна свобода на преценка при избора на средства за постигане на този резултат. Затова компетентните им органи, каквито са ответниците по иска, не се освобождават от отговорност, когато избраните от тях средства и/или начинът на прилагането им не са постигнали заложения в правото на ЕС и задължителен за целия ЕС резултат. В подкрепа на този извод ищците се позовават на р. С-488/5.04.17 г. по делото ЕК срещу РБ.

От изложеното следва, че с иска се претендира увреждане на колективен интерес от нарушаване на правото на ЕС – Директива 96/62/ЕО, Директива 99/30/ЕО, Директива 2008/05/ЕО и чл.8 ЕКЗПЧОС, от страна на посочените като ответници национални местни и регионални органи на власт. Затова от значение за делото, с оглед служебното задължение на съда да следи за допустимостта на иска и повдигнатия от страните спор за нея, е отговорът на въпроса: По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

По въпроса е образувано т.д. №2/15 г. на ВКС и ВАС. Затова на осн. чл.292 ГПК и съобр. указаното в ТР №8/13 г. ВКС, ОСГТК, касационното производство пред настоящия състав на ВКС следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното постановление.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ хода по същество на производството, даден с определение в открито заседание на 30.10.17 г.
СПИРА производството по гр.д. №2584/17 г. на ВКС, трето г.о. до постановяване на тълкувателно постановление по т.д. №2/15 г. на ВКС, гражданска и търговска колегия и ВАС, първа и втора колегия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: