1

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3014 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.06.2019 г. на изпълняващият функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница, с което е постановен отказ за вписване на искова молба № 1391/21.06.2019 г., подадена от Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ, [населено място].
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като постановилият отказа съдия е излязъл извън правомощията си, че въззивният съд не е отчел, че е представен заверен от съда препис от исковата молба и представеното пълномощно.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. необходимо ли е изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по изрично разпореждане на закона подлежи на вписване; 2. подлежи ли на вписване по чл. 12 ПВп препис от искова молба, който е издаден от съда, пред който е подадена или следва да се представи за вписване оригинал; 3. нередовна ли е молба за вписване на искова молба, която е подадена от пълномощник, който е надлежно упълномощен от закония представител на държавно учреждение за извършване на всички процесуални действия, включително и пред съдията по вписвания и следва ли да се доказват и предпоставките на чл. 32, т.3 ГПК. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез упълномощен неин представител, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Подадена е молба до службата за вписване при Районен съд-Сливница от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ за вписване на искова молба против три лица на основание чл. 153 ЗПКОНПИ във вр. с пар. 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ.
Районният съдия, изпълняващ функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница е постановил отказ за вписване на искова молба № 1391/21.06.2019 г., подадена от Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр. Велико Търново поради следното: представен е препис от исковата молба, а не оригинала, няма разпореждане на съдия за вписване на исковата молба, а тя явно е нередовна, тъй като производството е прекратено, но определението не е влязло в сила. Отказът е мотивиран и с това, че исковата молба е подадена чрез пълномощник, който е държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ, гр. Велико Търново, представено е пълномощно, но няма доказателства, че служителят е с юридическо образование, каквото е изискването на чл. 32, т.3 ГПК.
По частна жалба, подадена от молителя, Софийски окръжен съд е потвърди отказа, приемайки, че искова молба се вписва само ако е в оригинал и след разпореждане от съдията, който разглежда делото. Представените доказателства за придобита правоспособност като юрист към частната жалба не са съобразени от окръжния съд защото не са били представени с молбата за вписване, а тя не може да се оставя без движение.
Формулираните въпроси кореспондират на мотивите към обжалваният съдебен акт, поради което са относими. По тях в тази им формулировка няма съдебна практика, макар, че отговорите могат да се изведат от задължителна такава, но дадените от въззивната инстанция отговори й противоречат. Затова настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване.
Според разясненията, дадени в мотивите към т.6 от ТР № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ. Съгласно чл.12 ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. От това, че Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 ПВп. (чл.12 ал.1 изр.2 ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Когато съдът е разпоредил изрично вписване, съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба.
Към настоящия момент вписването се извършва по персоналната система. Исковите молби се вписват по партидите на ответниците. Вписват се актове, а не молбата за вписване – чл. 7 ПВп.. Общо изискване за представяне на оригинал и преписи е залегнало и в чл. 8 ПВп. Съгласно чл. 12 ПВп, преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Изискването не следва да се разбира буквално. Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то оригинала от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части. Смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на исковата молба, постъпила в съда с представената за вписване. Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване. Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда. Официално завереният препис от държавен орган /съд/ има същата доказателствена сила каквато има и оригиналът. Така изискването да се представи за вписване оригинал и преписи от исковата молба е изпълнено, а след вписването оригиналът / официално завереният от съда препис/ може да се върне в съда, пред който делото е образувано за да се удостовери извършеното вписване.
Съгласно чл. 8, ал.2 ПВп., вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Нормативният акт, уреждащ вписването не е предвидил специални правила за представителство на гражданите и ЮЛ пред съдията по вписванията. За молбата за вписване не се прилага нормата на чл. 32 ГПК, защото нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване. Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването. Когато е представена искова молба за вписване, както вече се посочи, съдията по вписванията проверява само идентификацията на страните и недвижимия имот, предмет на иска, респективно на сделката, предмет на иска за нищожност, унищожаване, разваляне или отмяна. Той не може да проверява представителната власт за предявяване на иска. Тази проверка излиза извън неговите правомощия по чл. 6 ПВп във вр. с чл. 12. от същия нормативен акт. Тя се извършва от съда по висящото исково производство. Ако представителната власт не е надлежно учредена при предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, като процесуални действия без представителна власт се считат валидни от момента на извършването им. Ако поради липса на представителна власт производството бъде прекратено, това ще бъде основание за заличаване на вписването на основание определението за прекратяване.
По частната касационна жалба:
Предвид отговора на първият поставен въпрос, изводът на окръжният съд, че отказът е правилен, защото няма разпореждане на съда за вписване на исковата молба е неправилен. Вписването следва да се извърши по разпореждане на съдията по вписванията. Проверката, която следва да извърши е само за това дали исковата молба подлежи на вписване, и дали са индивидуализирани страните и имота, за който се отнася петитума. Съгласно чл. 4 б. „д” ПВп, на вписване подлежат актове, за които изрично е предвидено в закон. Исковите молби по ЗПКОНПИ подлежат на вписване, съгласно чл. 153, ал.3 от този закон. Тази норма се прилага и за неприключилите производства по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следователно исковата молба по ЗПКОНПИ подлежи на вписване по изричното разпореждане на закона. Страните също са ясно индивидуализирани. Ищец е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Представителната власт предвид отговорът на поставеният въпрос не подлежи на проверка от съдията по вписванията.
Определението на окръжният съд е неправилно и защото той е действал като контролно-отменителна инстанция, като не е съобразил, че производството по обжалване на отказ за вписване е в рамките на охранително производство. Съгласно чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. Той може и по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени в молбата и в частната жалба. При обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл. 538, ал.2 във вр. с чл. 278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. Ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция няма в закона. Така цитираните норми, касаещи както производството по частната жалба, така и охранителното производство, позволяват да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните. Законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. (в този смисъл виж са Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 123/2009 г., II г.о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 61/2010 г., II г.о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4190/2016 г., I г.о.; Определение № 2/03.01.2019 г. по гр.д.№ 3113/2019 г. ІІ гр.о. и др.)
Като е действал в нарушение на процесуалните правила за обжалване на отказ да се издаде охранителен акт и не е съобразил специалните правила на ПВп, относими към вписване на искови молби, окръжният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Тъй като представената за вписване искова молба подлежи на вписване по изричното разпореждане на закона, приложени са официално заверени преписи от съда, пред който е образувано и висящо делото, а при подаване на исковата молба ищецът -КОНПИ не внася държавна такса / чл. 154, ал.3 ЗПКОНПИ/, индивидуализирани са страните и имота, предмет на спора, исковата молба следва да се впише. Затова следва да се отмени обжалваното определение и да се постанови вписването на исковата молба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 710 от 17.07.2019 г. по ч. гр.д.№ 466/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.06.2019 г. на изпълняващият функциите на съдия по вписванията при РС-Сливница, с което е постановен отказ за вписване на искова молба, постъпила в Софийски окръжен съд с вх. № 915/06.02.2019 г., поискано с молба № 1391/21.06.2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д.Д.-Д. в качеството й на държавен инспектор в Териториална дирекция на гр. Велико Търново и вместо това постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в службата по вписване при Районен съд-Сливница искова молба, постъпила в Софийски окръжен съд с вх. № 915/06.02.2019 г., по поискано вписване с молба № 1391/21.06.2019 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: