Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4340 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 965/18.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 216/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което се отменя решение от 07.12.2014 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 9650/2014 г. и се отхвърля предявения иск срещу Н. П. Г. – частен съдия-изпълнител с рег.№ ..... от К. на ЧСИ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 6245,40 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че по делото се установява задължение на И. С. И., упражняващ стопанска дейност като [фирма], за обезщетение по чл.200, ал.1 КТ в размер на 40 000 лева, ведно със законните лихви от 06.02.2008 г. до изплащане на сумата, което е присъдено с влязлото в сила решение по гр.д. № 2390/2008 г. на Окръжен съд-Варна. Въз основа на издадения по същото дело изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 201171604000482 на ЧСИ Н. П. Г., който е наложил запор върху пенсията на И. С. И., за да бъде удържана сумата, която е необходима да се покрие цялото задължение в периода от 01.11.2011 г. до 31.10.2028 г. В резултат на действията на ЧСИ в периода от м. декември 2012 г. до м. юни 2014 г., от длъжника е събрана сумата от 6245,40 лева. Прието е, че търговецът е обявен в несъстоятелност с решение от 15.12.2012 г., но отговорността за дълга продължава да се носи от физическото лице, тъй като законът не ограничава отговорността на едноличния търговец до имуществото на фирмата. Съобразявайки, че влязлото в сила съдебно решение, въз основа на което е образувано изпълнителното дело срещу едноличния търговец, предхожда решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, както и че в производството по несъстоятелност не се е стигнало да предявяване на вземания, а същото е било прекратено по чл.632, ал.4 ТЗ, съдът е формирал извод, че изпълнителните действия в периода от м. декември 2012 г. до м. юли 2014 г. не са причинили вреда на длъжника.
В изложението към касационната жалба са въведени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, по обуславящи изводите на съда в обжалваното решение въпроси, а именно: 1.Ако по изпълнително дело в нарушение на чл.638 ТЗ, частният съдебен изпълнител събира суми чрез запор върху пенсията на длъжника, който е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност, тези действия ангажират ли отговорността му по чл.74 от ЗЧСИ; 2.Обезщетение по чл.200 от КТ, при настъпила смърт на работника/служителя, счита ли се вземане, което следва да бъде служебно прието в списъка на вземанията в производството по несъстоятелност на работодателя-длъжник; 3.Може ли да намери приложение разпоредбата на чл.637 вместо тази на чл.638 от ТЗ, по отношение на предпоставките за спиране на принудително изпълнение, респективно по отношение на последиците от спирането, поради започнало производство по несъстоятелност на длъжника; 4. Незаконосъобразно принудително изпълнение върху секвестируемата част от пенсия за осигурителен стаж и възраст, при незачитане на чл.739 от ТЗ, счита ли се за имуществена вреда, заради която може да се търси имуществена отговорност на ЧСИ, извършил изпълнителните действия.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Г., чрез адвокат Д. П. от АК-В. е подал писмен отговор с твърдения, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като първият и четвъртият въпрос се повтарят, а представените решения се отнасят за различни случаи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Окръжния съд-Варна не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: Повдигнатите в изложението въпроси - ако по изпълнително дело в нарушение на чл.638 ТЗ, частният съдебен изпълнител събира суми чрез запор върху пенсията на длъжника, следва да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител по чл.74 ЗЧСИ, както и незаконосъобразното принудително изпълнение върху секвестируемата част от пенсия за осигурителен стаж и възраст, при незачитане на чл.739 от ТЗ, счита ли се за имуществена вреда, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ е ясна и недвусмислена, поради което не се нуждае от тълкуване, а в изложението към касационната жалба на касатора липсват доводи за необходимост от изменение на установената съдебна практика, според която частният съдебен изпълнител отговаря за незаконно принудително изпълнение, когато е излязъл извън обективните и субективни предели на изпълнителния лист, включително и при нарушаване на конкретни законови разпоредби и в резултат от тези негови действия са причинени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на взискателя преди и след незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, но въззивният съд е преценил законосъобразността на извършените действия на съдебния изпълнител в съответствие с установената практика, че отговорността на едноличния търговец не се ограничава до имуществото на фирмата, с която той упражнява търговска дейност, тъй като за задълженията си като едноличен търговец, физическото лице отговаря с цялото си имущество. В този смисъл, последиците на чл.739, ал.1 ТЗ следва да се зачетат само доколкото кредиторите на длъжника в несъстоятелност могат да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност. В случаите на чл.632 ТЗ, постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност само по себе си не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, без възможността да се изготви списък на вземанията от синдик, както е прието и в обжалваното решение, поради което длъжникът не може да възразява, че вземането на кредитора е непредявено в производството по несъстоятелност.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по втория поставен в изложението към касационната жалба въпрос, тъй като допълнителното позоваване на разпоредбата на чл.687, ал.1 ТЗ не обуславя решаващия извод на въззивния съд, че претенцията за вреди е неоснователна поради липса на противоправност в действията на съдебния изпълнител. В обжалваното решение се приема, че в производството по несъстоятелност изобщо не се е стигнало до предявяване на вземанията и изготвяне на списък от синдик. След като спряното производство по несъстоятелност е било прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, не е оправдано да се иска от кредитора да прави допълнителни разходи за възобновяване на производството по несъстоятелност, в което не може да се формира маса на несъстоятелността, при положение, че има влязло в сила решение в негова полза, а изпълнението му е значително затруднено от липсата на друго имущество на длъжника. Твърденията за противоречие на поставения въпрос с практиката на ВКС в решение № 108 от 13.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 1162/2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, са несъстоятелни, тъй като в това решение е даден отговор на въпроса дали е допустимо прилагането по аналогия на правната възможност по чл.735, ал.2 ТЗ, който въпрос изобщо не е бил обсъждан в обжалваното решение.
Въпросът, може ли да намери приложение разпоредбата на чл.637 вместо тази на чл.638 от ТЗ, по отношение на предпоставките за спиране на принудително изпълнение, респективно по отношение на последиците от спирането, поради започнало производство по несъстоятелност на длъжника, също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбите на чл.637 и чл.638 от ТЗ се отнасят до различни хипотези на спиране на висящи производства, в зависимост от това дали се отнасят до съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела /с изключение на изрично предвидените в закона случаи/ или се отнасят до изпълнителното производство. Същите са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване. Спирането на изпълнителното производство по чл.638, ал.1 ТЗ е с цел да се запази масата на несъстоятелността, но в случая не се е стигнало до предявяване на вземанията и изготвяне на списък на вземанията от синдик, както е приел въззивният съд, още повече, че отговорността на едноличния търговец продължава да се носи от физическото лице, независимо дали е загубило качеството си на търговец с прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Твърденията, че поставеният въпрос е решен в противоречие с определение № 57 от 13.02.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 48/2009 г., І г.о. не може да обоснове противоречие с практиката на ВКС, тъй като посоченото определение е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и представлява незадължителна съдебна практика, според разясненията в тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г.
Предвид изложените съображения, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 965/18.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 216/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.