В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2530/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
„Пав Мар енд ко”ЕООД, [населено място] е подал касационна жалба против решение №69 от 23.06.2017г. по гр.д. №153/17г. на Бургаски апелативен съд.
Касаторът, чрез пълномощникът си –адв. М. А. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно e изложено разбирането за неправилност на решението, поради приетото от съда за основателност на предявеният иск, независимо от установеното, според касатора, редовно уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за цесията, доказваща правата му на кредитор. Поддържано е още, че цесията е осъществена при висящност на изпълнителното производство, поради което и изходящото от цедента уведомление било редовно връчено от ЧСИ, тъй като не ЧСИ уведомявал за цесията, а изпращал съобщението на цедента.Изложени са и съображения за това, че в хода на изпълнителното производство длъжникът е узнал и за конституирането на нов взискател, а оттам обективно и за сключения договор за цесия.
Ответникът по касация – „Шамс -24” ЕООД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №69 от 23.06.2017г. по гр.д. №153/17г. състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение № 9 от 01.03.2017г. по т.д. № 495/15г. на БОС, с което е бил уважен предявения от „ Шамс-24”ЕООД, [населено място] против „Пав.Мар енд ко” ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът е установил нередовност на връчване на съобщението за осъществената цесия, а оттам и недължимост на вземането спрямо конституирания от съдебният изпълнител на мястото на цедента, цесионер. В тази връзка, съдът е отчел, че по изпълнителното дело няма данни нито за упълномощаване на цесионера, нито за надлежното уведомяване на длъжника от цедента от страна на частният съдебен изпълнител. Съставът на БАС подробно е разгледал и представеното от настоящият касатор – ответник в производството, изявление на цедента до длъжника, което обаче е третирал като нередовно връчено от частен съдебен изпълнител. Подробно е развито и разбирането, че частният съдебен изпълнител съобразно правомощията си, уредени в ЗЧСИ не може валидно да връчва книжа, нито да се счита за редовно неговото връчване по реда на чл. 37-58 ГПК, тъй като чл.592,ал.2 ГПК императивно указва, че връчването на такива съобщения е от компетентността на нотариус.
С определение № 178 от 05.04.2018г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия в хипотеза на заведен иск по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за което твърди, че вече е връчено.”
По поставеният въпрос ВКС, в настоящият си състав приема следното:
Предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и да се различава от доброволното изпълнение по фактически състав, принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен ефект- той удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази характеристика се обосновава и основната разлика с исковия процес, който цели защита при правен спор, чрез разрешаването му. Тези разлики, обуславят и различия при прилагане на материалноправните изисквания на закона като форма на различна защита. И ако в исковия процес, правата следва да бъдат установявани с предвидените в закона доказателствени средства, то в изпълнителния процес този спор вече е приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни- към момента на неговото започване е налице изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в чиято дискреция е провеждане и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия. Без значение за реализиране на функцията е това дали съдебният изпълнител е държавен или частен - държавният съдебен изпълнител е държавен орган, а частния е лице, на което държавата е възложила публична функция, която обуславя съответни правомощия – арг. чл.2, ал.1 ЗЧСИ. В тази връзка и двата вида органи на изпълнението процедират по един и същ ред – този указан и лимитиран от правилата на изпълнителния процес, уредени в ГПК- имат еднакви правомощия, актовете им, по един и същи ред подлежат на контрол и отговорността им е една и съща. Или принудителното изпълнение се осъществява по един и същи ред и от органи с еднакви правомощия. Тези органи за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл.435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. С оглед това се налага извод,че изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване.В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство / каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото производство Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди – арг. и от чл.74 ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по чл.439,ал.1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.
С оглед изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори – че без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.


По основателността на касационната жалба:


В разглежданият случай, „ Шамс -24”ЕООД, [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК против „ Пав- Мар енд ко” ЕООД, [населено място], като е поддържал като нов факт, за недължимост на вземането липсата на уведомление за сключения договор за цесия между ответника и титуляра по изпълнителния лист – „ Сисо груп” ЕООД. Правният спор се е развил, именно, с оглед това твърдение във връзка, с което страните са навеждали доводи и поддържали различни доводи относно надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 ГПК. Ищецът е поддържал, че не дължи на новоконституирания взискател в изпълнителното производство, поради това, че не е получил от кредитора си надлежно уведомление за цесията. Съдът също е съсредоточил усилията си в обосноваване на недоказаност на този факт, като основен за уважаване на иска по чл.439 ГПК в каквато връзка е счел, че правните последици от уважаването на този иск – а именно признаване, че изпълняемото право не съществува- следва да бъдат приложени. Съставът не е разглеждал предпоставките на предявения иск, както и неговата дефинитивност, свързана главно с оспорване на изпълняемото право. Не е отчел,също така, че промяната в страните в изпълнителното производство не заличава това право, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело. При конституирането на нов взискател, на мястото на стария, изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл.439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, т.е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това производство. Съдът не е отчел и това, че твърденията на страната са относими единствено към действията на съдебния изпълнител по конституиране на друг взискател, но не и към погасяване на самото право т.е. то не е оспорено като дължимо. Този факт не е отчел въззивният съд, уважавайки иска и приемайки, че действията на съдебния изпълнител имат рефлекторност по отношение дължимостта на вземането.В тази връзка решаващият съд не е съобразил отговорността на съдебния изпълнител спрямо провежданото изпълнение, нито е отчел, че иска по чл.439 ГПК предполага фактически състав, към който тези действия са неотносими. Съставът на БАС не е разглеждал тези предпоставки ограничавайки се само до мотивиране на редовността на цесията спрямо длъжника в аспект на нейните материалноправни изисквания, без да отчете, че тази преценка е в дискреция на съдебния изпълнител, който провежда изпълнението и отговаря за неговата валидност. С оглед изложеното, налице е основание за касиране на решението. Или, на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска по чл.439 ГПК следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №69 от 23.06.2017г. по гр.д. №153/17г. на Бургаски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ Шамс-24”ЕООД, [населено място] против „Пав.Мар енд ко” ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл. 439 ГПК- за признаване за установено между страните, че „ Шамс-24”ЕООД, [населено място] не дължи на „Пав.Мар енд ко” ЕООД, [населено място] вземания по образувано и висящо изпълнително дело №[ЕИК]-46 по описа на ЧСИ Ирина Х. с район на действие- Ямболски окръжен съд, в размер на главница – 2409239.73лв,. лихви, както и остатък на възнаграждение по изпълнителното дело.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: