Р Е Ш Е Н И Е

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 593 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Г. К. срещу решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено решение № 164 от 13.04.1016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Байрям И. И. разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма], а именно: изключване на Байрям И. И. в качеството му съдружник, притежаващ 100 дяла, всеки един с номинална стойност по 50 лева от капитала на дружеството; дяловете на изключения съдружник Байрям И. И. да се разпределят съразмерно на другите съдружници С. П. К. и Р. В. В.; изменение на дружествения договор съобразно разпределените дялове на изключения съдружник; освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му от търговския регистър. С решението [фирма] е осъдено да заплати на Байрям И. И. разноски в размер на 350 лева.
Касаторът поддържа, че първоинстанционният и въззивният съд не са обсъдили наведените от него доводи и възражения относно валидността на взетото решение за освобождаване на Байрям И. И. като управител и заличаването му от търговкия регистър. Поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за изключване на съдружник настъпва веднага и поради това при вземането на решението за освобождаване на Байрям И. И. като управител с гласуването по т.5 от дневния ред същият, тъй като вече е бил изключен като съдружник, не е имал право да гласува. Твърди още, че съгласно чл.141, ал.4 ТЗ Общото събрание е свободно да освободи управителя по всяко време, без законодателят да е въвел основания за това или изискване за квалифицирано мнозинство за вземане на такова решение.
Ответникът Байрям И. И., представляван от адв. Г. П., оспорва касационната жалба. Моли да бъдат взети предвид съображенията, изложени пред предходните две инстанции, и касационната жалба да бъде отхвърлена.
С определение № 488 от 27.07.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение № 164 от 13.04.2016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е отменено като незаконосъобразно взетото решение на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му в търговския регистър, както и в частта за разноските, по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е счел за неоснователни твърденията в исковата молба за допуснати съществени нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, предвидени в разпоредбите на дружествения договор и тези по чл.126, ал.3 и чл.139 , ал.1 ТЗ за връчване на писмено предупреждение за изключване и за получаване на писмена покана в срок от 7 дни преди датата на провеждане на общото събрание. Приел е, че ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за изключване на ищеца, не е представил други доказателства за неизпълнение на неговите задължения като съдружник и управител в ответното дружество, включително и изчерпателно изброените такива в отправеното писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, освен неприсъствието му на проведеното на 25.06.2015г. общо събрание, поради което не е бил налице кворум за приемане на ГФО на дружеството за 2014г. С оглед на това е достигнал до извода, че не са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на крайната мярка, каквато представлява изключването на съдружник в търговското дружество с ограничена отговорност, доколкото не е налице системност на допуснати нарушения, свързани с неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, действия против неговите интереси и неизпълнение на решения на общото събрание.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на всички решения, атакувани по реда на чл.74 ТЗ, поради отсъствието на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ. Изложил е съображения, че отговорността на управителя се различава от отговорността му като съдружник, тъй като и в случаите, в които дествията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.123, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник.
По поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
По въпроса е създадена постоянна съдебна практика - Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т.д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е обсъдил доводите на ответника в отговора на исковата молба и оплакванията му във въззивната жалба във връзка с иска за отмяна на решението на Общото събрание по т.5 от дневния ред - че решенията на ОС пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници с оглед разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, поради което към датата на вземане на решението за освобождаване на ищеца Байрям И. И. като управител той вече е изключен като съдружник и няма право да гласува за последващите решения; че в тази връзка решението за освобождаването му като управител е взето със 100% от капитала; че в разпоредбата на чл.141, ал.4 ТЗ е предвидено, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време, като ОС има свобода за вземе такова решение.
По основателността на касационната жалба:
На проведеното на 15.08.2015г. ОС на ответното дружество са взети решения за изключване на съдружника Байрям И. И., за съразмерно разпределение на дяловете на изключения съдружник на другите съдружници С. П. К. и Р. В. В., за изменение на дружествения договор съобразно разпределените на съдружниците дялове на изключения съдружник и за освобождаване на управителя Байрям И. И.. Последното решение е взето единодушно с гласовете на съдружниците С. П. К. и Р. В. В., като изключеният съдружник Байрям И. И. не е гласувал.
Активно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството съдружник или акционер в дружеството, решение на ОС на което се оспорва, към момента на вземане на решението. За наличието на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 86 от 01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 39 от 15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 690 от 03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., която настоящият състав споделя, взетите от ОС на съдружниците в О. решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, т.е имат действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С оглед на това следва да се приеме, че взетото от ОС на 15.08.2015г. решение за изключването на Байрям И. И. като съдружник в ответното дружество е породило действието си във вътрешните им отношения незабавно, поради което към момента на вземане на решението за освобождаването му като управител на дружеството той вече не е имал качеството съдружник в търговското дружество. Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът Байрям И. И. не е активно легитимиран да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на това решение. Отмяната на взетото от ОС решение за изключване на Байрям И. И. като съдружник не обуславя различен извод, с оглед липсата на обратно действие на влязлото в сила съдебно решение по предявения от него иск по чл.74, ал.1 ТЗ по отношение на това решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск за отмяна на решението за освобождаване на Байрям И. И. като управител на [фирма] е недопустим. Като е разгледал този иск по същество, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва, на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, да бъде прекратено.
При този изход на делото в касационната инстанция на касатора следва на основание чл.78, ал.4 вр. ал.1 ГПК да бъдат присъдени разноски за трите инстанции в размер на 13,75 лева, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 262,50 лева – за първоинстанционното производство, 225 лева – за въззивното производство и 525 лева – за касационното производство. При разпределяне на разноските съдът съобразява, че в производството са предявени искове за отмяна на четири решения на ОС, по отношение на три от които производството е приключило с уважаването им с влязло в сила решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с ал.2 ГПК

ОБЕЗСИЛВА решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 164 от 13.04.2016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е отменено като незаконосъобразно взетото решение на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му в търговския регистър.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения от Байрям И. И. против [фирма] иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетото решение на проведеното на 15.08.2015г. Общо събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на Байрям И. И. от длъжността управител на [фирма] и заличаването му в търговския регистър.
ОТМЕНЯ решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 164 от 13.04.2016г. по т.д. № 598/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на Байрям И. И. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 262,50 лева, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на Байрям И. И. разноски за въззивното производство за разликата над 225 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 328 от 27.10.2016г. по т.д. № 411/2016г. на Пловдивски апелативен съд, 1 състав в частта за разноските в останалата му част.
ОСЪЖДА ТРАДЕКОР“ О., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Байрям И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/ – разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Байрям И. И. да заплати на [фирма] сумата 13,75 лева /тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: