Ном. N 35

РЕШЕНИЕ

 

 

271

 

 

София, 14.05.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

 

при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело №4556/2008 година по описа на бившето І г.о.

 

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба от адв. К процесуален представител на ищцата Н. А. Р. от град Р., против въззивно решение от 25.02.2008 г., постановено по гр.д. № 1850/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, с което е оставено в сила решение от 10.4.2007 г. по гр.д. №11569/2004 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. А. Р. срещу ВВУБ “Г” – град Д., област Плевен, и срещу М. на о. – София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.

С определение №233/17.3.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по въпроса “Дали е налице реорганизиране и разформироване на поделение №46240, и дали то представлява закриване на цялото предприятие по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ?”.

Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос“Дали е налице реорганизиране и разформироване на поделение 46240, и дали то представлява закриване на цялото предприятие по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ ?” съобрази следното:

В обжалваното решение се поддържа, че в процесния случай е налице закриване на предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ, тъй като в заповедта на министъра на о. е прието преустановяване за в бъдеще дейността на три от поделенията. Прието е също така, че не е доказано преливане на част от дейността на поделението към ВВУБ “Г” с оглед факта, че и преди закриването му, предметът на дейност на базата е бил идентичен с този на поделението. Прието е ,че липсват доказателства за преобразуване на поделението в друго такова и в този смисъл не може да се направи извод за наличието на преустройство на работодателя, което да доведе до приложение на разпоредбата на чл.123 КТ.

В представените с касационната жалба влезли в сила решения, а именно: №62/22.4.2005 г. по гр.д. №3847/2003 г. на Русенския районен съд, VІІ гр.с.; решение от 24.10.2006 г. по гр.д. №2786/2005 г. на Софийския градски съд, ІІ-Г състав; решение от 09.5.2007 г. по гр.д. №3252/2005 г. на СГС, ІІ-В отделение; решение от 31.10.2007 г. по гр.д. №274/2006 г. на СГС, ІІ-В отделение; решение от 13.7.2005 г. по гр.д. №515/2005 г. на Русенския окръжен съд, както и решение на същия съд по гр.д. №519/2005 г., по гр.д. №520/2005 г., по гр.д. №522/2005 г., по гр.д. №517/2005 г. по гр.д. №516/2005 г., по гр.д. №518/2005 г., се приема, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ. Изводът е обоснован с данните, съдържащи се в представената по делото заповед №ОХ-0013/07.3.2003 г. на министъра на о. , от която не може да се направи извод, че с нея е взето решение за закриване на предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ, т.е. за пълно преустановяване дейността, извършвана от поделение 46240. Съдилищата са обосновали извода си с изложеното в т.3.1.7. от заповедта, в която е предвидено не закриване, а реорганизация на 4 войскови единици, измежду които и Учебния център за подготовка на новобранци в с. Щ. поделение 46240., чрез обединяването им във ВВУБ “Г” – Д. М. - поделение 52090. Този извод е съотнесен към разпоредбата на § 1, т.3, б.”б” от ДР на действуващия към онзи момент Правилни за кадровата военна служба. Прието е, че по смисъла на визираната правна норма реорганизация на съществуваща войскова единица представлява преминаване преминаването на дейността на дадена войскова единица към друга съществуваща войскова единица(сливане на войскови единици или преминаване на дадена войскова единица или на част от нея към друга или разделяне на дейността на съществуваща войскова единица). Въз основа на това по горепосочените решения въззивните съдилища са стигнали до краен извод, че реорганизацията представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на войскови единици, но не и закриване на същите. С оглед трудовото право е прието, че дейността, която са осъществявали тези войскови единици не се преустановява напълно, за да е налице закриване на предприятието, а тя преминава в същия или по ограничен обем към друга войскова единица. В случая поделение 46240 – Щ. , което е било учебен център, се е вляло във ВВУБ “Г” – Д. М. , поради което не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.1 КТ.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., приема за правилна практиката по представените от касационната жалбоподателка решения, както от гледна точка на цитираната в тях разпоредба от ПКВС, така и съотнесено с изложеното в заповедта за уволнение и представената по делото министерска заповед №ОХ-0013/07.3.2003 г. на министъра на отбраната. Не може да се направи извод, че е налице основанието за прекратяване на трудовия договор на касационната жалбоподателка по чл.328, ал.1, т.1 КТ. Изложеното в т.3.1.7. от посочената заповед в контекста на § 1, т.3, б.”б” от ДР на ПКВС от 2000 г. – отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 141 от 4 юни 2009 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за о. и въоръжените сили на Р. България - ДВ, бр. 44 от 12 юни 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., по категоричен начин сочи, че не е налице закриване на предприятието, а реорганизация, изразяваща се във вливане на едно предприятие в друго по смисъла на чл.123, ал.1, т.2 КТ.

По основателността на касационната жалба.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, подробно изложени в нея. Моли се за неговата отмяна и уважаване на исковете, ведно със законните последици.

Ответникът по касация – М. на о. не заявява становища в настоящото производство.

Ответникът по касация - В. у. б. “Г”- град Д., област Плевен, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Н. , оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение – оставено в сила. Депозира се писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация - В. у. б. “Г”- град Д., област Плевен и писмената му защита намира за установено следното:

С оглед отговора на поставения от касационната жалбоподателка въпрос съдът намира, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложеното в т.3.1.7 от заповед №ОХ-0013/07.3.2003 г. на министъра на о. , във връзка с § 1, т.3, б.”б” от ДР на ПКВС от 2000 г. – отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 141 от 4 юни 2009 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за о. и въоръжените сили на Р. България - ДВ, бр. 44 от 12 юни 2009 г., в сила от 12.06.2009 г., не дава основание да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.1 КТ. Поради това и с оглед изложеното и отговора на поставения от касационната жалбоподателка въпрос, в процесния случай е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.2 КТ. Ето защо уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Касационната жалбоподателка следва да бъде възстановена на работа и следва да й бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Досежно последното искът е доказан, както по основание, така и по размер. От представената трудова книжка на работничката се установява, че в шестмесечния период след уволнението тя не е работила, а последното й брутно трудово възнаграждение е било в размер на 309,33 лева. Поради това следва да й бъде присъдено обезщетение в размер на 1856 лева.

Въззивното решение следва да бъде отменено само по отношение на ответника по касация В. у. б. “ Георги Б. ” – град Д., област Плевен, който се явява правоприемник на Поделение 46240 – с. Щ., област Р. , и исковете следва да бъдат уважени само спрямо него.

Ответникът по касация – М. на о. – София, не се явява работодател на касационната жалбоподателка, поради отхвърлянето им спрямо него е правилно.

С оглед изхода от спора ответникът по касация - В. у. б. “ Георги Б. ” – град Д., област Плевен, следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за всички производства в размер на 90 лева.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.02.2008 г., по гр.д. №1850/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, в частта, с която е оставено в сила решение от 10.4.2007 г. по гр.д. №11569/2004 г. на Софийския районен съд, 52 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. А. Р. от град Р., против В. у. б. “ Георги Б. ” – град Д., област Плевен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед №401/16.5.2003 г., издадена от началника на поделение 46240 – с. Щ., област Р. , с която е прекратено трудовото правоотношение на Н. А. Р., ЕГН – 5009285372, от град Р., със съдебен адрес ул.”Б” №8, ет.5, адв. Р, издадена на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “Г” Н. А. Р., ЕГН – 5009285372, във В. у. б. “Г”/поделение 52090/, град Д., област Плевен, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

ОСЪЖДА В. у. б. “Г”/поделение 52090/, град Д., област Плевен, да заплати на Н. А. Р., ЕГН – 5009285372, от град Р., със съдебен адрес ул.”Б” №8, ет.5, адв. Р, сумата 1856/хиляда осемстотин петдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както деловодни разноски в размер на 90/деветдесет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 25.02.2008 г., по гр.д. №1850/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение, в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: