Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
при секретаря Райна Пенкова и с участието на прокурора Раева разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1107 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Л. В. срещу решение № 95/11.05.2012 г. по гр.д.№203/2012 г. на Варненския Апелативен съд.

В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно е определен размера на дължимото обезщетение и то е намалено поради предходните осъждания на жалбоподателя , изменението на мярката му за неотклонение, стандарта на живот в страната и тъй като не е доказал по-големи вреди от обичайните.Не са претендирани разноски.

Ответникът по касационната жалба П. на Р.Б представлявана от прокурор Р. в съдебно заседание оспорва жалбата.

С определение № 1235/21.11.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящите материалноправни въпроси:

-какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение;

-процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение;

-каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди.

Прието е ,че отговорите на тези въпроси са от значение за развитие на правото ,което представлява касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното:

По първия въпрос:

Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване.Затова следващото се за тях обезщетение се определя въз основа на принципа на справедливостта в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда.При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага субективни виждания , а отразява общите схващания на даден етап от общественото развитие , като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които всяка личност се стреми. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество ,така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. Конкретно причинените вреди , се определят в съответствие с конкретно установените факти.Вредата е елемент от фактическия състав на увреждането и в тежест на увредения е да докаже,че е възникнала.Съдът разполага с възможността, в случай,че не е установен размерът й да приложи чл. 162 ГПК, като го определи по своя преценка.Когато като основание за предявения иск е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период , през който е продължило наказателното преследване, това на основание чл.2-б ал.2 ЗОДОВ следва да доведе до присъждане на по-голямо по размер обезщетение.

По втория въпрос:

Процесуалното поведение на незаконно обвиненото лице във връзка със спазване на задълженията му по чл.66 НПК е от значение за размера на присъденото му обезщетение. В случай, че то е било задържано при условията на този законов текст следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.5 ал. 2 ЗОДОВ , като с оглед конкретните обстоятелства вредите ще са съпричинени в определена степен от поведението на увредения. Когато е определена мярка за неотклонение парична гаранция и увреденият бъде задържан при условията на чл.61 ал.5 НПК поради невнасянето й, ако то е било обусловено от затрудненото му финансово положение, следва да се приеме, че не е налице съпричиняване.

Миналите осъждания на увреденото лице могат да дадат отражение на размера на присъденото обезщетение двупосочно. Ако е налице личност осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици, дискредитирана в обществото, при която нивото на душевните притеснения и негативни изживявания е занижено, следва да се приеме,че това ще доведе до намаляване размера на обезщетението. Обратно, макар и с минало осъждане, ако лицето се е поправило, положило е усилия да възстанови накърнения си обществен авторитет и бъде обвинено незаконно, то това ще доведе до присъждане на обезщетение в по-висок размер.

По третия въпрос:

Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено- икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите.
По касационната жалба настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. приема следното:
Жалбоподателят е предявил иск по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, претендирайки обезщетение в размер на посочената сума за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство в продължение на 9 години и 11 месеца и неприключило в разумен срок, незаконното му задържане под стража за срок от една година, незаконното му лишаване от право да напуска страната за срок от 6 години и осем месеца.С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 225/08.02.2012 г. по гр.д.№2057/2011 г. в частта, с която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 4000 лв. , уважил го е до този размер и го е потвърдил в отхвърлителната част до пълния предявен размер. Въззивният съд се е мотивирал с това , че срещу касационния жалбоподател е било образувано наказателно производство на 29.03.2000 г. по обвинение по чл.211 вр.чл.209 ал.1 НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуда у зърнопроизводителя [фирма], закупил от него и впоследствие продал 487 920 кг пшеница, които след реализацията не заплатил на продавача, с което му причинил 73 312,77 лв. вреда, която е в големи размери.Първоначално му била определена мярка за неотклонение ”подписка”, след това „парична гаранция” в размер на 1000 лв.Тъй като жалбоподателят напуснал страната и бил обявен за общонационално издирване, мярката била изменена в „задържане под стража” и той бил задържан на 29.01.2002 г. Впоследствие мярката отново била изменена в „парична гаранция ” от 10 000 лв., която по-късно била намалена на 3000 лв. Сумата не била внесена от жалбоподателя , но той бил освободен поради изтичане на едногодишния срок на задържане по чл.152 ал.5 НПК /отм./ На 29.01.2003 г. му била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”, тъй като не живеел постоянно в България и имало данни, че може да напусне, която била отменена на 16.10.2009 г. На 16.07.2007г. бил внесен обвинителен акт срещу него. Първоначално бил оправдан, впоследствие присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане, последвала нова оправдателна присъда. Тя била потвърдена от въззивния съд на 04.03.2010 г. , с което наказателното производство приключило. Жалбоподателят е осъждан за извършени престъпни деяния през 1988 г. по чл.233 ал.1НК с наложено наказание глоба от 330 лв. ; през 1993 г. по чл.343-а ал.1 б.А пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.Б НК с наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок, и през 1996 г. по чл.215 ал.1 НК с наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок. По делото той не е ангажирал доказателства за установяване на причинените му вреди, поддържал е становище, че те са общоизвестни факти, неподлежащи на доказване.Съдът е приел, че по презумпция дълго търпяните от него ограничения са му причинили вреди, които следва да бъдат уважени до презюмирания размер на присъдената сума от 4000 лв. Счел е, че за установяване на вреди в по-голям размер жалбоподателят носи доказателствената тежест, но не е представил доказателства. Приел е, че следва да се отчете поведението му, довело до промяната в мярката за неотклонение, както и миналите му осъждания и да приложи обществения критерий за справедливост.
В светлината на дадените отговори по въпросите относно които е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, настоящият състав на ВКС ІV г.о. намира, че то е частично неправилно. Размерът на присъденото обезщетение не отговаря на законовия критерий за справедливост при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, които биха възникнали за всяко човешко същество подложено на незаконно наказателно преследване в продължение на почти десет години, извън всякакъв разумен срок за приключване на наказателното производство.Макар и да е налице съпричиняване по отношение на мярката за неотклонение „задържане под стража” и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България” , които са взети във връзка с процесуалното поведение на касационния жалбоподател, който се е укрил и е напуснал страната, то продължителността на тяхното действие също надхвърля границите на разумното. За времето , през което са продължили жалбоподателят е бил лишен от общочовешки права и ценности: право на свобода, право на свободно придвижване, право на справедлив процес, проведен в разумен срок.Неправилно са отчетени и миналите му осъждания, като не е съобразено, че първото е за декриминализирано деяние, а другите две са за леки престъпления, едното от които непредпазливо.Следователно не може да се приеме, че жалбоподателят е личност с такива трайно установени престъпни навици, че това да довежда до редуциране на дължимото обезщетение. Доколкото той не е представил доказателства каква стойност имат засегнатите блага конкретно за неговата личност, следва тя да се определи въз основа на общовалидни критерии и преценка на останалите установени факти по делото, описани по-горе, както и на общоизвестните факти , свързани с икономическите условия в страната. От тях следва логическият извод, че жалбоподателят е претърпял морални вреди , чийто справедлив еквивалент следва да се определи в размер на сумата 15 000 лв., съобразявайки го с интензитета и продължителността на търпяната от него процесуална принуда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОТМЕНЯ решение № 95/11.05.2012 г. по гр.д.№203/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 225/08.02.2012 г. по гр.д.№2057/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. И. срещу П. на Р. Б. иск за разликата над 4000 лв. до размер на сумата 15 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Р. С. И. и сумата 11 000/единадесет хиляди/ лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.211 пр.1 вр.чл. 209 ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,като наказателното преследване е продължило в неразумен срок, бил е задържан под стража и му е била наложена процесуална марка за принуда „забрана за напускане пределите на Република България” , ведно със законната лихва от 04.03.2010 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: