Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

1062_10_dec_290gpc.doc

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 1062 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Д., Ц. Николова Т. и Н. В. Т. срещу въззивно решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 58 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 25.11.2009 г. по гр.д. № 2794 /2009 г. на С. районен съд, г.о., с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Е. Л. В. по чл.42,б. «б» ЗН – за обявяване за нищожно на саморъчно завещание, искане за отмяна на нотариалните актове, съставени въз основа на завещанието и искове по чл.108 ЗС за имота, предмет на завещанието – 1 /2 от 262 /282 ид.ч. от двор и къща.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 23.12.2010 г. по следните процесуалноправни въпроси : следва ли въззивният съд да събира доказателства, за които е имало обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство и следва ли съдът да възприеме изцяло приетото по делото заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – на правилата на чл.266 ГПК и чл.201 и чл.202 ГПК, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК

Касационните оплаквания са за съществено нарушение на процесуалните правила – отказ да бъдат събрани доказателства, за чието събиране е имало обективни пречки в първоинстанционното производство и необсъждане на всички събрани доказателства, необоснованост на извода, че завещанието не е написано от завещателката, нарушение на материалния закон – на правило на чл.42,б. «б» ЗН, което се е отразило и на иска по чл.108 ЗС.

Ответникът в това производство Е. Л. В. заявява че касационната жалба е неоснователна – не са налице условията за касиране на въззивното решение.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведените въпроси настоящият състав намира, че :

Въззивният съд следва да уважи искане на страна по делото за събиране на доказателства, които са допуснати в първоинстанционното производство, но не са събрани, които въззивният съд намира за относими, допустими и необходими и за които приема за доказано, че са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство.

За да основе решението си на приетото по делото заключение (за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение.

По основателността на наведените основания за неправилност:

Производството е изцяло по ГПК от 2007 г.

Въззивният съд е отказал да допусне свидетели на жалбоподателите, за установяване на твърдени от тях факти и при твърдението, че свидетелите не са могли да бъдат разпитани поради основателни причини, в потвърждение на което е представена епикриза. Мотивите на отказа са били, че исканите доказателства не са нововъзникнали, нито новоузнати, т.к. свидетелите са били допуснати от първоинстанционния съд, но по искане на жалбоподателя са заличени. Твърдението е обосновано, но процесуалният представител на жалбоподателите е заявил, че свидетелите не могат да се явят поради заболяване на единия и липса на връзка с другия, за който имало данни, че е изписан от санаториум.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при оспорване на авторството на саморъчното завещание, тежестта да го дакажат носят тези, които се ползват от него, че сходствата и вероятността, установени с почерковата експертиза по делото, не са пълно доказване, поради което и поради съгласието с мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл.272 ГПК, първият иск по чл.42,б. «б» ЗН е основателен, което е обусловило уважаването и на иска по чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от съответната част на имота (262 /282 ид.ч.) и на искането за отмяна на нотариалните актове в съответната част. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за това кои са релевантните за спора факти, чия е тежестта да бъдат доказани, какви доказателства са събрани за тях и какви са изводите от съвкупната им преценка и какви са последиците от непълното доказване на релевантните факти и по-конкретно на това, че не е доказано пълно и пряко, чрез нетърпящ съмнение начин, че завещанието е написано от сочената за негов автор (вещото лице, изговило неоспореното заключение на съдебно-графическата експертиза, допуска, че почеркът, отразен в ръкописния текст и подписът в оспореното завещание, съвпада с подписите на част от сравнителния материал, но е различен от почерка в друг сравнителен материал).

Настоящият състав при отговорите на допуснатите въпроси намира, че въззивният съд е допуснал твърдяното процесуално нарушение – отказал е събирането на относими, допустими и необходими за изясняването на спора доказателства без да изследва дали са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство, което е довело и до преценка на приетото заключение на графическата експертиза без тези доказателства. Това е обусловило и крайния извод на съда за това дали завещанието е написано и подписано от завещателката, което означава, че процесуалните нарушения са се отразили на съществото на спора по иска по чл.42,б. «б» ЗН, което е обусловило и произнасянето по исковете по чл.108 ЗС, поради което и процесуалните нарушения следва да бъдат приети за съществени.

При тези изводи и при приложението на чл.293,ал.2 и ал.3 ГПК настоящият състав намира касационната жалба за основателна, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който на основание чл.294,ал.1 ГПК следва да извърши преценка съобразно приетото по-горе дали са съществували обективни пречки за събирането в първоинстанционното производство на допуснати на жалбоподателите доказателства (дали жалбоподателите са били добросъвестни и са положили дължимата грижа за добро водене на делото) в зависимост от която да допусне събирането на тези доказателства или да отхвърли искането за това, като прецени дали събраните гласни доказателства обосновават извод за необходимост от допълнително заключение, след което въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства и да постанови решение по съществото на спора.

Воден от изложеното съдът

ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 58 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о..

Връща делото на друг състав на С. окръжен съд, г.к.., който следва да извърши съдопроизводствени действия съобразно дадените по-горе указания, да разгледа спора по същество и да постанови решение.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.