Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
Гр.София, 20.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3050 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 110/20.04.15г., постановено по т.д.№ 89/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1162/05.12.14г. по т.д.№ 1180/14г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от общо 216522,70 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по фактура № 10/30.04.13г. за сумата 42365,06 лв.; по фактура № 11/31.05.13г. за сумата 115771,03 лв. и по фактура № 12/30.06.13г. за сумата от 58386,61 лв., на основание чл.327 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да се отмени и се уважат предявените искове и му се присъдят разноските по делото.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници чрез електроцентрала с фотоволтаични модули с мощност 2200 кw. С договор от 18.11.11г. обектът му е присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма], сега [фирма], а на 28.11.12г. при условията на чл.94а, ал.3 ЗЕ има сключен договор за изкупуване на произвежданата ел.енергия с [фирма]. Вземането по издадените фактури за произведената ел.енергия за месеците април, май и юни 2013г. в общ размер на 636190,39 лв. е погасено чрез плащане от [фирма] в размер на 419667,69 лв., а за исковата сума от 216522,70 лв. е извършено прихващане въз основа на протоколи № 1/10.05.13г., № 2/10.06.13г. и № 3/08.07.13г. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп по фактури № 1102608/07.05.13г., № 1102925/05.06.13г. и № 1103346/05.07.13г., които са цедирани от [фирма] на [фирма]. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС, като с решение № Ц-6/13.03.14г. на ДКЕВР са определени окончателни цени за достъп. Възражението на длъжника за нищожност на извършените цесии е счетено за неоснователно, тъй като конститутивният ефект на отмяната на решението има действие спрямо всички /чл.177, ал.1 АПК/ и на основание чл.302 ГПК следва да се съобрази при разглеждане на гражданскоправните отношения. Задължението за заплащане на цената на достъп е нормативно определено с чл.82, ал.2 ЗЕ и с отмяната на решение № Ц-33/14.09.12г., с което определена временна цена, не е отпаднало основанието за плащане. Отменен поради незаконосъобразност е само актът за определяне на временна цена, като регулаторният орган има задължение да определи нова цена и съгласно чл.32, ал.4 ЗЕ да приеме компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временната и окончателната цена. Изложените съображения са формирали извод, че цесията не е нищожна, като обуславяща извършеното прихващане, както и че протоколите за прихващане предхождат отмяната на решението, поради което към момента на прихващането погасителният ефект е настъпил, тъй като вземанията са съществували в предявения размер.
С определение № 453/30.05.16г. ВКС допусна касационно обжалване основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие.
След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16г. по т.д.№ 1592/15г. на І т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16г. по т.д.№ 3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение № 138/05.10.16г. по т.д.№ 2355/15г. на ІІ т.о., решение № 137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 175/31.10.16г. по т.д.№ 1089/15г. на І т.о., решение № 131/01.11.16г. по т.д.№ 1320/16г. на І т.о., решение № 177/01.11.16г. по т.д.№ 2053/15г. на І т.о., решение № 194/02.11.16г. по т.д.№ 2706/15г. на ІІ т.о., решение № 170/08.11.16г. по т.д.№ 3012/15г. на І т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о., решение № 128/11.11.16г. по т.д.№ 2354/15г. на ІІ т.о., решение № 178/14.11.16г. по т.д.№ 2543/15г. на ІІ т.о., решение № 179/15.11.16г. по т.д.№ 2536/15г. на ІІ т.о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.“.
Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени.
Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване.
По делото са установени релевантните факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. По силата на сключения на 28.11.12г. при условията на чл.94а, ал.3 ЗЕ договор за изкупуване на произвежданата ел.енергия с [фирма], за вземането на касатора в размер на 216522,70 лв. по издадените фактури за произведената ел.енергия за месеците април, май и юни 2013г. в общ размер на 636190,39 лв. е направено изявление за прихващане въз основа на протоколи № 1/10.05.13г., № 2/10.06.13г. и № 3/08.07.13г. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп по фактури № 1102608/07.05.13г., № 1102925/05.06.13г. и № 1103346/05.07.13г., които са цедирани от [фирма] на [фирма] и произтичат от решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп, което е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС.
Изводите на въззивния съд, че задължението за заплащане на цената за достъп е нормативно определено с чл.82, ал.2 ЗЕ и с отмяната на решение № Ц-33/14.09.12г. не е отпаднало основанието за плащане, са неправилни. Отмяната на решението на енергийния регулатор въвежда задължение за оператора за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник, цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание. Липсата на основание за начисляване на посочените суми сочи на несъществуване на вземането, поради което не би могло да се извърши и валидно извънсъдебно прихващане. В този смисъл са се произнесли и състави на ВКС, като например в решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о. и решение № 178/14.11.16г. по т.д.№ 2543/15г. на ІІ т.о., в които е прието, че не е било възможно да се извърши прихващане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, настъпва с обратна сила. Извършената цесия също не е могла да породи валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и съответно липсва ликвидно и изискуемо вземане, с което да се направи компенсация. По тези съображения не са налице предпоставките по чл.103, ал.1 от ЗЗД за извършване на прихващане и съответно изявлението за прихващане няма погасителен ефект за вземането за цена на произведената електрическа енергия.
Предявеният иск следва да се уважи за сумата от 216522,70 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по фактура № 10/30.04.13г. за сумата 42365,06 лв.; по фактура № 11/31.05.13г. за сумата 115771,03 лв. и по фактура № 12/30.06.13г. за сумата от 58386,61 лв., на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.14г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за трите съдебни инстанции по представения списък по чл.80 ГПК в общ размер от 40981,36 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 110/20.04.15г., постановено по т.д.№ 89/15г. от Варненски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], В. Т., кула Г, [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 216522,70 лв. (Двеста и шестнадесет хиляди петстотин двадесет и два лв. и 70 ст.), представляваща дължима цена за ел.енергия по фактура № 10/30.04.13г. за сумата 42365,06 лв.; по фактура № 11/31.05.13г. за сумата 115771,03 лв. и по фактура № 12/30.06.13г. за сумата от 58386,61 лв., на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.14г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40981,36 лв. (Четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и 36 ст.) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.