Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

София, 08.08.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 3243 /2018 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 142 от 26.03.2019 г. по касационна жалба на С. И. С., Е. И. А., С. И. М., Д. И. М., И. А. Р., А. В. Р., И. П. Р., Х. Г. Р., В. Г. Р. и К. Н. П. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 64 от 08.06.2018 г. по възз. гр. д. № 89 /2018 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционното решение № 16 от 23.02.2018 г. по гр.д. № 1090 /2017 г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. И. С., Е. И. А., С. И. М., Д. И. М., И. А. Р., А. В. Р., И. П. Р., Х. Г. Р. и В. Г. Р. срещу И. Д. С., Н. Д. К. и К. Н. П. иск за делба на наследство, състоящо се от останалите в съсобственост след смъртта на общия наследодател А. С. И. земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: нива от 27,500 дка, находяща се в местността „К. кулак“, съставляваща имот № 025003, пета категория и лозе от 2 дка, находящо се в местността „С.“,съставляваща имот № ...., четвърта категория.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им.

По правния въпрос настоящият състав намира следното:

С тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи тъй нареченото преобръщане на владението, като докаже действията, чрез които е демонстрирал обективирал спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си - да владее техните идеални части за себе си.

Делбата на наследство и въобще делбата на съсобственост – съдебна или доброволна има за последица прекратяване на съсобствеността, възникнала от наследяване или чрез друг правен способ, като всеки от съсобствениците получи дял от нея – в натура или по изключение – парично уравнение. Доброволна делба може да се извърши само при съгласие на всички съсобственици, отказът дори на един от тях е пречка за извършването и. тази пречка може да бъде преодоляна чрез предявяване на иск за съдебна делба.

Законът не предвижда изискване за мотивиране на отказа, нито му придава друго значение, освен на пречка за извършване на доброволна делба, който има за последица запазване на съсобствеността. В частност законът не предвижда, че този случай означава намерение на сънаследника да държи целия имот като свой (не установява подобна презумпция).

Причините за отказа могат да бъдат най-различни и доколкото не са установени по делото и не е установена законова презумпция за тях, не може да се направи еднозначен извод, че отказът означава, че сънаследник, който отказва предложение за доброволна делба, счита себе си за собственик на идеалните части на останалите сънаследници.

Например възможно е упражняващият фактическа власт сънаследник да не отрича правата на останалите съсобственици, а причина за нежеланието му да сключи договор за доброволна делба с тях, да са: несъгласието му с условията по сделката относно конкретните имоти (вещи), които му се предлагат като дял, размера на паричното уравнение; неспособността да прецени предимствата и недостатъците на отделните имоти (вещи); наличието на имуществен или друг интерес да ползва всички неподелените имоти (вещи) (а не на тези, които му се предлагат в дял); влошени лични отношения с останалите сънаследници или просто характерови особености; както и други случаи, които не могат да бъдат изброени изчерпателно. По тази причина (липсата на законова презумпция за причината за отказа и множеството възможни такива) без да са изложени изрично причините за отказа, те не могат да бъдат предполагани.

Възможно е и причината за отказа да е субективното отношение на сънаследника към идеалните части на останалите сънаследници като към свои.

Но както беше посочено по-горе, съгласно приетото с ТР № 1 /2012 г., подобно субективно отношение има значение само доколкото е проявено пред останалите сънаследници и доколкото е съпроводено с едностранни действия, които имат за последица превръщането на държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение. И както е прието с тълкувателното решение, доказателствената тежест за конкретните действия е на сънаследника, който се позовава на придобивна давност, като основава твърденията си за това на отказа да участва в доброволна делба.

От изложеното следва по-краткият отговор, че само отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, ако не е съпроводен с ясно изразяване пред тях на намерение за своене на техните идеални части и с едностранни действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане и отнемане владението на останалите собственици, не представлява действие, с което се отблъсква владението им.

Воден от разрешението в тълкувателното решение, настоящият състав приема, че във всеки правен спор, в който се разглежда възражение на сънаследник за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници, следва да се извърши конкретна преценка на твърденията на позовалия се на придобивна давност наследник и на събраните за тях по делото доказателства, за да се направи конкретен извод за правното значение на тези действия.

Насрещната страна И. Д. С. (въззивен жалбоподател и ответник по иска за делба) в писмен отговор твърди, че жалбата е неоснователна.

Насрещната страна Н. Д. К. в писмен отговор иска касационната жалба да бъде уважена, като бъде допусната делба на наследствените имоти.

По съдържанието на въззивното решение:

Въззивният съд е приел за установено по делото, че правото на собственост на страните по делото е доказано с представено решение на ПК – Силистра с № 171 от 14.10.1998 г., но е приел за основателно възражението за придобивна давност на ответника по иска И. С..

Въззивният съд е приел, че в периода 2004 – 2007 г. ответникът И. С. е отблъсквал владението на останалите съсобственици, като е отказвал да си поделят доброволно земеделските земи; този акт, който е доказан в хода на делото, представлява наличие на субективния момент на владението, а именно намерението за своене на идеалните части на останалите наследници на общия наследодател, поради което и поради факта, че оттогава и досега са изминали 10 и повече години, е довел до придобиване на процесните имоти по давност от въззивника (И. С.).

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

Доводите на жалбоподателите се отнасят до неправилността на изводите на въззивния съд, че ответникът И. С. е придобил по давност процесните два имота, за които съдът е приел, че са били собственост на общия наследодател на страните по делото А. С. И..

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд, че отказът на ответника И. С., упражняващ фактическа власт върху съсобствения недвижим имот, да приеме предложението на останалите съсобственици за доброволна делба на процесните имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им, е неправилен.

От това следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да разгледа спора по същество.

Процесните имоти са нива с площ 27,500 дка и лозе с площ 2 дка, собствеността върху които е възстановена в полза на общия наследодател А. С. И. с решение № 171 от 14.10.1998 г. на поземлена комисия - гр. Силистра (л.9 по първоинстанционното дело).

А. С. И. е починал на 30.01.1965 г. и е оставил за свои наследници по закон сина си С. А. И., дъщеря си И. А. Р. и сина си Д. А. С..

С. А. И. е починал на 10.08.1967 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Й. К. С., сина си И. С. А. и дъщеря си Е. С. А.. Наследници по закон на Й. К. С., починала на 08.03.2002 г., са дъщеря ѝ Т. С. И. и нейната внучка- ответницата Н. Д. К. (по право на заместване съгласно чл.10,ал.1 ЗН на баща си Д. Й. К., починал на 29.12.1989 г.). Т. С. И. е починала на 29.09.2014 г. и е оставила за наследник дъщеря си- ответницата К. Н. П.. И. С. А. е починал на 27.01.2009 г., и негови наследници по закон са двете му деца- ищците С. И. С. и Е. И. С.. Е. С. А. е наследена от нейните дъщери ищците С. И. М. и Д. И. М..

Наследници по закон на И. А. Р., починала на 03.08.1998 г., са синовете ѝ А. Х. Р. и Г. Х. Р.. А. Х. Р. е починал на 29.09.2011 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М. В. Р., дъщеря си И. А. Р. и внука си А. В. Р. (по право на заместване съгласно чл.10,ал.1 ЗН на баща си В. А. Р., починал на 15.07.2008 г.). Ищците И. и А. (по право на заместване на баща си В.) са наследници по закона и на М. В. Р., починала на 05.10.2013 г. Г. Х. Р. е починал на 08.07.2010 г. и е наследен от ищците- съпругата му И. П. Р. и синовете му Х. Г. Р. и В. Г. Р..

Д. А. С. е починал на 21.11.1996 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон сина си- ответника И. Д. С..

По възражението за придобивна давност:

Ответникът И. С. не оспорва придобивното основание на общия наследодател А. С. И., нито обстоятелството, че страните са неговите наследници по закон, но ищците оспорват възражението на ответника за придобивна давност (соченото от него придобивно основание за идеалните части на останалите страни), поради което именно ответникът носи тежестта да докаже в спорното съдебно производство направеното от него възражение за придобивна давност.

Настоящият състав приема, че ответникът не е направил такова доказване, поради следните съображения: за владението на процесния имот са разпитани трима свидетели, посочени от ответника, и двама свидетели, посочени от ищците. Свидетелите на ответника твърдят едно и също, че процесното лозе от два декара, което сега е овощна градина, се обработва единствено от ответника И. С., който е изкоренил лозите и е засадил кайсии и сливи. Свидетелят И. И. заявява, че е собственик на съседния на процесното лозе имот от 2004 г. и оттогава досега не е виждал друг освен ответника да посещава и да работи на лозето. Свидетелят И. И. твърди, че от 27 години лозето се обработва от И. С., а преди него се е ползвало от баща му Д. С.. Твърденията на свидетелят Ж. М. подкрепят показанията на другите двама свидетели на ответника, като свидетелят заявява, че от повече от 30 години лозето се обработва еднолично от ответника, а преди това се е обработвало от баща му.

От служебна бележка, издадена от ЗК „Ламбриново“ (л. 115) се установява, че от 1995 г. до 2007 г. рента за ползване на процесните имоти е изплащана на ответника И. С. и баща му Д. С., който е подал заявление за членство в земеделската кооперация през 1991 г.(л. 87).

Свидетелите на ищеца М. Р. и Й. Т. твърдят, че в периода от 2004 г. до 2006 г. Г. Х. Р.- наследодател на ищците И. Р., Х. Р. и В. Р., и А. Х. Р.- наследодател на ищците И. Р. и А. Р., са водили преговори с ответника И. С. за доброволна делба на процесните имоти, но ответникът е отказал. Не се твърди конкретна причина за отказа. Свидетелят М. Р. твърди, че за две земеделски години 2015 г. /2016 г. и 2016 г. /2017 г. ищците също са получили рента от ЗК „Ламбриново“ за процесните имоти.

От събраните по делото свидетелски показания не се установява, че ответникът е извършил някакви действия, различни от ползването на имотите и получаването на рента, с които да е проявил пред останалите сънаследници промяна в намерението си. Съдебната практика е установена и трайна затова, че ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова действие, тъй като то може да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците.

От изложеното следва, че ответникът И. С. не е доказал по делото възражението си за придобивна давност на процесните наследствени имоти, за което той носи доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и разрешенията на ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС.

Следователно процесните имоти са съсобствени между наследниците на А. С. И..

В касационната жалба, както и във въззивната жалба, не се съдържат доводи за неправилно определяне на кръга на наследниците и на техните права (на съсобствениците, между които следва да се допусне делбата и на техните делбени части), но доколкото правните норми, които ги определят са императивни материалноправни и съгласно приетото с ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство, настоящият състав ще изложи мотиви за това:

След смъртта на А. С. И. трите му деца - С. А. И., И. А. Р. и Д. А. С., са получили по 1 /3 (12 /36) ид.ч. от наследството му (съгласно чл.5,ал.1 от Закона за наследството, нататък и ЗН).

След смъртта на С. А. И. тримата му наследници по закон - съпругата Й. К. С. и децата И. С. А. и Е. С. А. са наследили по 4 /36 ид.ч. (съгласно чл.9,ал.1 във вр. с чл.5,ал.1 ЗН). Наследниците по закон на Й. К. С.- дъшеря ѝ Т. С. И. и по право на заместване внучката Н. Д. К., са получили по 2 /36 ид.ч. След смъртта на Т. С. И. дъщеря ѝ К. Н. П. е придобила по наследство дяла на майка си от 2 /36 ид.ч. И. С. А. е оставил за наследници двете си деца С. И. С. и Е. И. С., наследили по равно по 2 /36 ид.ч., а наследниците на Е. С. А. - дъщерите ѝ С. И. М. и Д. И. М. са получили по равно по 2 /36 ид.ч.

След смъртта на И. А. Р. двете ѝ деца А. Х. Р. и Г. Х. Р. са получили по 6 /36 ид.ч.. Наследниците на А. Х. Р. - съпругата му М. В. Р., дъщеря му И. А. Р. и по право на заместване внука му А. В. Р., са наследили по 2 /36 ид.ч. След смъртта на М. В. Р. нейният дял от наследството на А. Х. Р. е наследен по равно от нейните наследници И. А. Р. и А. В. Р., с което дяловете на И. и А. са станали на по 2 /36 + 1 /36 = 3 /36 ид.ч. Наследниците по закон на Г. Х. Р. - съпругата му И. П. Р. и синовете му Х. Г. Р. и В. Г. Р. са наследили по 2 /36 ид.ч.

Единственият наследник на Д. А. С. - неговият син И. Д. С., е наследил целия дял на баща си от 12 /36 ид.ч.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд, който е допуснал делбата, е определил идеалните части на страните в същите размери и никоя от страните не е оспорила с въззивна жалба правните му изводи относно наследяването по закон. Или: решение на касационната инстанция по съществото на спора съответства на първоинстанционното решение.

В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение, с което да бъде допусната делбата на тези имоти между страните и при делбените части, посочени по-горе.

Касационните жалбоподатели искат да им бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, не са представили списък на разноски. С оглед изхода от това производство настоящият състав намира искането за основателно за сумата 1 130 лева, от които 330 лева разноски за държавни такси в касационното производство и 800 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата нямат право на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 64 от 08.06.2018 г. по възз. гр. д. № 89 /2018 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционното решение № 16 от 23.02.2018 г. по гр.д. № 1090 /2017 г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният иск за съдебна делба на наследство. Вместо това постановява:

Допуска до съдебна делба следните останали в съсобственост след смъртта на общия наследодател А. С. И. земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]: нива с площ 27,500 дка (двадесет и седем декара и пет ара), находяща се в местността „К. к.“, съставляваща имот № ...., пета категория, при граници по скица: ниви с номера ...., ...., полски път с номер ...., ниви с номера ...., ...., полски път с номер ...., и лозе с площ 2 дка (два декара), находящо се в местността „С.“, съставляваща имот № ...., четвърта категория, при граници по скица: лозя с номера ...., ....., ...., овощна градина с номер ...., полски път с номер ...., между следните съделители и при следните делбени части:

С. И. С. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; Е. И. А. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; С. И. М. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; Д. И. М. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; И. А. Р. с ЕГН [ЕГН], с 3 /36 ид.ч.; А. В. Р. с ЕГН [ЕГН], с 3 /36 ид.ч.; И. П. Р. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; Х. Г. Р. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; В. Г. Р. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; Н. Д. К. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; К. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с 2 /36 ид.ч.; и И. Д. С. с ЕГН [ЕГН], с 12 /36 ид.ч.

Осъжда И. Д. С. да заплати на С. И. С., Е. И. А., С. И. М., Д. И. М., И. А. Р., А. В. Р., И. П. Р., Х. Г. Р., В. Г. Р. и К. Н. П. сумата 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.