3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 02.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2093/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 345/29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, след отмяна на решение № 23/08.02.2013 г. по гр. д. № 476/2010 г. на Троянския районен съд, е уважен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49/2014 г./, като е признато за установено, че Х. П. Н. е собственик на нива от 2.500 дка и овощна градина от 0.100 дка, находящи се в землището на [населено място], м. ”Б.”, съставляващи части от ПИ № 53707.45.2 и ПИ № 53707.45.3, с граници на претендираните имоти, отразени в комбинирана скица - приложение към заключението на тройна съдебно-техническа експертиза по гранични точки с номера 5,4,3,2,1,0,8,0,7,6, както и че е налице непълнота в кадастралната карта, като границите на имотите бъдат отразени в картата, а в кадастралния регистър се запишат на името на ищцата.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от Ц. И. Ц. и от Р. Г. К. и И. А. К. - ответници по иска. Жалбите отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са допустими.
От ищцата Х. П. Н. е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
Делото се разглежда за втори път от въззивния съд, след като с решение № 84/15.07.2014 г. по гр. д. № 491/2014 г. състав на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., е отменил първоначално постановеното въззивно решение № 209/18.10.2013 г. по гр. д. № 163/2013 г. на Ловешкия окръжен съд и върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от етапа на открито съдебно заседание по същество.
С отменителното решение е прието, че когато с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато право на собственост на ищеца по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР по отношение на лицата или техни правоприемници, спрямо които се иска попълване на кадастралната карта, и имотът на ищеца отчасти съвпада с имот, на който ответниците са записани като собственици, в предмета на делото по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е спорен само въпросът за ситуирането на имота на ищеца, индивидуализиран съобразно исковата молба. Дадени са указания да се съобразят безспорно установените като налични две от границите на възстановения земеделски имот на ищцата, при което при един по-задълбочен анализ и съпоставка на документите за собственост на страните, а и при наличие на скица - проект, засягащ ПИ с идентификатор 53707.45.3, записан като собственост на ответниците Р. и И. К., съдът би стигнал до извод относно ситуирането на имота в рамките на правата, признати с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
При новото разглеждане на делото с обжалваното решение е прието, че ищцата е собственица на основание наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на два съседни земеделски имота, съставляващи нива и овощна градина, като правото й на собственост е установено с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ответниците Р. и И. К., а за наследодателите на ответницата Ц. Ц. /участваща на собствено основание, а впоследствие - и като процесуален правоприемник на Д. С. П./ не е установено да са притежавали земи, попадащи в очертанията на имоти с идентификатори 53707.45.2 и 53707.45.3, част от които са претендираните от ищцата имоти.
Съобразявайки указанията в отменителното решение, въззивният съд анализирал обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, както и заключението на новоназначена съдебно-техническа експертиза, и достигнал до извода, че частта от спорните имоти, които попадат в ПИ 53707.45.3 на К., е с площ от 749 кв. м., а тази, попадаща в ПИ 53707.45.2 на Ц. - от 1 859 кв. м. Границата, която минава между имота на Ц. и частта от реституирания на ищцата имот, попадаща в имота на К., въззивният съд установил, като взел предвид правата на ищцата, признати с влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и издадената скица-проект за нов ПИ с идентификатор 53707.45.114. Противопоставените от ответниците възражения за незавършена реституционна процедура по отношение на претендираните имоти, за автентичността и съдържанието на решенията за възстановяване на собствеността и за изтекла в полза на К. придобивна давност, са приети от въззивния съд за неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба на ответницата Ц., са поставени следните материалноправни въпроси: 1. има ли завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в случая с решението на ОСЗ Т. № 7883 от 04.04.1994 г., влязло в сила на 09.10.2008 г., относно двата процесни имота, без да е приключило административното производство с издаване на окончателно решение за възстановяване на имот и съответно - скица за същия, с които да може да бъде точно индивидуализиран имотът към момента на реституцията, прилага ли се с обратна сила законовият ред до 1994 г. по ЗСПЗЗ за неприлагане на скица към решението; 2. съдебното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи ли на самостоятелно изпълнение или следва да бъде съобразено в административното производство по реституция, което производство има обусловено значение от исковото производство; дали актуалните граници на имота към момента на подаването на исковата молба са предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поставени са и процесуалноправни въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и по развитите във връзка с тях съображения по същество на правния спор; 2. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и въз основа на тях да постанови своите изводи и решението си; 3. при нередовност на исковата молба допустимо ли е въззивният съд да се произнесе с решение или следва да даде указания за изправяне на нередовностите; произнасянето с решение по нередовна искова молба представлява ли съществено процесуално нарушение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на ответниците К., освен същите, допълнително са поставени и въпросите: предявяването на установителен иск за собственост върху недвижим имот към един минал момент - момента на евентуалното внасяне на имота в ТКЗС, прекъсва ли придобивната давност в полза на трето лице, придобило права на годно правно основание; може ли да се придобие по кратката 5-годишна придобивна давност недвижим имот, предмет на земеделска реституция.
При така представените изложения настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че на първо място следва да се произнесе по въпроса за допустимостта на постановеното решение от гледна точка редовност на исковата молба, поставен и от двете групи касатори. Този въпрос е обоснован с довода, че при наличието на два обективно съединени иска за два реституирани имота, предявени при условията на субективно съединяване срещу две групи ответници, ищците е следвало да уточнят исковете си конкретно към всеки от ответниците и да посочат кой от двата претендирани имота с каква част засяга всеки от имотите на ответниците. Тъй като това не е сторено, то липсва петитум по всеки един от обективно и субективно съединените искове.
С оглед данните по делото, че предмет на искова защита са два имота, заявени като нива с площ от 2.500 дка и овощна градина с площ от 0.100 дка, всеки от които с дадена част попада в имотите, записани в кадастралния регистър като собственост на ответницата Ц., съответно на ответниците К., и съгласно указанията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадените касационни жалби.
Произнасянето по останалите въпроси, поставени от касаторите, е в зависимост от разрешаването на въпроса за допустимостта на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 345/29.12.2014 г. по в. гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на по 360.00 /триста и шестдесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: