. стр. от решение по гр.д. № 2584/2016 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 682
София, 27. септември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2584 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 130/08.04.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 104/2016, в частта, с която е отменено решение № 761/11.12.2015 на Хасковския районен съд по гр. д. № 639/2015, като е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на основание чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адвокат Г. З. от АК – Хасково, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди според критерия справедливост; за наличие на проява на груба небрежност от страна на работника при неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд; за поведението на работодателя след трудовата злополука, респ. съставлява ли то изключващо или смекчаващо вината обстоятелство; за наличието на други обстоятелства, които са от значение за отговорността на работодателя, свързани с предотвратяване на вредите - правилното и бързо лечение на работника и за задължението на съда да се индивидуализират претърпените болки и страдания, с оглед определяне на срока и размера на обезщетението, както и по процесуалноправните въпроси: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като посочи кои факти и обстоятелства намира за установени и кои за недоказани и за доказателствената тежест при доказване на трудова злополука, респ. спазени ли са всички изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага следната съдебна практика: ППВС № 4/23.12.1968; решение № 749/05.12.2008 на ВКС, II т.о. по търг. д. № 387/2008; решение № 66/12.03.2015 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 5839/2014; решение № 350/17.10.2011 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1382/2010; решение № 3804/2015 на ВКС, III г.о. по гр. д. № 3804/2015; решение № 259/19.12.2014 на ВКС, III г.о.
Ответникът по жалбата Н. Т. Д., представляван от адвокат Ю. М., я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност „шофьор”, като на 29.07.2014 г. в [населено място] е претърпял трудова злополука, установена и призната по реда на чл. 55 КСО (падане от стълба след товарене на управлявания от него камион), вследствие на която е получил увреждания - триглезенно счупване на лявата подбедрица и счупване на петната кост. Съдът е приел, че второто увреждане е отшумяло за около 4 месеца, докато първото не е отшумяло към момента на изготвяне на експертизата и не може да определи срока за пълното възстановяване на ищеца. По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза, която съдът не е кредитирал напълно, тъй като вещото лице е изразило принципни положения, които не се подкрепят от доказателствата по делото – че работникът не е поставил правилно стълбата и не е използвал работно облекло, поради което е приел, че от страна на работника не е проявена груба небрежност при изпълнение на трудовите му функции, която да доведе до отпадане на отговорността на работодателя. Въззивният съд е изложил съображения, че в длъжностната характеристика на работника няма вменено задължение да извършва товарене на управлявания от него автомобил (макар да му е бил проведен инструктаж за това), а изводите на вещото лице, че работникът е бил с незакопчани дрехи или неподходящи обувки не се подкрепят от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е приел, че сумата от 10.000 лева ще обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е уважил иска за 8.860,20 като основателен, тъй като ищецът е получил от ответника 850 лева за травмата и 289,80 лева застрахователно обезщетение. За да присъди допълнително сумата от 8.500 лева обезщетение за претърпените вреди, съдът е приел, че несъмнено по делото е установено, че са налице сериозни увреждания, като не е възстановена функцията на левия крак на работника, претърпял болки и страдания, продължително принудително неудобство и лечения, поради което е отменил първоинстанционното решение и е приел, че за да се репарират справедливо всички претърпени вреди, следва да бъде присъдена допълнително сумата от 8.500 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената практика. Повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука е обективна. Според законовия критерий за справедливост размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съдът е взел предвид обстоятелствата по делото, които имат отношение към определянето на размера на обезщетението, приел е че не е допусната груба небрежност и е съобразил и това обстоятелство. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). Работодателят има задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като следва да прилага необходимите мерки: превенция на професионалните рискове; предоставяне на информация и обучение; осигуряване на необходимата организация и средства, като прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция съгласно чл. 4 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
Съдът е съобразил установената практика, че е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. С акта за трудова злополука се доказват обстоятелствата, при които тя е настъпила и връзката им със съществуващото трудово правоотношение, а в тежест на работодателя е да докаже твърдяното от него съпричиняване, което има правно значение, доколкото съставлява груба небрежност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130/08.04.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 104/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |