О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

София, 07.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕНА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №157/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура срещу решение №5940 от 19.09.2018г г по в.гр.дело № 371/2018г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение № 284657 от 04.12.2017г по гр.д № 29947/2017г. на Софийски районен съд.Разгледан е иск на Ш. С. М. за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ в резултат нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№1/1991г, преобразувано в ДП ІІ 048/1999г при Военно- окръжна прокуратура – София , предявен като частичен иск в размер на 5001 лева и заявен от ищеца като вземане от общ размер на обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лева Искът е уважен на първа инстанция в предявения размер от 5001лв. Софийски районен съд е изложил в мотивите,че приема общия заявен размер на обезщетение от 100 000 лева за справедлив.По жалба на Прокуратурата на Р. България въззивният съд е потвърдил решението по частичния иск , като прилагайки чл. 52 ЗЗД е приел,че по негова преценка справедливият размер на обезщетението,т.е целият размер на вземането е 30 000 лева.Прокуратурата на РБ понастоящем обжалва въззивното решение, като счита присъденото обезщетение от 5001лв. за незаконосъобразно,завишено и определният размер за необоснован, тъй като от решението не можело да се проследи определянето му като крайна величина.

Касационна жалба е постъпила и Ш. С. М.. Обжалват се мотивите на въззивния съд за определяне общия размер на обезщетението в размер на 30 000 лева, който размер според ищеца и защитата му е занижено определен и несправедлив. Правният интерес от обжалване ищецът обосновава с риска при предявяване на вземането за горницата над 5001лв съдът да приеме този размер за обвързващ страните .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС.Сочи се противоречие с практиката на ВКС по т. ІІ от ППВС № 4/ 1968г, реш.№ 337/2010г по гр.д № 1381/2009г ІV г.о и решение по гр.д № 1273/2009г ІІІ г.о на ВКС, съгласно която практика понятието „справедливост „не е абстрактно понятие ,а свързано с тежестта на обвинението, мярката за неотклонение , обществено- икономическите условия. Като основание са посочени общо критериите на чл. 280 ал.1 , т.1 -3 от ГПК
Постъпил е отговор от насрещната страна,в който съображенията на Прокуратурата за допускане до касационно обжалване се оспорват.
В изложението на касатора Ш. С. М. чрез адв. Е. Ф. , като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , по въпросите кои обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за критерия , както и по въпроса дали се допуска изключването на периоди от време от общата продължителност , в които забавата е допусната от друг орган на държавата , който не е конституиран като ответник . По първите два въпроса се изтъква противоречие с решение №11/2014г на ІІІ г.о и реш. №320/2016г,ІV г.о на ВКС , а по въпроса за изключването на периоди от време от общата продължителност, противоречието е с решение №320/2016г по гр.д № 2403/2016г ІV г.о, практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Подчертава се отново , че правният интерес от обжалване на въззивното решение произтича от изводите за общия размер на обезщетението,тъй като решението ще формира сила на пресъдено нещо по него.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр.о намира , че за касатора Ш. С. М. липсва правен интерес за касационно обжалване на въззивното решение, както не е налице и правна възможност да обжалва единствено мотивите на съда в това решение .С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право. При парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която в случая съответства и предметът на осъдителното решение , като ищецът няма правен интерес да го обжалва ,след като искът му е уважен изцяло в предявения размер за вземането и след като съдът е признал основанието му. При означението в петитума на исковата молба,че искът за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 2б , ал.1 ЗОДОВ се предявява като частичен, мотивите на съда за справедлив размер на обезщетение, надвишаващо по размер предявеното с петитума (частичният иск), не формират сила на пресъдено нещо (СПН).Съгласно трайно установената практика а ВКС за тези случаи ,при последващо предявяване на иск за обезщетение на неимуществени вреди на същото основание сезирания съд ще бъде длъжен да съобразява единствено вече присъденото ,т.е доколко ищецът е вече обезщетен . В т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право,въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск,е само част от вземането. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото , а по останалата част може да се формира нова , различна сила на пресъдено нещо .Установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право ще се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, като произтичащо от същото право на обезщетение,но разпростирането на СПН относно правопораждащите факти в случая не засяга последващата преценката на съда по критерия на чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението по размер и справедливостта като източник на тази преценка. Допускането ,че в последващ процес съдът щял да се позове на формирана сила на пресъдено за разликата над 30 000 лева , до размера на 100000лева , не обосновава правния интерес от настоящето обжалване. Недопустимо е в последващия исков процес - за остатъка от обезщетение на неимуществени вреди, да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация,но не и въпросът за определяне размера на обезщетението по справедливост.
Не се аргументира основание за допускане до касационно обжалване по общо поставения в изложението на Прокуратурата на РБ правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД
По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК редица решения на ВКС, доразвили указанията в т.ІІ от ППВС № 4/1968г.и въззивното решение е съобразено с тази практика.В изложението на Прокуратурата доводът за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г.е голословен и не е привързан към конкретните обстоятелства по делото и правните изводи на въззивния съд. Не е отговорено на общия селективен критерии на чл. 280 ал.1 ГПК, както и на специалния по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.
С оглед основанието иска, на решаваща преценка по делото са подлежали не указаните примерно в съдебната практика обстоятелства като „тежест на обвинението, мерките за неотклонение” и други обстоятелства от значение за вредите в хипотези по чл. 2 ЗОДОВ( т.е при повдигане на незаконно обвинение , задържане под стража) .В случая е преценявана неразумно дългата продължителност на наказателното производство по разследване на престъпления,от които ищецът е потърпевш, във връзка с което и в съответствие с установената практика на ВКС е отчетен вредоносният характер на тази продължителност за него , с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД .
Воден от горното ,Върховен касационен съд ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


Оставя без разглеждане касационната жалба на Ш. С. М. срещу мотивите на решение №5940 от 19.09.2018г. по в.гр.дело № 371/2018г. на Софийски градски съд
Не допуска касационно обжалване на решение №14 от 03.02.2017 г по гр.дело № 663/2016г. на Пловдивски апелативен съд , по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му,пред друг състав на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Ш. С. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .