Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3138/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В. Д. М., чрез адв. И. И., срещу въззивно решение № 3062/2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11796/2016 г. в частта по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 СК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 750/01.10.2018 г., по следните материалноправни въпроси: кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца, поради противоречие с ПП 1/1974 г. и решение № 6469/2013 г. на ВКС, 4-то г.о., постановено по гр.д. № 2640/2015 г. – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и кои са елементите от фактически състав на чл. 59, ал. 7 СК с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
В хипотезата на чл. 51, ал. 4 СК първо се установява има ли промяна в обстоятелствата, при които е определено с предходно решение въпросът за родителските права, местоживеенето на детето и личните отношения, съответно ако да - тази промяна има ли отношение към обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и, ако да – към настоящия момент, кой се явява по-подходящият от родителите непосредствено да отглежда детето, съответно трябва ли да бъде определен друг режим на лични отношения. В Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС на РБ, което е актуално и при действието на СК от 2009 г., съблюдава се в съдебната практика, както и от Върховния касационен съд, вкл. и в посоченото решение № 6469/2013 г. на ВКС, 4-то г.о., постановено по гр.д. № 2640/2015 г., е изяснено, че от значение са, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, с което първоначално е определено кой да упражнява родителските права и мерките на лични отношения с другия родител, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. В решение № 207/13 г. по гр.дело № 911/2012 г. на ВКС, IV г.о. е доизяснено, че няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други - те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като по всеки казус съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. За да се променят веднъж определените мерки е нужно още промяната да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочат на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при евентуално ново разрешение.
В обобщение, необходимо е да са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на първоначалното решение. Легалното определение на „най-добър интерес на детето“ се съдържа в пар. 1 ДР ЗЗДт и това е преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Промяната в обстоятелствата следва да е установена към датата на даване ход на устните състезания от съда по съществото на спора, който взема предвид и новонастъпилите в хода на производството факти и обстоятелства – чл. 147 , т. 2 и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и, тъй като разрешението по спора е с оглед интереса на дете, щом установи наличие на нови обстоятелства, съдът и служебно, дори без позоваване на страните, следва да ги прецени, а при необходимост да изиска и доказателства, както и съдействие от социалните служби.
По тълкуването на чл. 59, ал. 7 СК, съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Настаняването на дете извън семейството в чл. 59, ал. 7 е уредено като изключение, което е и в синхрон с цялостната законова уредба относно отношенията родители – деца и правото на семеен живот:
Съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Конвенцията за правата на детето задължава държавите – страни по Конвенцията, да осигуряват на детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Родителите са тези, които следва да живеят заедно с детето си, като му осигуряват домашен уют, сигурност и спокойствие, чувство на близост и задружност. Те ежедневно трябва да следят емоционалното и духовно израстване на детето си, да го подкрепят в трудни моменти и да споделят с него успехите му (арг. чл. 126 СК). Поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя, правото на лични отношения с родителите е самостоятелно основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД.
Носител на родителските права и задължение по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител – чл. 122 СК. Родителите имат задължения и отговорности към децата и в интерес на децата е тази отговорност да може да бъде лично и незабавно поемана. Малолетните лица не могат лично да изразяват своята воля и валидно да упражняват правата си. Това правят чрез своите родители, които по закон са и законните им представители. След навършване на 14 години, извършват правни действия със съгласието на родители или попечителите си (изкл. сами сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и разполагат с това, което са придобили със своя труд) – чл. 3 и 4 ЗЛС. Родителите са отговорни и за действията им – чл. 48 ЗЗД.
При развод на родителите, съответно при разделно живеене на родителите, местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и мерките на лични отношения се решават със споразумение между родителите или от съда, но отново детето живее поне съвместно с единия от родителите. При липсата на споразумение между родителите, съдът се произнася и кой от тях ще упражнява родителските права, как ще стане това, какви ще са мерките относно личните контакти с другия родител, от каква издръжка се нуждае детето и какъв размер от нея ще дължи родителят, на когото детето не е поверено. Последният обаче не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения, нито е ограничен, нито е лишен от родителски права и не е освободен от задълженията си на родител.
Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или по обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права и отговорности, като мярка за закрила, е предвидена в чл. 131 СК възможност съдът да ограничи родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
В Закона за закрила на детето и Правилника за неговото приложение, изрично е разпоредено, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила и то, едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Лицата, на които са възложени по този ред грижи, дори когато са близки и роднини на децата, имат само фактическата власт да могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата. Осигуряват заместваща грижа на детето, без да упражняват родителски права; правомощията, отговорностите и задълженията им са в рамките на предоставените по чл. 137 СК.
Задължително във всички случаи, когато детето е настанено извън семейството, се определят мерки за лични отношения с всеки от родителите, както и каква издръжка ще плаща всеки от родителите.
От анализа следва, че във висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях. Настаняването на детето извън семейството, включително при баба и дядо по чл. 59, ал. 7 СК, се извършва като мярка за закрила и то, ако няма друга възможност за закрила в семейството. Съдът в този случай е задължен да прецени възможността за настаняване при роднини и близки, както и тяхната годност да отглеждат детето с оглед способността им да осъществяват фактическите действия по чл. 125 СК, както и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи. Третите лица трябва да са дали изрично съгласие за настаняването.
В хипотезата на чл. 59, ал. 7 СК съдът не преценява качествата, възможностите и бита на бабата и дядото, сравними с тези на родителите, подобно на съпоставката по чл. 59, ал. 4 СК, която се извършва между двамата родители. При положение, че детето не може да живее съвместно и с двамата си родители, не е в негов интерес да бъде лишено от съвместното живеете и с другия родител, щом той не представлява опасност за живота, здравето и възпитанието му. Отношенията и връзките на детето с родителя не могат да бъдат заменени с тези между внук и дядо и баба. Само в случаите, когато живеенето на детето, с който и да е от родителите, би го поставило в риск, именно като мярка за закрила и доколкото са изчерпени всички други възможности, както и в условията на спешност, съдът постановява детето да живее при бабата и дядото.
По касационните оплаквания:
Касаторът В. Д. М. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен.
Ответникът по касация В. Р. Н. е изразила становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Счита, че е по-подходящият родител да отглежда и възпитава децата; не твърди, че поведението на бащата поставя в риск децата и в същото време смята, че правилно съдът е постановил настаняване им извън семейството по чл. 59, ал. 7 СК. В открито съдебно заседание, процесулният й представител адв. С. Б. твърди, че майката пряко отглежда децата, „присъства в страната“ /България/, въпреки че „вече работи в Швеция“. Позовава се на разясненията в Постановление 1/1974 ВС на РБ, че майката има приоритет при отглеждането на деца от женски пол, а още, че е от значение това, че може да разчита в грижите и на трети лица.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В. Д. М. срещу В. Р. Н. за промяна на решение по гр.д. № 16033/2013 г. на СРС, 84 състав относно относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата М.–Н. В. М. и С.-Н. В. М..
Въззивният съд е отхвърлил иска и, също така, служебно е определил малолетните деца да живеят при своите баба и дядо по майчина линия, на осн. чл. 59, ал. 7 СК.
По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване.
Въззивният съд е установил, че има промяна в обстоятелствата след първоначалното решение по чл. 59, ал. 4 СК – преместване на майката в Швеция, създаване на ново семейство и трайно установяване там, поставянето й в сложна ситуация да избира между най-малкото си дете А., което живее с бащата в Швеция, и другите две деца, оставени в България. Достигнал до извод, че не са налице основания по чл. 51, ал. 4 СК за промяна на решението относно предоставянето на родителските права спрямо двете деца, а изключителност по чл. 59, ал. 7 СК – ако децата заминат да живеят в Швеция, то бащата няма да може да осъществява личен контакт с тях. След това съдът, без да е установил липса на родителски капацитет у бащата или каквито и да е други пречки децата да живеят с него и на него да бъде предоставено упражняването на родителските права и задължения, е извършил сравняване на условията при бащата и при бабата и дядото по майчина линия и то, предимно в битов аспект. След това, въззивният съд, без изобщо да са налице предпоставките по чл. 59, ал. 7 СК, е настанил децата при неговите баба и дядо. Нещо повече, това решение е постановено без последните да са участвали в производството и дори без да са дали съгласие; без да е извършена преценка за възможностите им да дават замесваща грижа по чл. 137 СК. Не е отчетено, че фактически децата живеят ту при бабата, ту при лелята – сестра на майката, която има свое семейство и отделно домакинство и жилище. Няма и произнасяне относно издръжката, дължима от двамата родители, както и относно личните отношения с тях. Всичко изложено сочи не само на нарушение на чл. 51, ал. 4 и на чл. 59, ал. 7 СК, но и накърнява сериозно правата на децата, извеждайки ги извън семейна среда и лишавайки ги от контакти с родителите, като решението изобщо не е в техен интерес. Съдът, също така, избирателно и много пестеливо е възпроизвел данните от доклада, изготвен от социалната служба в Швеция и изобщо не е взел предвид информацията за икономическа зависимост на майката от втория съпруг, за търсене на защитено жилище за нея и детето А., като жертва на насилие от съпруга Т., за противоречията и дори откровени неистини в разказите й, давани пред различни институции и служби, съдебния експерт и съда. Въззивната инстанция не е изяснила дали вторият съпруг на майката е съгласен децата М.-Н. и С.-Н. да живеят с тях постоянно в дома им в Швеция; не е обсъдил промяната в поведението и нагласите на децата по време на съдебния процес, данните от съдебната експертиза на какво се дължи това, препоръката на експерта за извеждане на детето М. от нездравословната среда; страданието и на двете деца по близост с двамата родители, дадената оценката на двамата родители от експерта, както и дадените от родителите обяснения и поведението им по време на процеса. Съдът по този начин е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235,ал. 2 ГПК, което се е отразило върху крайния резултат при постановяване на решението по чл. 59, ал. 4 СК. Съдът не е преценил интереса на децата според критериите по пар. 1 ДР ЗЗДт.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното от фактическа страна:
Детето М.-Н. е родено на 01.07.2007 г., а детето С. – Н. – на 28.08.2011 г. по време на брака на В. М., роден през 1981 г. и В. Н., родена през 1982 г. Бракът е прекратен на 28.11.2013 г. с развод по взаимно съгласие, като съдът е одобрил споразумението относно децата – упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения – да ги взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, през първата половина на пролетната и зимната ваканции, тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, на рождения си ден от 09.00 ч. до 18.00 ч. (без преспиване), всички официални празници и личните празници на децата през всяка четна календарна година, както следва: Трети март, Шести март, Двадесет и четвърти май, Шести септември, Първи ноември, Великденската и Коледната ваканции. Бащата е осъден да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер по 80 лева, дължими считано от датата на внасяне на молбата за развод пред съда – 27.09.2013 г. Ползването на семейното жилище е предоставено на майката.
Един месец след прекратяване на брака В. Н. е оставила децата при своята майка и заминала за Швеция, където, на 31.12.2013 г., се омъжила за Т. А., роден през 1969 г., от Б., шведски гражданин.
В периода 28.12.2013 г. до 23.02.2014 г. децата са отглеждани от бащата, в неговото жилище, като той е полагал всички грижи за тях. Установено е, че децата тежко са приели раздялата на родителите, тъгуват и за двамата, като бащата е потърсил консултации с детски психолог – Е. Н.. Проведени са около 10-12 срещи с децата, бащата също е потърси помощ относно възрастовите особености на децата и начина по който той би могъл да разрешава евентуално възникнали проблеми и конфликти при отглеждането им.
На 14.02.2014 г. е предявил иск по чл. 51, ал. 4 СК. На 23.02.2014 г. майката се върнала в България и бащата завел децата при нея. Майката предявила насрещен иск по чл. 127а СК. Бащата е заявил, че е съгласен децата да пътуват с майката в Швеция, но не и да останат за постоянно там, защото няма гаранции, че условията са подходящи, майката не работи, няма свои доходи и не говори езика на държавата. Пред психолозите и социалните работници е споделил, че определя майката като непостоянна в решенията и има притеснения относно темперамента на втория съпруг – самата В. споделила, че има физическо насилие от негова страна. Страните са се съгласили да използват медиация за разрешаване на спора, но споразумение не е постигнато. С влязло в сила решение по чл. 127а СК съдът е дал заместващо съгласие на бащата В. М. за пътувания на децата в Кралство Швеция.
От брака с Т. А. е родено детето А., което сега е на четири години. В. Н. е обяснила по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, че съпругът й има две деца от предходен брак и плаща издръжка за тях. По делото няма данни колко големи са децата, от какъв пол и размера на плащаната издръжка. Пред социален работник, извършил интервю с Т. А. в Швеция, той е заявил, че всеки втори уикенд в месеца децата от първия му брак идват и живеят при него в дома му. Не е спорно, също така, че Т. А. и децата М. – Н. и С. – Н. не говорят общ език.
Инспектор К. Й. – социален работник в [населено място], Швеция е установила от записванията в социалния регистър на града, че на 21.10.2015 г. В. Н. се обърнала към службата за хора, жертви на насилие, за да поиска за себе си и детето А. защитено жилище. Свързала се със завеждащия социална дейност в Отдела за деца и семейство, който се обадил в полицията и подал сигнал срещу съпруга за домашно насилие, посегателство, лишаване от свобода. На 22.10.2015 г. В. Н. подала молба за помощ под формата на жилище поради насилие в семейството. Започнало проучване, което установило, че съпругът Т. А. я е подлагал на домашно насилие по време на бременността и след това; опитвал да й налага контрол – финансово и психически. В хода на проучването се е установило, че В. е подала молба за развод. Тя и дъщеря й били настанени в центъра за жени, жертва на насилие „К.“ в периода 22.10.2015 – 16.02.2016 г. След това – до 18.04.2016 г. на нея и дъщеря й е било дадено жилище, незащитено. В. е пожелала да се върне да живее при съпруга си, тъй като го намирала променен, неизпитвала страх нито за себе си, нито за дъщеря си и знаела, че има помощ, ако евентуално имала нужда от такава за в бъдеще. Социалната служба я информирала, че ще бъдат регистрирани във временно жилище под наблюдение, както и че ще бъде проучена родителската компетентност. На 19.04.2016 г. В. и дъщеря й се преместили в Е., във временно жилище под наблюдение, за да бъде проучена нейната и на съпруга й родителска компетентност спрямо общото им дете. Те пожелали помощ под формата на семейни консултации, терапия за двойки. По време на консултациите не било установено нещо, което да бъде счетено като несигурна семейна среда за дъщерята А., но в дългосрочен план липсата на комуникация между родителите би могла да й повлияе. Според преценката на служителите от Е., родителите имали нужда от разговори, за да могат да общуват един с друг по плодотворен начин. Мярката била приключена на 12.06.2016 г., когато В., заедно с дъщеря си, се преместила при съпруга.
Инспектор К. Й. е извършила домашно посещение в дома на В. в Швеция и е установила, че жилището, което обитавала със съпруга си и тяхното дете, представлява четиристаен апартамент с три спални, с обща площ от 104 кв.м., добре мебелирано. В. и съпругът й заемали една спалня, а дъщеря им си имала стая, където си играела. Имало още една просторна стая, две бани и балкон, както и голям общ двор. В жилището имало снимки на децата от първите бракове на В. и на Т.. От представен договор в първоинстанционното производство се установява, че жилището се ползва от Т. по силата на наемно правоотношение, считано от 01.11.2009 г.. Договорът е без срок („до допълнително нареждане“) и е с уговорена наемна цена 88 865 крони.
По делото е представено удостоверение от 05.02.2014 г. от Счетоводна фирма СЮД – МЕ, М., Ш., че има клиент Т. А. с ресторант „Б.“, който е започнал тази си дейност като едноличен търговец през август 2009 г. Печалбата на предприятието и доходът на клиента преди данъчно облагане за периода януари-ноември 2013 г. била 434 759 крони. Пред социалния работник в [населено място], в края на 2017 г., В. е заявила, че понастоящем Т. работи като шофьор на автобус.
Пред вещото лице – психолог В. е заявила, че в България работила като банков мениджър, учила „в СУ и в С.“, но не помни как се казвало учебното заведение. Няма други данни за образование и професия на майката.
И пред социалния работник в Швеция, и пред вещото лице - психолог е разказала, че в Швеция не работи, никога не е работила и няма възможност да работи, защото пътува много.
Не е плащала издръжка от лятото на 2015 г. и до момента, като обяснява, че осигурява средства чрез родителите си и „средства, които била осигурила в България“.
Пред съда е обяснила, че няма случай да е била малтретирана от А. Т., а пред социалния работник в М., че случилото се през 2016 г. било „голямо недоразумение“, че тя не разбирала добре шведски, а някой от България се бил обадил и подал сигнал за насилие. Такова не е имало, живеела много добре със съпруга си, нямали проблеми, нямала забрана да пътува до България. Тези обяснения са в пълно противоречие с нейни изявления пред социалните служби в Швеция, вкл. писмени, както и на предприетото във връзка с това проучване и предоставената въз основа на него закрила – настаняване в защитено жилище, помощ на семейството, вкл. и чрез семейна терапия от компетентните органи.
Твърди, също, че вторият й съпруг й съдействал за всичко, бил привързан към децата от първия брак, изкарвали „доста време“ заедно. Тези твърдения също противоречат на събраните доказателства относно честотата на срещите между децата М. – Н., С. – Н. и Т., а и с майката. Няма изразено желание от А. Т. двете деца да останат постоянно да живеят в дома им в Швеция. На практика, майката с позицията си пред касационната инстанция за правомерно настаняване на децата извън семейството – при баба и дядо, също не изразява намерение да живее съвместно с тях постоянно – било в България или Швеция. Решението по чл. 59, ал. 7 СК, докато мярката за закрила не бъде променена, препятства който и да е от двамата родители да вземе децата при себе си за съвместно живеене; децата са изведени от семейството с предоставена им заместваща грижа именно, защото са в риск да живеят съвместно с някой от родителите си. Друг е въпросът, че така, както е постановено в случая въззивното решение, родителите нямат и уредени мерки за лични отношения с децата срещу което майката също не възразява.
В България В. има собствено жилище – бившето семейно жилище в [населено място], жк Л., [жилищен адрес].
Бащата е завършил висше образование в лесотехническия университет, специалност „Ландшафтна архитектура“. Работи по трудов договор като служител озеленяване към фирма ЗММ с регламентирано работно време – понеделник-петък от 08.00 до 16.30 ч. Представени са доказателства за средномесечен доход от 1100 - 1200 лв.
Здравно осигурен е, с добро здравословно състояние, не страда от вродени и хронични заболявания.
В. М. притежава в собственост жилище - апартамент от стая, хол, кухня и сервизни помещения, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 38. При започване на делото е живеел там с децата и баща си, който е пенсионер. При посещение на място социалният работник, ангажиран със случая, е установил, че холът е обособен като детска стая, осигурено е достатъчно пространство за игра и почивка. За всяко едно от децата имало самостоятелно легло, кът за подготовка на уроците и игра и забавления; осигурени били достатъчно и съобразени с възрастта образователни книжки и играчки. Бащата и дядото ползвали стаята. Жилището било обзаведено удобно и функционално с всичко необходимо за нормален живот, поддържала се добра хигиена.
На 23.02.2014 г. децата се взети от бабата и дядото по майчина линия на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Има противоречиви данни за това, че в определени периоди са живеели с бащата. Майката В. Н. е признала, че по споразумение с бащата от лятото на 2015 г. децата са живели при него 6 месеца. Според проучването на социалния работник Е. Л. в доклада, депозиран на 17.02.2017 г., през септември 2016 г., когато майката е заминала за Швеция, децата са взети от бащата в неговия дом. През ноември, когато майката е била в България, и двете деца са били при нея. След заминаването – отново са били при бащата, като по съвет на училищните специалисти М. е била на училище до обяд. След обяд баба й я вземала в къщи, откъдето вечерта бащата я прибирал, както и С. от градина, и ги отвеждал в неговия дом. От 08.02.2017 г. майката отново дошла в България и децата били при нея. По време на престоите й всички живеели в дома на бабата по майчина линия. Жилището се състои от кухня, хол и три отделни спални, като за децата има обособена самостоятелна стая.
При изготвяне на социалния доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Сердика, към юни 2017 г., децата са били при бащата, който се е преместил на адрес в [населено място],[жк], [улица]. Жилището е собственост на неговия брат – И. М., който не живее при тях. Домът представлява двуетажна къща, с много добри хигиеннобитови условия. На първия етаж се намира хол, кухня и сервизни помещения, а на втория етаж са разположени две стаи и килер. Една от стаите е обзаведена за двете деца, оборудвана с всичко необходимо за задоволяване на възрастовите потребности на децата. Осигурено е обезопасено и сигурно пространство, в което децата могат да играят, почиват и да се занимават с дейности, свързани с техните интереси. Към къщата има прилежащ двор, където двете деца разказват, че обичат да играят. Жилището е обезопасено, районът е тих и спокоен, комуникативен, с удобен транспорт; в близост се намират места за отдих, детска градина, училище.
М. е ученичка в 79 СУ „И. Г.“, целодневна форма на обучение; посещава извънкласни занимания – латино танци. С. посещава 64 детска градина „Първи юни“..
Впечатленията на социалния работник от Отдел „Закрила на детето“ – Люлин от оценките, направени през 2015 г. и февруари 2017 г., са че двете деца са силно привързани и към двамата родители, те се нуждаят от пълноценни контакти и общуване и с майката, и с бащата. Под давление на емоционални преживявания, М. е показала с физиологични реакции по-голяма връзка с майката, тъжи повече за нея, показва щастие, когато майката се връща.
От доклада за предоставената социална услуга „психологическа работа и наблюдение“ за детето М.: Пред психолога Г. Ч. детето споделя, че изпитва необходимост да бъде и при двамата родители, привързано е и към бабата и дядото по майчина и бащина линия. Изразява тревогата си, че е товар за близките и, че им пречи да се грижат за нея. Лоялна е в отношението си към бащата и към майката.
От доклада за предоставената социална услуга „психологическа работа и наблюдение“ за детето С.: Детето търси вниманието най-вече на майката, споделя колко много я обича, силно е привързано към нея и копнее за нейното внимание; показва завист към малката сестричка и иска да е на нейно място и грижите за са към нея самата. В Българя има изградена стабилна емоционална връзка с баща си, както и с бабите и дядовците си.
За С. не е предвидена допълнителна подготовка за научаване на чужд език с оглед рязка смяна на социалната среда, където децата да имат сериозно затруднение да се адаптират в началото.
Според психолозите, дали становища по делото, заниманията на бащата с децата са подходящи за развитието спрямо възрастта им. Налага поощрения и наказания, които са адекватни и ефективни. Стреми се също да не променя вече създадения стереотип в живота на децата. На срещата с психолога Г. Д. показал адекватна спрямо ситуацията емоция, бил силно притеснен, че има вероятност децата да му бъдат отнети.
Майката на срещата с психолога Г. Д. показала адекватно отношение към двете дъщери, изглеждала мила и грижовна. Въпреки това не показа силен афект към децата си; емоцията била по-скоро „равна“.
В социалния доклад от 21.06.2017 г. е отразено, че детето М. споделя, че желае да живее с „тати“, с него се чувства много добре, винаги когато са свободни ходят на разходка; от един месец не се е чувала с майката, но и не желае, тъй като й е сърдита; категорично заявила, че не желае да ходи в Швеция.
При разговор с класната ръководителка на М., г-жа Д., е установено, че детето е ученолюбиво, активно, винаги е подготвено за училище; винаги й личи какви са взаимоотношенията между майката и бащата – когато между тях има напрежение, М. се затваря и не общува с връстниците си, тревожна е; на детето силно се отразяват проблемите в семейната среда
Детето С. се развива добре за възрастта си, изразило мнение, че при „тати“ се чувства много добре и спокойно. Имало е по-ранни периоди, когато С. е била по-тъжна и по-объркана, но към момента на проверката това състояние е било преодоляно. Бащата води и взема детето от детската градина, редовно плаща таксата, показва загриженост и отговорност.
Във всички социални доклади, изготвени по делото е изразено мнение, че бащата притежава необходимите знания и умения за отглеждане и възпитание на децата, както и необходимия родителски капацитет.
В докладите на социалните работници и докладите на психолога Г. Ч. от февруари 2017 г. е направена констатация, че липсват индикации за родителско отчуждение към някой от родителите от страна и на двете деца. Бащата полага адекватни усилия да поддържа положителен образ на майката в представите на дъщерите си, не ограничава контактите на децата с майка им. Поради честото отсъствие на майката, вероятно в децата е създаден неин идеализиран образ, поради което рязкото отделяне от бащата в друга държава би могло да се окаже разочарование. По данни от по-голямата сестра М., майката не играе с тях, нито им чете приказки. И двете деца посочили пред психолога Г. Д., че езиковата бариера е пречка да контактуват с настоящи съпруг на майката и на този етап нямат изградена връзка с него.
Бащата е убеден, че в случай на нужда трябва да търси помощта на специалист, които да му помогнат да намери отговорите и решенията на различни казуси.
През месец септември 2017 г. М. е отишла да гостува при леля си – сестра на майката; останала там и за по-малко от месец променила отношението към бащата, след което категорично отказва какъвто и да е контакт с бащата и роднините по бащина линия.
От съдебнопсихологическата експертиза, изготвена от Д. З. – С. на 04.04.2018 г., се установява, че в действителност не съществуват различия в отношенията на детето М. към всеки от родителите - „моето семейство са мама, тате, двете ми сестри и аз“. Силно се нуждае от емоционална близост с майката, но едновременно с това изпитва дълбока привързаност към бащата, изградено през времето, в което е живяла с него. Стреми се с всички сили да остане лоялно към своята майка, в съответствие с нагласата, която е изработвана у него, най-активно в последните месеци от живота му, а именно да замине с нея и да живее в Швеция, като му е създадена предварителна (преди решението на съда!) и идеализирана представа за това, което му предстои там. Конфликтът на лоялност създава силно вътрешно напрежение и страх от срещата с бащата, който сравнително лесно намира своето естествено разрешение с възстановяването на контакта между тях. Вещото лице е заключило, че върху детето е упражнявано активно отчуждаващо въздействие от страна на майката с помощта на нейните близки, взимащи участие в отглеждането му – показателно за това е стереотипното и напрегнато негативно говорене за бащата пи наличие на изградена стабилна връзка между тях, неизбежното влизане в противоречие, притеснението от срещата с него и облекчението на детето след възстановяването на контакта между тях. Въпреки упражнените въздействия, при детето не е настъпило отчуждаване от бащата – „За тати ще ми е мъчно, то и сега ми е мъчно“. Манипулирането на детето по отношение на отиването му в Швеция е до степен на отчуждаването от по-малката му сестра. Налице са и данни за негативно говорене на бащата спрямо майката в условията на усложнения конфликт, което не е довело до отчуждаване на детето от майката. Препоръката на психолога е детето да бъде изведено от отчуждаващата го среда, осъзнаване на емоционалните потребности на същото и вредата, която му нанася такова поведение. Детето се нуждае от присъствието в живота и на двамата си родители, като е подходящ максимално разширен режим на контакти с неотглеждащия го родител, като балансът да бъде търсен между учебната му ангажираност и ваканциите които в по-голяма степен да компенсират общуването му с отсъстващия родител.
От тестовото изследване на майката психологът е определил: по минесотски многофазов личностов въпросник – известна дисхармоничност на характера и нагласите, импулсивност, конфликтност, пренебрежение към социалните норми, неумение за използване на преживения опит – особености, водещи до дезадаптивно поведение; по личностов въпросник на А. – умерено контактен тип личност, упражняващ умерена житейска активност; липсва повишение по ск. невротизъм – устойчива в ситуации на стрес и фрустрации.
По време на разговора майката е излъчвала не много дискретна враждебност, подозрителност, конфликтна зареденост, при запитване за това е изненадана изявява, че не изпитва такива чувства, а същите вероятно са под влияние на това, което споделя в момента.
От тестовото изследване на бащата психологът е определил: по минесотски многофазов личностов въпросник – профилът е разположен изцяло в нормата; по личностов въпросник на А. – екстравертна нагласа на поведение – контактен, активен, целенасочен, социабилен; с ниско неротично ниво – устойчив в ситуации на стрес и фрустрация.
Вещото лице е приело, че майката е вземала решения, при недооценяване на обективните обстоятелства и не в интерес на детето си; заминала е непосредствено след развода, за да сключи бърз брак в друга държава, обещавайки на детето да го вземе със себе си, което фактически не се е случило; поставила се е в сложна ситуация да прави избор между най-малкото си дете в Швеция и двете си деца в България; съгласна е при необходимост да раздели М. от С., което никак не е в подкрепа на добър родителски капацитет. Личностният профил на родителите, рефлектиращ и върху родителския им капацитет, е по-добър при бащата, показан и до настоящия момент.
Бащата е споделил, че вероятно е допускал много дребни грешки като всеки родител, за сметка на това в очите на децата майката не е допускала никакви грешки, защото не е участвала пряко в отглеждането им. Съзнава, че М. ще има нужда от психолог, за да преодолее стената между тях.
В открито съдебно заседание на 16.04.2018 г. детето М. е изслушано от съда. Заявило е, в присъствието на социален работник, че иска да живее при майката в Швеция, при баща си не иска да живее, „защото той иска да живеем в едно село, което е в гората, аз съм преценила, че там не ми харесва и аз съм преценила, че при мама повече ми харесва“.
При така установеното по делото, съставът на Върховния касационен съд намира, че след одобряване на споразумението между бившите съпрузи през ноември 2013 г., още в края на същата година, обстоятелствата от значение за родителските права и свързаните с тях мерки на лични отношения и издръжката на двете деца, са се променили и такива са те и към настоящия момент. Новите обстоятелства се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. И двамата родители притежават родителски капацитет, обичат децата и желаят да се грижат за тях. Условията при майката обаче са се влошили и то до степен, че съвместното живеене на децата с нея в България е обективно невъзможно, доколкото тя от декември 2013 г. трайно се е установила в Швеция. В същото време съвместното живеене на децата с нея в Швеция в новото й семейство не е в техен интерес, а и би ги поставило в риск. Майката няма свои доходи, живее в жилище, което ползва под наем с втория си съпруг и общото им дете; има данни за упражняван тормоз от втория съпруг; няма изразено съгласие от последния да живее постоянно с М. и С. и да участва в тяхната издръжка, като членове на общото домакинства, в което майката няма финансов принос. Също така, съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК, тези при бащата са по добри – преди всички той е готов, има възможност и реално е показал, че може да упражнява родителските права спрямо двете деца; с постоянен доход е, с осигурено жилище, притежаващо всички условия за нормалното отглеждане на децата; може да разчита на помощ на близки – баща си и брат си; готов е да търси и професионална помощ за преодоляване на възникнали проблеми в отношенията с децата; показва по-зрял, самокритичен, отговорен подход; способен е да се забавлява с децата, но също и да определя граници и да налага адекватни за възрастта ограничения. Майката не може да се позовава на по-добри възможности във връзка с помощта на близки при отглеждане на децата, защото нейните родители и сестрите й не живеят заедно с нея в Швеция. Те могат да й помагат при отглеждане на децата в България, но както стана ясно, тя трайно се е установила да живее в чужда държава. По същите съображения не може да черпи доводи от това, че децата са от женски пол, защото връзката им с майката не е ежедневна, те не живеят съвместно. Възможно е бащата да допуска грешки при отглеждането на двете момичета и несъмнено е вярно, че те имат нуждата от подкрепа, модел и съвет от жена, но няма никакви пречки майката да съдейства, както и бабата и лелите по майчина линия. Не е спорно по делото, че бащата никога не е ограничавал, а дори е стимулирал контактите на двете деца с роднините на майката; готов е да приеме предложена от тях помощ; не е препятствал и контактите на майката с децата.
От друга страна, майката показва известна незрялост, импулсивност в постъпките, не е самокритична, за всички конфликти и проблеми намира обяснения, стоящи извън нея, не е напълно откровена с децата – нито ги е уведомила, нито подготвила предварително за това, че ще ги напусни и ще заживее в друга държава, създавайки ново семейство; самата тя повече от 5 години живее в Швеция без да се е интегрирала и без да е научила езика, децата също не са подготвени за промяна на средата. В. Н. и по делото – пред съда, психолозите и социалните работници не признава безспорни факти и представя абсолютно нелогични обяснения, като на практика създава една илюзорна реалност на живота си в Швеция, отношенията в новото й семейство, възможността и готовността да осигури сигурен, спокоен, обезпечен живот на М. и С. в непозната среда и чужда държава, в едно семейство със съпруга Т. и общото им дете. Майката е способствала децата да живеят в несигурност – ту в дома на бащата, ту при нейните родители, ту при сестра й, вместо да им позволи да изградят живота си заедно с бащата, който е родителят, имащ възможност при така сложилите се обстоятелства непосредствено и ежедневно да се грижи за техните емоционални, духовни и физически нужди. Имала е поведение, с което е създала предпоставки за отчуждаване на М. от сестрата С. и от бащата.
В хода на процеса детето М. е заявило предпочитание да живее с майката, но съдът не е обвързан от нейното желание. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда от конкретното им развитие и зрелост, но също следва да се преценяват и специфичните обстоятелства, мотивирали детето. В случая детето, което е на 11 години, много чувствително и емоционално, страдащо от разпада на семейството, опитващо се да бъде лоялно и към двамата родители, е поставено под изключителен стрес преди приключване на спора пред въззивната инстанция, за което вина имат и двамата родители. Установена е и недопустима намеса от майката и нейните близки, насочени към отчуждаване от бащата. У М., а и у С. се насажда в известен смисъл илюзорна представа за живота им в Швеция и обещание за трайно съвместно живеене с майката, което обаче е по-скоро намерение, отколкото реално подготвена, обмислена и осъществима цел, а и както съдът вече посочи, към настоящия момент не е в интерес на децата.
При така изложеното, налага се заключението, че искът по чл. 51, ал. 4 СК следва да бъде уважен, като родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. Благополучието на децата изисква от двамата родители и техните роднини и близки да съдействат за възстановяване на отношенията на М. с бащата, както и за запазване и стимулиране на връзката на двете деца с майката и нейните роднини. Двамата родители трябва честно и отговорно да обяснят на двете деца, че съвместно живеене към настоящия момент с майката в Швеция е невъзможно, като се избягват внушения за вина на някой от родителите. Наложително е да започнат редовно и отговорно да контактуват по въпросите, засягащи децата, като поставят техните интереси над своите лични чувства, а при необходимост да потърсят и професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията между тях и за подкрепа на двете деца за справяне със ситуацията. Следва да се избягват положения, при които да се провокират негативните изживявания и мнения за някой от родителите върху децата. Изграждане на негативен образ на единия родител има изключително неблагоприятно въздействие върху психиката на децата и може да създаде дълготрайни неблагоприятни последици за тях. Децата трябва да бъдат уважавани, а не манипулирани. Развитието им трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, независимо че те са разделени. Всеки един от тях, в името на благополучието на децата трябва да им внушава уважение и респект и към двамата родители, като изисква подобно поведение и от своите роднини. Колкото и да е трудно, и двамата родители трябва да запазят добрия тон помежду си, да пазят авторитета на другия, споровете им във връзка с отглеждането на децата да не стават достояние на същите, а веднъж взетото решение да бъде представяно като общо и изпълнявано.
В случая, въпреки създаденото напрежение в отношенията между М. и нейния баща не се налага преходен период за възстановяване на отношенията им и привеждане в изпълнение промяната относно предоставянето на родителските права.
Местоживеенето на децата се определя в Република България, при бащата.
Съдът намира, че на майката следва да бъде определен максимално възможен разширен режим на лични отношения, съобразен с обстоятелството, че тя живее в друга държава, а още и, че се грижи за друго малолетно дете.

Съдът определя майката да взема децата за шейсет календарни дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми бащата писмено до 30.05. Съобразно времето, през което бащата ще ползва своя платен годишен отпуск, а още и при постигнато споразумение между родителите, предоставените 60 календарни дни за лични контакти на майката са с прекъсване или без прекъсване. През четните години, майката да взема децата по време на пролетната и на есенната ваканция, а през нечетните години – по време на коледната ваканция, като взема децата в 18⁰⁰ часа в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 18⁰⁰ часа в деня преди децата да тръгнат на училище.

Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Минималната работна заплата в страната е определена към 01.01.2019 г. в размер на 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. Съдът, като взе предвид възрастта на всяко едно от децата и специфичните им нужди, както и възможностите на родителите, намира, че на М. следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 360 лв., а на С. в размер на 240 лв. От така определената сума майката следва да заплаща 180 лв. за по-голямото дете и 140 лв. за по-малкото дете. Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, откликване на ежедневните им потребности, ще се осъществяват от бащата, но също така и съществуването на задължение за издръжка, дължима от майката на друго непълнолетно дете. Съдът взе предвид и данните за доходите на майката, но още и това, че тя е работоспособна и следва да положи усилия да осигури издръжка на малолетните си деца.
Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, защото тогава настъпва и основанието за изменението – промяна в упражняването на родителските права.
Предвид резултата по спора, В. Н. следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на 650 лв. Разноските, сторени от страните в първа и втора инстанция следва да останат така, както са направени (уважен е както иска на В. М. по чл. 51, ал. 4 СК, така и иска на В. Н. по чл. 127а СК).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 3062/2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11796/2016 г. в частта
по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 СК.
и вместо това ПОСТАНОВИ
ИЗМЕНЯ решение № III-84-296 от 28.11.2013 г. по гр.д. № 16033/2013 г. на СРС, 84 състав относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата М.–Н. В. М. ЕГН [ЕГН] и С.-Н. В. М. ЕГН [ЕГН], на осн. чл. 51, ал. 4 СК.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо децата М.–Н. В. М. ЕГН [ЕГН] и С.-Н. В. М. ЕГН [ЕГН] на бащата – В. Д. М. ЕГН [ЕГН].
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата М.–Н. В. М. ЕГН [ЕГН] и С.-Н. В. М. ЕГН [ЕГН] при бащата – В. Д. М. ЕГН [ЕГН], в Република Българя.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на децата М.–Н. В. М. ЕГН [ЕГН] и С.-Н. В. М. ЕГН [ЕГН] с майката В. Р. Н. ЕГН [ЕГН], както следва: майката да взема децата за шейсет календарни дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведомява писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката за времето на платения си годишен отпуск, майката има право да определя дните, през които ще вземе децата, като уведоми бащата писмено до 30.05. Съобразно времето, през което бащата ще ползва своя платен годишен отпуск, а още и при постигнато споразумение между родителите, предоставените 60 календарни дни за лични контакти на майката са с прекъсване или без прекъсване. През четните години, майката да взема децата по време на пролетната и на есенната ваканция, а през нечетните години – по време на коледната ваканция, като взема децата след 18⁰⁰ часа в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 18⁰⁰ часа в деня преди децата да тръгнат на училище.

ОСЪЖДА В. Р. Н. ЕГН [ЕГН] да заплаща на детето М.–Н. В. М. ЕГН [ЕГН] чрез неговия баща и законен представител В. Д. М. ЕГН [ЕГН] месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно с лихва за забава за всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. Н. ЕГН [ЕГН] да заплаща на детето С.-Н. В. М. ЕГН [ЕГН] чрез неговия баща и законен представител В. Д. М. ЕГН [ЕГН] месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно с лихва за забава за всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Р. Н. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Д. М. ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 650 лв., сторени в производството пред Върховния касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: