- 2 -

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2016 (девети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3959 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] срещу решение № 62/17.03.2015 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 117/2015 година, допълнено с постановеното по същото дело, решение № 196/20.05.2015 година, касационна жалба с вх. № 2720/28.04.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен след частична отмяна на решение № 9/22.01.2015 година на Районен съд Котел, постановено по гр. д. № 219/2014 година е признал за незаконно уволнението на С. Р. В. от заеманата от нея длъжност „рехабилитатор”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № РД-08-178/13.06.2014 година на Управителя на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] и като такова го е отменил като е осъдил касатора да заплати на В. сумата от 3843.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КЗ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2014 година до 17.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 19.08.2014 година до окончателното заплащане. В подадената от „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от С. Р. В. срещу „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касационната жалба С. Р. В. е подала отговор на същата с вх. № 3816/12.06.2015 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и е поискала оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 30.30.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2720/28.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 1404/09.12.2015 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на въпросите за това какво се включва в критерия „квалификация” по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ; за възможността на работодателя да извърши подбора по установени от самия него показатели, които да обхващат всички или част от общите критерии за оценка на работника или служителя по чл. 329, ал. 1 от КТ и за обхвата на съдебния контрол за спазването на тези критерии при извършения преди уволнението подбор. По отношение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване трябва да бъде съобразено даденото с решение № 479/25.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1000/2009 годна, решение № 201/19.06.2012 година, постановено по гр. д. № 757/2011 година и решение № 53/16.03.2016 година, постановено по гр. д. № 5031/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. определение на критерия „квалификация“. Съгласно тях под „квалификация“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ се разбира съвкупността от знания и умения, които работникът или служителят притежава и които са необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. В тази съвкупност се включват както знанията и уменията, придобити чрез съответното образование, така и знанията и уменията, придобити в различни курсове, школи, а също така и притежаваните практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от работника в процеса на трудовото и професионалното му развитие. Квалификацията, наред с нивото на изпълнение на работата, е един от двата критерия за извършване на подбора по чл. 329 от КТ. Прилагането на този критерии подлежи на съдебен контрол при проверката за законосъобразност на извършеното уволнение. По силата на т. 1 от ТР № 3/16.01.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно кой от работници или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, по чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от страна на работодателя. В тази връзка отговорът на втория и третия въпрос се съдържа в решение № 107/18.02.2010 година, постановено по гр. д. № 3293/2008 година и решение № 52/06.03.2015 година, постановено по гр. д. № 3627/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно които законодателят е посочил общо критериите за оценка по чл. 329 от КТ, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Сливен е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което С. Р. В. е работила на длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място]. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, тъй като е било извършено намаляване на бройките за заеманата от В. длъжност. Посочено е, че тъй като не са се съкращавали всички бройки за длъжността работодателят е бил длъжен да извърши подбор, при който да прецени всички заемащи длъжността служители по отношение на тяхната квалификация и по отношение на нивото на изпълнение на възложената им работа. Съдът е приел, че тези два критерия трябва да бъдат изследвани заедно като от работодателя зависи на кой от критериите ще даде тежест в крайния резултат, но за законосъобразността на подбора е необходимо да е взел предвид и двата при осъществяването му. В тази връзка е посочено, че работодателят е бил задължен да изследва въпроса за квалификацията на лицата, заемащи длъжността „рехабилитатор”. Под този критерий се разбирало разглеждането на въпроса за образованието, знанията, уменията, сръчностите, съобразно изискванията за съответната длъжност. Заедно с това работодателят е трябвало да разгледа въпросите за срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи от работниците и служителите. Отново е подчертано, че тези два критерия трябва да бъдат разглеждани кумулативно, тъй като в противен случай е налице незаконосъобразност на извършения подбор. Въззивният съд е посочил, че при анализа на всички представени по делото доказателства ставало ясно, че работодателят е осъществил процедура, която е наименувал „подбор”, но същата не е била съобразена със законовите критерии, тъй като при осъществяването й дори не коментиран въпроса за професионалната квалификация на отделните служители. От това е направен извод, че работодателят не е изпълнил задължението си да осъществи подбор по чл. 329 от КТ, което нарушение влече след себе си незаконосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на С. Р. В.. По този начин съставът на Окръжен съд Сливен е приел за неоснователни твърденията на работодателя „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място], че извършеният от него подбор е законосъобразен като в това отношение се позовава на намиращите се на лист от 41-ви до 66-ти включително по делото на Районен съд Котел формуляри за оценка на личните резултати на служителите заемащи длъжността „рехабилитатор”. Със същите е извършена оценка на всички служители заемащи тази длъжност по посочените в тях и формулирани от работодателя показатели
Видно от данните по делото трудовото правоотношение на С. Р. В. от длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, със заповед № РД-08-178/13.06.2014 година на Управителя на дружеството, считано от 16.06.2014 година. Касаторът не отрича, че предвид на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на В. е бил задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ между нея и останалите служители заемащи длъжността „рехабилитатор”. В тази връзка със заповед № РД 08/176/12.06.2014 година е била назначена комисия да извършване на подбора в състав адв. М. П., З. Р., М. Р., К. П. и д-р Д. Г.. Тази комисия е извършила оценка на всички служители заемащи длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] използвайки утвърдения формуляр за оценка на личните резултати на служителите на дружеството, като при тази оценка най-нисък е бил резултатът на С. Р. В., а именно двадесет и пет точки от възможни сто такива. Комисията е документирала своята работа в протокол № 1/12.06.2014 година, като е предложила да бъде прекратен трудовия договор на В.. Формулярите за оценка са предадени в деловодството на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] на 13.06.2014 година. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Р. С., която е била член на комисията по подбора се установява, че всеки един от членовете на комисията е работел независимо от другите и е давал самостоятелна оценка на всеки от служителите. Крайният резултат е бил формиран като са били събрани оценките по всеки един от показателите за оценка и са се разделяли на броя на членовете на комисията. Самата комисия е заседавала на 12.06.2014 година следобед, на която дата са били извършени и документираните в одобрените формуляри оценки на служителите заемащи длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място]. Работата на комисията е приключила около 19.⁰⁰ часа. Затова протокола на комисията и формулярите за оценка са били предоставени на работодателя на следващия ден, а именно 13.06.2014 година. Същите с били представени на разпитаната по делото свидетелка Р. Н. П., която е заемала длъжността „организатор стопански дейности, човешки ресурси и връзки с обществеността“ в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място]. Поради това върху самите формуляри за оценка като дата на изготвянето, на проверката и на одобрението им е посочена 13.06.2014 година.
В исковата молба С. Р. В. е изложила твърдения за това, че извършения подбор не отговаря на изискванията на чл. 329 от КТ, тъй като при него не били съобразени документите удостоверяващи изпълнението на изискванията за заемане на длъжността „рехабилитатор”, а именно диплома за завършено образование и за допълнителното й професионално обучение, а именно: удостоверения за преминат курс, категория А, на тема: „защита на пациента и предпазване на персонала от нозокомиални инфекции“; за преминат курс, категория А и Ж, на тема „комуникации в сестринството и професионален стрес“, а също така и за активно участие в прилагането на добри практики по отношение на храненето на деца с увреждания и метода на Интензивно общуване. Не било взето предвид и удостоверението за професионално обучение като оператор на компютър, със специалност текстообработване. Към тези доводи във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение С. Р. В. е добавила и твърдение, че работодателят не е взел предвид притежавания от нея професионален опит и натрупан трудов стаж. С тях същата обосновава твърденията си, че при извършване на подбора не е взет предвид единия от установените в чл. 329 от КТ критерии за извършване на подбора, а именно професионалната квалификация на работниците и служителите.
Видно от представените по делото формуляри оценки на служителите заемащи длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място], комисията по подбора е оценявала служителите по следните, утвърдени от работодателя критерии, а именно: изпълнение на възложените му служебни задачи, съобразно длъжностната характеристика; това дали приемат и изпълняват допълнително възложени им задачи; познаване и спазване на ПУДВР; оказване на съдействие на техните колеги и оставане на работа след работно време, при необходимост от това; дали работят за внедряването на доброто функциониране на системите за управление на качеството; дали дават точни и ясни предложения за подобряване на екипната работа; дали идентифицират специфичните роли на работата в екип в зависимост от специфичната задача, изпълнявана от екипа и от указанията на непосредствения ръководител; дали участват заедно с останалите членове на екипа в необходимите дейности за разрешаването на общите проблеми; изпълняват ли собствените си задачи в процес, който е одобрен и приет от всички членове на екипа; поемане на правата и отговорностите на работното място в зависимост от нормите, предвидени в инструкциите, процедурите и правилата от сферата на здраве и безопасност на работното място; познаване и спазване на приложимите работни инструкции и медицински стандарти; дали си сътрудничат ефикасно със служители от други структурни звена; дали показват отговорност за качеството на изпълнение на дейността; отнася ли се по съответен начин с констатираните несъответствия в дейността; действа ли бърза за предотвратяването на възможен проблем с качеството на дейността; поддържа ли в добро състояние предоставеното му оборудване; спазва ли работното време и съобщава ли своевременна за отсъствието си; използва ли отговорно работната документация; честен ли е с колегите и ръководителите си, както и отзовава ли се на повикване при извънредни ситуации. Така както са формулирани посочените критерии изискват при извършваната въз основа на тях оценка да се направи преценка не само на това как служителя изпълнява трудовите си задължения, но и дали той реално, притежава изискуемите се за изпълнение на работата знания и умения. Последната оценка е относима именно към това дали служителят притежава необходимата за заемане на длъжността професионална квалификация и в каква степен. Затова изводът на въззивния съд, че работодателят не е включил този критерий при извършването на подбора по чл. 329 от КТ е неоснователен. Освен това по делото не е било спорно, че всички заемащи длъжността „рехабилитатор” са имали изискуемото се за заемането на длъжността образование. Предвид на това при извършването на подбора работодателят е дал превес на придобитата в хода на трудовия процес квалификация на служителите, което обаче не представлява нарушение на правилата на чл. 329 от КТ. Двата критерия за извършването на подбора по този текст, а именно по-висока квалификация на работника или служителя и по-добра работа са общи такива, без да бъдат уточнени конкретни критерии за извършването на тази преценка и без да бъде даден превес на един от тях над другия. Затова работодателят може да конкретизира критериите за извършването на подбора, с оглед на особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките на общите критерии по чл. 329 от КТ и без, по този начин, да бъдат включвани допълнителни критерии, които не отговарят на императивно установените от закона такива. В този смисъл работодателят притежава компетенцията да определи какви точно са изискванията за квалификация за съответната длъжност предвид нейните специфики. Предвид на това той е компетентен да определи и какви допълнителни квалификации, извън тази за образование, се изискват за заемането й, а също така и за по качественото изпълнение на задълженията по същата. Затова ако притежаваните от работника или служителя допълнителни квалификации не може да се използват в работата на служителя работодателят не ги взима предвид при извършването на подбора и това няма да представлява нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ. Тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен да провери само обективното съответствие на оценката на работника по приетите показатели с действителните му качества. Проверява са дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерий и основават ли се приетите по отделните показатели оценки на действителните качества на работника. Последният може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. В този смисъл решение № 536/03.08.2010 година, постановено по гр. д. № 336/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 107/18.02.2010 година, постановено по гр. д. № 32293/2008 година, решение № 106/19.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1787/2010 година и решение № 240/21.05.2012 година, постановено по гр. д. № 936/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.: Оценката на всички служители заемали длъжността „рехабилитатор“ в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] е извършвана въз основа на едни и същи критерии като при нито един от тях не са вземани предвид допълнително придобити квалификации и трудов стаж. Затова изводът на въззивният съд за незаконосъобразност на подбора, тъй като не били взети предвид посочените от С. Р. В. обстоятелства за допълнителната й квалификация и трудов стаж е необоснован, което е довело до неправилност на поставеното от него решение.
Предвид горното налице е извършен от работодателя „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] по реда на чл. 329 от КТ подбор между всички служители заемащи длъжността „рехабилитатор”, при който С. Р. В. е получила най-ниска оценка в сравнение с останалите. Същевременно от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Р. С. е видно, че по отношение на С. Р. В. е имало оплаквания от страна на пациенти, с които се е държала грубо и арогантно. Същата е влизала в конфликти с колегите си и е системно е закъснявала за работа. Била се е обаждала да отмени назначена от лекар терапия на пациент и е заявявала, че разбира повече от лекарите Предвид на изложеното и тъй като не са ангажирани други доказателства за незаконосъобразност на подбора следва да се приеме, че той е съобразен със законовите изисквания. Затова и предвид на изложеното по-горе, не е установено, че извършения подбор не е бил съобразен с изискванията на закона, поради което и не е налице приетото от състава на Окръжен съд Сливен основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Това налага въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявените от С. Р. В. срещу „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Различията в датите посочени в протокола на комисията за извършване на подбора и на одобрените формуляри за оценка не е пречка за това, тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че всички документи са били предадени на работодателя на 13.06.2014 година и на тази дата е взето решението за уволнението на В.. Заповедта на това е изготвена на същия ден-13.06.2014 година, но е връчена при отказ на 16.06.2014 година, който факт се установява от отбелязването върху заповедта и показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Н. П., която е извършвала връчването. Именно последната дата е релевантна за прекратяването на трудовото правоотношение на В.. Същото е извършено след като процедурата по подбора е приключила, а не преди това.
С оглед изхода на делото С. Р. В. ще трябва да заплати на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] сумата от 565.77 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОТМЕНЯВА решение № 62/17.03.2015 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 117/2015 година, допълнено с постановеното по същото дело, решение № 196/20.05.2015 година, в частта му, с която признато за незаконно уволнението на С. Р. В. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] от заеманата от нея длъжност „рехабилитатор”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № РД-08-178/13.06.2014 година на Управителя на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] и „С. Б. ЗА Д., П. Л. И Р.-К.” Е. [населено място], [улица] осъдено да заплати на С. Р. В. сумата от 3843.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КЗ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2014 година до 17.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 19.08.2014 година до окончателното заплащане, както и сумата от 673.00 лева разноски, както и в частта м, с която „С. Б. ЗА Д., П. Л. И Р.-К.” Е. [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Котел сумата от 311.53 лева и по сметка на Окръжен съд Сливен сумата от 95.77 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. В. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] срещу „С. Б. ЗА Д., П. Л. И Р.-К.” Е. [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й от заеманата от нея длъжност „рехабилитатор”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № РД-08-178/13.06.2014 година на Управителя на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] и за осъждането на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] да й заплати сумата от 3843.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КЗ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2014 година до 17.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 19.08.2014 година до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА С. Р. В. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на „С. Б. ЗА Д., П. Л. И Р.-К.” Е. [населено място], [улица] сумата от 565.77 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.