3




Р Е Ш Е Н И Е

№ 985

София, 01.09.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2924/2008 година по описа на ІІ г.о. на ВКС

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] от[населено място], Смолянско срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 31.ІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 88/2008 г.в частта, с която е отхвърлена претенцията му за законна лихва за забава върху главницата 7900 лв за времето от 5.ІХ.2004 г. до 3.ІХ.2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
С определение № 590 от 23.VІ.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на това решение относно претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 3792 лв по въпроса дали и при начална липса на основание по чл. 55 ал.1 от ЗЗД е необходима покана по чл. 84 ал.2 от ЗЗД за вземането по чл. 86 от ЗЗД за лихвите.
Ответникът по жалбата [фирма] –[населено място] не е заел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна в проверяваната част.
Предмет на делото са искове на А. А. Д. в качеството му на [фирма] срещу [фирма][населено място] за връщане на сумите 4900 лв и 3000 лв, постъпили в касата на ответното дружество на 20.І.2003 г., предназначени за закупуване на земни площи в[населено място], дадени при начална липса на основание – чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и за присъждане на законните лихви върху тези суми за периода от 5.ІХ.2004 г. до 3.ІХ.2007 г. с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Претенцията за размера на търсената лихва е конкретизиран с молба от 25.Х.2007 г. в размер на 3792 лв. С решението на Златоградския районен съд от 20.ХІІ.2007 г. искът е уважен относно главницата в размер на 7900 лв, а относно лихвата с правно основание чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен поради липса на покана до длъжника за връщането й по чл. 84 ал.2 от ЗЗД.
Смолянският окръжен съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца в посочената отхвърлена част на иска досежно лихвата за забава, с решението си № 134 от 31.ІІІ.2008 г. по в.гр.д.№ 88/2008 г. е приел, че е налице неосъществено основание по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД за връщане на даденото, при което дължимостта на лихвата за забава е обусловена от покана до длъжника по чл. 84 ал.2 от ЗЗД. Поради това е оставил в сила решението на районния съд в обжалваната отхвърлена част.
Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение намира, че посочената правна квалификация на претенцията на ищеца за връщане на главницата от страна на въззивната инстанция не съответства на действително заявеното искане – налице е първия фактически състав на чл. 55 ал.1 от ЗЗД – дадено при начална липса на основание. Щом това е така, давностния срок на претенцията за връщане на даденото с оглед разясненията в т.7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС на РБ започва да тече още от деня на получаването й. От това следва извод, че ответникът е изпаднал в забава още към момента на престиране на паричните суми от страна на ищеца по банковата му сметка – на 20.І.2003 г. без да е необходима поканата по чл. 84 ал.2 от ЗЗД. С други думи, претенцията и за лихва върху внесените две суми за процесния период е основателна и следва да се уважи. Решението в противен смисъл е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. С оглед разпоредбата на чл. 293 ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да присъди сумата по заключението на вещото лице Б. Н. – 3038.34 лв за посочения период от време върху внесените от ищеца суми 4900 и 3000 лв., а в останалата част до предявения размер – 3792 лв – да се отхвърли иска като неоснователен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 134 от 31.ІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 88/2008 г. на С. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Златоградския районен съд от 20.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 164/2007 г. за отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма][населено място], ул. С. С. № 2 да заплати на А. А. Д. от[населено място] , бул. България № 160 [фирма] сумата 3038.34 лв представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 7900 лв за периода от 5.ІХ.2004 до 3.ІХ.2007 г., като отхвърля иска в останалата част до предявения размер 3792 лв като неоснователен.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: