ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:


при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3806 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. М., [населено място], представлявана от адв. К., срещу решение № 1316 от 26.06.2014г. по гр.д. № 1717/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 8462 от 14.12.2013г. по гр.д. № 3572/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева.
Касаторката поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Поддържа, че определеното от въззивния съд обезщетение е необосновано занижено, като без да са налице нови факти и обстоятелства, въззивният съд е направил произволен, неверен анализ на доказателствата и безпричинно е намалил определеното обезщетението. Поддържа, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението, позовавайки се на обществено-икономическите условия на живот в страната, без да отчете лимита на отговорност. Твърди още, че въззивният съд е приел за доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалата въз основа на произволни изводи и на предположения на вещите лица. Твърди, че по делото няма никакви доказателства дали коланът би довел до по-леки травми, а е изразено само едно несигурно предположение за по-лека степен само за част от травмите, като изрично има извод, че за останалата част от травмите, които също водят до смъртен изход, коланът е без значение. Поддържа, че не се е доказало по категоричен начин, че използването на предпазен колан със сигурност е щяло да доведе до предотвратяване на получените увреждания, а напротив – и двете вещи лица правят категоричен извод, че при този механизъм не може да се каже дали пострадалата е щяла да оживее, ако е била с поставен колан. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено с установените по делото факти и не противоречи на създадената съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че от приетата комплексна експертиза и обясненията по реда на чл.200 ГПК на вещите лица в откритото съдебно заседание, проведено на 05.12.2013г., безспорно е установено в процеса, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, както и че ако е била с колан, е малка вероятността да се получат фрактури, а оттам и настъпването на мастна емболия, която е конкретната причина за смъртта. Счита, че правилно е отчетено обстоятелството, че другите пътници в автомобила – водачът, съпруг на пострадалата, и нейното дете, за които не се спори, че са били с предпазен колан, са съхранили живота си. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 251 от 28.03.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение № 8462 от 14.12.2013г. по гр.д. № 3572/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. И. М. против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, по материалноправните въпроси за предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на СГС в частта, с която искът с правно основание чл.226 КЗ е отвърлен за разликата над 50 000 лева до 120 000 лева и е осъдил [фирма] да заплати на Л. И. М. допълнително обезщетение в размер на 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й А. П. Б., настъпила на 15.07.2011г. в резултат на ПТП от 13.07.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2011г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част, с която предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено. За да постанови решението си, въззивният съд е приел с оглед влизането в сила на първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 50 000 лева, че в случая е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на деликвента, спрямо увредената ищца Л. И. М., а именно: наличието на действителен застраховател договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования деликвент спрямо увредената ищца, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и виновност на дееца. По спорния въпрос относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е взел предвид вида и степента родствена връзка /майка и дъщеря/, характера на съществуващите между ищцата и дъщеря й отношения /двете били много близки, всеки ден се чували по телефона, имали силна връзка, приятелски отношения, 5-6 пъти годишно се виждали в Германия или Испания с дълги месечни престои, А. имала нужда от подкрепа, помощ, съвети и непрекъснато общувала с майка си/, данните по делото относно степента на причинените на ищцата негативни психични изживявания /според свидетелката ищцата била шокирана от внезапната загуба на дъщеря си, дълго време взимала лекарства, не можела да спи, била депресирана, не искала да се вижда с никого, затворила се, загубила смисъла на живота си, била съсипана, не може да преодолее смъртта й/, възрастта на починалата – 38 г., а на майка и 59 г. към настъпване на произшествието, обществено-икономическите условия в страната към настъпване на инцидента, намерили отражение в нивата на застрахователните лимити. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 150 000 лева.
Приел е за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в нарушение на чл.137а ЗДвП. Изложил е съображения, че съгласно комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза пострадалата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, след удара с бетонния канал и надлъжното преобръщане със завъртане тялото на пострадалата е изпаднало от купето, а преди това е било свободно движещо се в него, като от директния удар на гърдите в детайлите на купето, облегалката на шофьорската седалка и лявата задна врата пострадалата е получила тежка гръдна травма и счупване на 7 ребра. Изложил е съображения, че ако пострадалата е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм е щяла да получи увреждания, но по-леки по вид и тежест, което увеличава възможността за съхраняване живота на пострадалата, с оглед на което е определил съпричиняването на 1/5 и е намалил дължимото обезщетение до размер на 120 000 лева.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 13.07.2011г. в района на [населено място], общ. П. Баня, А. К. при управление на л.а. „Х. ЦР – В”, рег. [рег.номер на МПС] , като не е упражнил непрекъснат контрол върху превозното средство, по непредпазливост е причинил смъртта на А. П. Б. – К.. От приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че лекият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на всички места в автомобила. При извършената аутопсия на трупа на пострадалата не са били установени следи от охлузвания и кръвонасядания, разположени косо на кръдния кош в посока от лявото рамо към десния хълбок, които следи най-често остават видими след ПТП, където е лежала лентата на предпазния колан на седящите на задната лява седалка на автомобила. При пострадалата е била установена тежка гръдна травма и счупване на 7 ребра, което се дължи на директния удар на гърдите в детайлите, изграждащи автомобилното купе, облегалката на шофьорската седалка и лявата задна врата, с оглед на което вещите лица са заключили, че по време на процесното ПТП пострадалата е била без поставен предпазен колан. В заключението в отговора на пети въпрос е посочено, че при положение, че пострадалата е била с поставен колан, същият би я задържал до известна степен да не политне напред по направление на вектора на скоростта на автомобила, но в последващите фази на произшествието – преобръщане със смачкване на купето, коланът само би задържал тялото вътре в купето, но не би спомогнал за съхраняване на живота. В отговора на шести въпрос е посочено, че ако пострадалата е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм може би пак е щяла да получи увреждания, но определено уврежданията са щели да бъдат по-леки по вид и тежест, което създава една възможност за съхраняване на живота на пострадалата. В с.з. на 05.12.2013г. вещото лице автоексперт Е. пояснява, че при такъв механизъм шансовете за оцеляване са минимални, а в.л. д-р Б. заявява, че при конкретния механизъм на настъпване на ПТП, при който е имало голямо въртене на автомобила, няколко превъртания и смачкване на купето, не може с категоричност да се каже, дали ако е била с колан, пострадалата е щяла да оживее.
С оглед на това настоящият състав приема, че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата, изразяващо се в пътуване на задната седалка без поставен обезопасителен колан, и настъпването на смъртта й. Въззивният съд е изградил изводите си въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, но не е взел предвид, че от нея и от дадените от вещите лица пояснения не се установява по несъмнен начин, че при поставен обезопасителен колан от от ищцата смъртта й не би настъпила. При отсъствие на категорични доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от съда размер, възлизащ на 150 000 лева. Поради това на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2011г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции, съразмерно с допълнително уважената част от исковете, в размер общо на 4 290 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 600 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно частта от иска, за която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в размер на 2 030 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

ОТМЕНЯ решение № 1316 от 26.06.2014г. по гр.д. № 1717/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение № 8462 от 14.12.2013г. по гр.д. № 3572/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Л. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по гр.д. № 1717/2014г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й А. П. Б. – К., настъпила на 15.07.2011г. в резултат на ПТП от 13.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2011г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. П. К., [населено място], [улица], ап.9 сумата сумата 4 290 лева /четири хиляди двеста и деветдесет лева/.
ОСЪЖДА Л. И. М. да заплати на [фирма] сумата 2 030 лева /две хиляди и тридесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 600 лева /шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: