Р Е Ш Е Н И Е
№ 70

София, 15.06.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 112 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г. на основание чл.47 т.2 вр. чл.7 ЗМТА. Ищецът твърди, че не съществува арбитражно споразумение между него и ответника [фирма] по сключения договор за доставка на машини между [фирма] и „А. Д. Л.” – Л., вземането по който е придобито чрез цесия от [фирма]. Подробни съображения излага в исковата молба и писмени бележки.
Ответникът по молбата – [фирма] [населено място] оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения в писмен отговор и писмена защита.
ВКС, ТК, първо отделение, намира, че исковата молба за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА е постъпила в съда в преклузивния 3-месечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима.
По същество исковата молба по чл.47 ЗМТА е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на исковата молба на [фирма] е отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] сумата 86000 лв., представляваща цедирано вземане за част от цената на машина за усукване и навиване модел „Кортиновис” по договор за покупко-продажба от 11.05.2005 г., сключен между „А. Д. Л.” – Л. и [фирма]. Не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47 т.2 ЗМТА поради следните съображения:
Видно от мотивите на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, АС е приел, че е компетентен да се произнесе по спора, тъй като първоначално спорът е отнесен от [фирма] пред Бургаски окръжен съд /БОС/, като [фирма] с отговора си на исковата молба пред БОС е направил възражение за неподведомственост на спора пред БОС с оглед уговорената арбитражна клауза по договора, вземането по който е цедирано на [фирма]. С определение от 07.04.2010 г. производството пред БОС е прекратено поради липса на подведомственост и това определение е влязло в сила. С оглед на това разрешение, АС при Б. е приел, че компетентността на АС е безспорно налична, а независимо от това с цесията е прехвърлено и правото на страните да се обърнат към арбитражен съд ако това е уговорено по отношение на първичното материалноправно отношение, както е в случая по договора за покупко-продажба от 11.05.2005 г.
Настоящият състав не възприема доводите на АС във връзка с извършената цесия, която цедира права по договора, съдържащ арбитражна клауза, но не води до встъпване в тази клауза на цесионера. За да стане трето лице страна по арбитражна клауза, е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях или да е налице универсално правоприемство на една от страните, какъвто не е настоящият случай /„Българско гражданско процесуално право” – издание 2012 г., стр. 805/. Извършената цесия на вземането по договора за покупко-продажба не води до встъпване в арбитражната клауза на цесионера – в случая [фирма], но компетентността на АС е налице с оглед направения отвод на съда от [фирма], поради арбитражна клауза и произнасянето на БОС по този отвод с определение, с което се е съобразил АС при отнасяне на спора пред него. Определението, с което делото е прекратено пред БОС, поради неподведомственост, по направеното възражение от настоящия ищец [фирма] /а не променящото се становище на [фирма]/ обвързва страните и следва да бъде зачетена силата му на пресъдено нещо от АС ако някоя от страните след определението на държавния съд предяви иск пред АС /„Българско гражданско процесуално право” – издание 2012 г., стр. 803/. Това е и сторено в случая. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл.47 т.2 ЗМТА, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на [фирма] [населено място] за отмяна на решението на АС при Б. от 23.12.2011 г. по В. № 436/2010 г. на основание чл.47 т.2 вр. чл.7 ЗМТА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.