3

№ 70 София, 18.03.2019 година


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3040 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С решение № 43 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2085/2017 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставено в сила решение № 364 от 18.01.2017 г. по гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. Н. И. от [населено място] против Държавен музикален и балетен център – София, [населено място] за признаване на незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-12-361 от 21.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност директор на Държавен музикален и балетен център – София и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 12110,27 лева.
С молба вх. № 5038759 от 08.03.2018 година, подадена от Министерство на културата се иска отмяна на влязлото в сила решения на Върховния касационен съд на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че молителят е бил лишен от участие в делото вследствие на нарушение на съдопроизводствените правила - не е участвал в процеса, въпреки качеството му на заинтересована страна като по-горестоящ спрямо работодателя орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 КТ. Изложени са доводи, че за да бъде изпълнено съдебното решение по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, министърът на културата следва да издаде заповед за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; че решението има обвързваща спрямо него сила без да е участвал в съдебното производство, въпреки че е надлежна страна в процеса, лишена от право на защита.
Ответникът по молбата за отмяна М. Н. И. я оспорва като неоснователна.
Ответникът Държавен музикален и балетен център – София не взема стновище.
Молбата за отмяна е редовна, постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. И. против Държавен музикален и балетен център – София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т. 2 и т. 3 КТ за признаване на незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-12-361 от 21.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност директор на Държавен музикален и балетен център – София и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В хода на инстанционното производство като ответник по делото е участвал Държавен музикален и балетен център – София, обвързан от атакуваното влязло в сила съдебно решение.
Молителят Министерство на културата не е участвал като страна в производството по делото и не е следвал да бъде конституиран като такава в качеството му на по-горестоящ орган на ответника.
Длъжностите, за които трудовият договор се сключва при условията на чл. 61, ал.2 КТ са предвидени за заемане при работодатели държавни и общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери, в които случаи законът е овластил висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 Закон за администрацията да сключва трудовите договори. Държавен музикален и балетен център – София е държавен културен институт по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона на закрила и развитие на културата (ЗЗРК), създаден с Постановление на Министерския съвет от 28.07.2010 г. за преобразуване на държавни културни институти, с което е изменен и допълнен чл. 5, ал. 2 от Постановление № 204 на Министерския съвет от 1999 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗРК, директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс по определени от него атестационна система и ред, т.е. при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. По силата на установената законова уредба, Министърът на културата назначава и прекратява трудовия договор с директора на Държавния музикален и балетен център, съотв. издава заповед за възстановяването му на работа в изпълнение влязло в сила на съдебно решение за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Трудовото правоотношение обаче възниква с предприятието в което е съответната длъжност (чл. 61, ал.2, изр. 2 КТ), поради което надлежен ответник по иска за отмяна на незаконно уволнение е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Горестоящият орган действа като законен представител на работодателя по смисъла на чл. 36 ЗЗД при създаване на трудовото правоотношение, поради което правните последици настъпват в правната сфера на работодателя, а не в тази на по-горестоящия орган. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1 от 2010 г. ОСГК ВКС.
Предвид изложеното, атакуваното съдебно решение е постановено срещу надлежен ответник – работодателя по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, който е Държавния музикален и балетен център.София. Молителят, в качеството си на горестоящ спрямо работодателя орган не е страна в процеса по спора за законност на уволнението, поради което твърдението за нарушено право на участие в процеса е неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.05.2018 г. с адвокат Н. Г. Л. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 5038759 от 08.03.2018 година, подадена от Министерство на културата, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 43 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2085/2017 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и оставеното с него в сила решение № 364 от 18.01.2017 г. по гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Министерство на културата, [населено място] да заплати на М. Н. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: