Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря..........Мира Недева...............и в присъствието на прокурора.................................Ивайло СИМОВ.......................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 599 по описа за 2016 година.

Производството е образувано по касационен протест на зам. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр. Варна и по касационна жалба на ДФ „З.” срещу въззивно решение № 80 от 14.04.2016г., постановено по внохд № 40/16г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 125/15 г. на Силистренски окръжен съд.
В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, което нарушение въззивната инстанция не е констатирала и отстранила. Като процесуално нарушение се изтъква и липсата на конкретни доводи в мотивите на въззивното решение за отхвърлянето на съображенията в протеста. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се излагат конкретни доводи. Предлага се решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите доводи и искане.
Жалбата на гражданския ищец ДФ „З.” е подадена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдена допълнителната първоинстанционна присъда. По същество в жалбата се изразява съгласие с изложените в протеста аргументи и искането за връщане на делото за ново разглеждане, с оглед възможността за уважаване на гражданския иск в неговата цялост. Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от процесуалния представител юрисконсулт Г. както е подадена.
Защитниците на подсъдимия К. П. – адвокати К. и В. дават становище за неоснователност на протеста и жалбата на гражданския ищец. Считат, че обвинението е останало недоказано, а в протеста липсват конкретни аргументи относно претендираното нарушение на закона. Пледират за оставяне на въззивното решение в сила.
В последната си дума подсъдимият П. моли да се потвърди решението на апелативния съд.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 22.10.2015 г. по нохд № 125/2015 г. Силистренски окръжен съд – НО, признал подсъдимия К. З. П. за невинен в това, че:
- На 29.03.2013г., в качеството си на управляващ и представляващ [фирма] е представил пред Общинска служба „З." [населено място] и Областна Дирекция на ДФ „З." - Р. а. [населено място], неверни сведения в подадени общи заявления за подпомагане 2013 /форма за ЕТ/ с УИН 190401383799 и УРН 182441 ведно с таблица за използвани парцели за 2013г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя/НДП/, по мярка 214 „А. плащания" /АЕП/ и по мярка Н2000 - плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи/Н2000/ за 2013г. като е посочил, че използва и обработва имот № 019001, ЕКАТТЕ 12022 в местността „К. к." в землището на [населено място], общ. Д., обл. С. с площ от 750,911 декара, съставляващ БЗС № 12022-274-1 с парцели с идентификационни номера от ИСАК № 12022-274-1-1 с площ от 26,1хектара, № 12022-274-1-2 с площ от 25,27хектара и № 12022-274-1-3 с площ от 24,14хектара с обща площ от 75,51хектара, а действително са обработвани от [фирма] [населено място], представлявано от Н. Х. П. от [населено място], с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, за което от Р. а. към ДФ „З." са изплатени средства по СЕПП в размер на 22 848,55 лв., по НДП в размер на 705,52 лв., по Натура 2000 в размер на 14 499,28 лв. и по АЕП в размер на 26 878,21 лв. или общо в размер на 64 931,55 лв., поради което на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното обвинение по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.3 и ал.2 от НК.;
- На 10.05.2014 г. в качеството си на управляващ и представляващ [фирма] [населено място] е представил пред Общинска служба „З." [населено място] и Областна Дирекция на ДФ „З." - Р. а. [населено място] неверни сведения в подадени общи заявления за подпомагане 201З/форма за ЕТ/ с УИН: 1910061499727 и УРН: 182441 ведно с таблица за използвани парцели за 2014г. по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/, по мярка 214 „А. плащания" /АЕП/ и по мярка Н2000-плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи /Н2000/ за 2014г. като е посочил, че използва и обработва имот № 019001, ЕКАТТЕ 12022 в местността „К. к." в землището на [населено място], общ.Д., обл.С. с площ от 750,911 декара, съставляващ БЗС № 53494-590-22 с парцели с идентификационни номера от ИСАК № 53494-590-22-6 с площ от 26,1 хектара, № 53494-590-22-5 с площ от 25,27хектара и № 53494-590-22-4 с площ от 24,14хектара с обща площ от 75,51хектара, а действително са обработвани от [фирма], [населено място], представлявано от Н. Х. П. от [населено място], с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното обвинение по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от НК.
На основание чл.301, ал.3 от НПК окръжният съд се произнесъл с допълнителна присъда от 29.10.2015г. по предявения граждански иск от ДФ „З.” срещу подсъдимия П., отхвърляйки го изцяло като неоснователен.
По протест на прокурор от окръжната прокуратура [населено място] и жалба на гражданския ищец ДФ „З.” било образувано внохд № 40/2016г. на апелативен съд гр. Варна. С решение № 80 от 14.04.2016г., въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда и постановената допълнителна присъда.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното:
Протестът и жалбата на гражданския ищец са неоснователни.
Тезата в протеста за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от двете съдебни инстанции при анализа и оценката на доказателствата се основава на довод за игнориране на свидетелските показания, които недвусмислено установявали, че парцелът 019001 бил обработван от [фирма]. В мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища относимите към предмета на доказване факти са били надлежно установени с допустимите от процесуалния кодекс доказателствени средства в тяхната пълнота и взаимовръзка – показания на свидетели, дневници за проведени агротехнически мероприятия, писмо на ДФ „З.” относно бенефициентите на парцела за периода 2007 - 2015г.
Двете съдебни инстанции са констатирали противоречието в свидетелските показания относно ползването на процесния парцел през 2013г. и 2014г., поради което не може да бъде възприет доводът за игнориране на доказателства. В мотивите на присъдата са изложени подробни съображения поради които съдът не е кредитирал показанията на тази група от свидетелите, която е твърдяла, че през посочения период [фирма] е стопанисвала процесния парцел, а именно несигурност в идентичността на имота и нелогичност в показанията. За да прецени тези свидетелски показания като недостоверни, съдът е взел предвид и установените по делото факти с помощта и на други доказателствени средства – представените от подсъдимия дневници за проведени агротехнически мероприятия в имота, които дневници са били заверени от ОДБХ, каквато заверка в дневниците на [фирма] липсва. С оглед изложеното касационният съд счита, че липсват нарушения в процесуалната дейност на съда по събиране и анализ на доказателствата, както и относно мотивиране на съдебния акт. По отношение на неговата обоснованост касационният съд не би могъл да се произнесе, тъй като необосноваността не е сред касационните основания.
Доколкото в протеста се твърди за допуснато от съдилищата нарушение на закона, настоящата инстанция намери, че следва да даде отговор въпреки липсата на изрична аргументация. По делото не е спорно обстоятелството, че за годините 2013г. и 2014г. подсъдимият П. е имал валидно сключени договори за наем на процесния земеделски имот с неговия собственик – св. Г. Г. и е фигурирал като бенефициент на същия имот според справката от ДФ „З.”. Установено е също, че по време на действието на първия договор собственикът е сключил договор със св. П. за наем на същия имот на 03.06.2013г., прекратен с анекс на 02.12.2013г. На 10.12.2013г. бил сключен нов договор за наем със срок от една година между подсъдимия и собственика на земята. Така установените факти основателно са мотивирали съдилищата да приемат, че за посочените години подсъдимият П. е получил владението на процесния парцел на правно основание, което е една от двете предпоставки за подаване на заявление за подпомагане на земеделските стопани съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на Министъра на земеделието и храните за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По отношение на втората предпоставка за получаване на субсидия, а именно реалното ползване на земята, съдилищата основателно са преценили, че твърдението в обвинителния акт, че земята е била ползвана от друг, различен от подсъдимия субект, е останало недоказано, което от своя страна води до несъставомерност от обективна страна на обвиненията по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.3 и ал.2 от НК и по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.1 и ал.2 от НК. С оглед изложеното касационният съд счита, че законът е приложен правилно.
Липсата на извършено престъпление закономерно е довела до отхвърляне на гражданския иск, поради което жалбата на гражданския ищец няма как да бъде уважена.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 80 от 14.04.2016г., постановено по внохд № 40/2016г. на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

1.


2.