Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и седемнадесета година в състав:като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1405/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК.
Н. М. Н. е подал искова молба вх. № 3989/15.08.2014 г. , образувана в гр.д. № 327/2014 г. в Тутраканския районен съд.
Последователно всички районни съдии от двадесет районни съдилища, включени в съдебните райони, съответно на Окръжен съд Силистра – РС Силистра, РС Дулово, РС Тутракан; на Окръжен съд Разград – РС Разград, РС Исперих, РС Кубрат; на Окръжен съд Добрич – РС Добрич, РС Балчик, РС Тервел, РС Каварна, РС Генерал Тошево, на Окръжен съд Варна – РС Варна, РС Провадия, РС Девня; на Окръжен съд Шумен – РС Шумен, РС Нови Пазар РС Велики Преслав и на Окръжен съд Търговище – РС Търговище, РС Попово, РС Омуртаг, са се отвели от разглеждането на производството.
С определение № 200/29.03.2017 г. по ч.гр.д. № 132/2017 г. Варненският апелативен съд е изпратил делото на Върховния касационен съд за определяне на съд, който да се произнесе по исковата молба на Н. М. Н..
Съдиите от дведесетте съда последователно са се отвели от разглеждане на исковата молба по съображения, че ищецът прави отвод на всички съдии от Източна България и желае делото му да се гледа от софийски съд. Според съдиите, това обуславяло основание за отвода им, ищецът имал право делото му да се гледа от друг съд, щом смятал, че съдиите от Източна България били предубедени.
В определенията на окръжните съдилища по чл. 23 ГПК, с които делото е препращано на следващ район от съдебния раойн не е взето отношение към основанията за отвод на районните съдилища.
До постъпване на делото във Върховен касационен съд, след постъпване на исковата молба в съда, само поради отводите на районните съдилища, са изминали три години.
В случая няма как отводите на районните съдии от двадесет районни съдилища да се оправдаят от гледна точна на основанията по чл. 22 ГПК, както многократно, в сходни случаи, са указвали изрично състави на Върховния касационен съд, включително при отводи, по сходни съображения, на съдиите от апелативния и окръжните съдебните райони, които са го сторили и в случая. Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 – 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод (изрично и определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по ч.гр.д. № 2568/2015 г., по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, задължително за общите съдилища в страната). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Šorgić v. S. (no. 34973/06)
Съдът е този, който винаги, във всички случаи, преценява както допустимостта, така и основателността на всяко процесуално действие на страна по делото и се произнася именно с оглед на това.
В случая, никой от районните съдии не се е отвел, защото е намерил, че е до такава степен предубеден, че е невъзможно да се произнесе безпристрастно по казуса. Уважаване на всеки отвод на страна, „за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е предубеден“, не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за „освобождаване“ от нежелано дело и натоварване на колега.
Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. ; определение № 245/15.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3756/2014 г., на ВКС, IV г.о.
Непочтителното отношение на страната към съда, в различните му проявни форми, също не е основание за отвод на съдията по делото, нито пречка за разглеждането му, и не може да послужи като основание за отвеждане на съдията по делото.
На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия са съобразени с чл. 3 ГПК – упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК; определение № 409/27.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1799/2013 г. на IV г.о., определение № 163/05.04.2016 г. по ч.гр.д № 847/2016 г. на IV г.о).
Предвид направените отводи, настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да изпрати делото за разглеждане на районен съд в друг апелативен район, който избира с оглед местожвеенето на ответниците – физически лица (Т. и Шумен), за да обезпечи, доколкото е възможно в конкретната ситуация, разглеждане на делото в разумен срок и икономичност, и това е Районен съд Бяла.
Съдебният състав намира за необходимо препис от определението да се изпрати до председателите на Апелативен съд Варна и на ОС Варна, ОС Търговище, ОС Добрич, ОС Разград и ОС Силистра относно правомощията им да организират повишаване квалификацията на съдилищата от съдебния район, до председателите на РС Силистра, РС Дулово, РС Тутракан, РС Разград, РС Исперих, РС Кубрат, РС Добрич, РС Балчик, РС Тервел, РС Каварна, РС Генерал Тошево, РС Варна, РС Провадия, РС Девня, РС Шумен, РС Нови Пазар, РС Велики Преслав, РС Търговище, РС Попово, РС Омуртаг за сведение на районните съдии. Припомня за указанията на Върховния касационен съд, изпратени с писмо изх. № 236/11.06.2015 г. до председателите на всички общи съдилища в страната.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд

ИЗПРАЩА делото, на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК, за разглеждане на Районен съд Бяла за незабавно предприемане на процесуални действия по исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на председателите на Апелативен съд Варна, ОС Варна, ОС Търговище, ОС Добрич, ОС Разград, ОС Силистра, РС Силистра, РС Дулово, РС Тутракан, РС Разград, РС Исперих, РС Кубрат, РС Добрич, РС Балчик, РС Тервел, РС Каварна, РС Генерал Тошево, РС Варна, РС Провадия, РС Девня, РС Шумен, РС Нови Пазар, РС Велики Преслав, РС Търговище, РС Попово, РС Омуртаг.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: