Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 29.06.2016 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 971 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 47, т. 2, 4 и 3 от ЗМТА от Е. С. С. – М. срещу [фирма].

Ищецът Е. С. С. – М. твърди, че на 09.01.2015 г. й била връчена на работното място покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СГС, ТО, VI-19 състав по т.д. 6436/14 г. на основание чл. 406, вр. чл. 404, ал.1 , т. 1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА. Съгласно представения й изпълнителен лист тя е осъдена да заплати на [фирма] (понастоящем преобразувана в [фирма]) сумата от 1 952,96 лв, дължима по силата на сключен Договор за кредит с [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] км, офис сграда „Х. Парк И.“, ет. 5, вземанията, по който договор са били прехвърлени от последното на [фирма] с договор за продажба на прехвърляне на вземания ) цесия от 25.10.2012 г. сумата от 872,68 лв – обезщетение за забава за периода от 14.04.2009 г. до 01.10.2013 г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от 16.10.2013 г. - датата на подаване на исковата молба в А. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 330 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 71,51 лв, както и сумата от 50 лв, направените поделото разноски пред Софийски градски съд за издаване на изпълнителния лист. Счита, че решението по вътрешно арбитражно дело дело 2651/13 г. по описа на Арбитражен съд при стопанска асоциация – [населено място], следва да бъде отменено.

Твърди, че никога между [фирма] и Е. С. С. – М. не са съществували каквито и да е правоотношения. Никога включително и до настоящия момент не били възниквали валидни договорни отношения – нито чрез директно договаряне, нито по силата на частно правоприемство. Счита, че са налице отменителните основания по чл. 47, т. 2 и 3 от ЗМТА, а именно между страните по в.а.д. 2651/13 г. по описа на А. липсва арбитражно споразумение и предметът на спора не подлежи на арбитраж и арбитражното решение противоречи на обществения ред. Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение, с което се възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които можели да възникнат между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Отсъствала абсолютна процесуална предпоставка, можело да бъде преодоляна чрез фингираната в чл. 7, ал.3, пр. 2 ЗМТА арбитражна компетентност, която законът свързва с изразено в ответната страна съгласие за разрешаване на отнесения пред арбитражния съд материалноправен спор, без да се оспорва неговата компетентност. Ищцата твърди, че съгласие не е изразявала. При образуване на арбитражното дело в А. необосновано било прието, че между страните съществувало арбитражно споразумение с прехвърляне на вземането от [фирма] (цедент) на [фирма]. Категорично заявява, че [фирма] не я е уведомил за прехвърляне на вземането му по договор за кредит C. № 2052-00240719 на [фирма]. Задълженията й по договор за кредит с [фирма] били изпълнени считано от 17.07.2014 г. , тъй като с банков превод по банкова сметка с титуляр [фирма] през системата за парични преводи и платежни услуги превела сумата от 1 485 лв. Но въпросът относно начина на комуникация между цесионер – цедент нямал отношение към настоящето производство, поради което не следвало да бъде обсъждан. От съществено значение бил отговорът на взаимно свързани въпроси, а именно: договорът за цесия от 25.10.2012 г., сключен на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД между [фирма] (цедент) и [фирма] (цесионер) разпростира ли действието си спрямо нея Е. С. С. – М. и Правилно ли А. е приел, че между страните по вад 2651/13 г. съществува уведомяване на длъжника.

Освен това нямало правоприемство по отношение на арбитражната клауза. За да стане трето лице страна на арбитражна клауза е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях или да е налице универсално правоприемство на една от страните, какъвто не бил настоящия случай.

Счита, че арбитражното решение е постановено в нарушение на обществения ред и иска неговата отмяна.

Освен това сочи основание по чл. 47, т. 4 от ЗМТА. В спорното решение било посочено, че от А. до нея са изпращани съобщения. Заявява, че изобщо не е получавала съобщения за образуване на делото, искова молба, призовка за заседание и решение по делото.

Моли да се отмени решение от 13.12.2013 г. по вътрешно арбитражно дело 2651 от 2013 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място], с което е осъден да заплати на [фирма] сумата от 952,96 лв по силата на сключен договор за кредит с [фирма], вземанията, по който договор са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия от 25.10.2012 г.), сумата от 872,68 лв обезщетение за забава за периода 14.04.2009 г. до 01.10.2013 г. както и законната лихва върху посочената сума считано от 16.10.2013 г. – датата на подаване на исковата молба в А., както и сумата от 330 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба№ 1 09.7.2004 г., сумата от 71,51 лв както и сумата от 50 лв разноски пред СГС.

Ответникът по иска [фирма] оспорва исковете. В хода на настоящето производство е настъпило правоприемство като видно от вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството – ответник, то е преобразувано във форма на акционерно дружество. Позовава се на договори за заем, сключени при Общи условия, в които предвиждат арбитраж от Арбитражния съд при Стопанска асоциация [населено място]. На 25.10.2012 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за цесия, на основание чл. 99 от ЗЗД, по силата, на който вземането на [фирма] било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството. Съобразена правната характеристика на договора за цесия и правните последици на същия следвало да се приеме, че прехвърленото вземане преминава с всички принадлежности и привилегии, счита, че арбитражната клауза е принадлежност и уговореният между страните начин на разрешаване на спора е арбитражен съд. Според ответника изложените от ищцата в настоящия процес съображения, че й е нарушено правото на защита изобщо не отговаряло на действителността. Подробно излага съображения относно начина на уведомяване и връчване на книжа на ответника. Моли да се отхвърли иска и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното:

Исковете са допустими. Арбитражното решение не е връчено на ищцата. Изпратено по пощата с обратна разписка е върнато в цялост с отбелязване върху разписка обр. 250 на [фирма], че от адреса, на който е изпратено [населено място], кв. З., [жилищен адрес] лицето се е преместило на друг адрес. На адреса [населено място] [улица], вх. 4, ет. 5 е върнато до Арбитражния съд отново с отбелязване върху разписка обр. 250 на [фирма], че пратката не е потърсена.

Следователно писмото, съдържащо копие от постановеното арбитражно решение, предмет на отменителния иск, не е връчено редовно на ищцата Е. С. С.-М..

Ищцата твърди, че е узнала съдебното решение с връчени й покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20158020400016 и изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд на 02.10.2014 г.

С оглед липсата на надлежно връчване на решението на Арбитражния съд и твърдението на ищцата, че на 09.01.2015 г. й е връчена покана за доброволно изпълнение, без надлежно да е удостоверено връчване, съдът намира, че искът на Е. С.-М. е предявен в предвидения по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА срок от 3 месеца на 20.02.2015 г.

С решение, постановено от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“ [населено място] по арб. д. 2651/13 г. е осъдена Е. С. С.-М. да заплати на [фирма] сумата от 1 952,26 лв, дължима по силата на договор за прехвърлени вземане с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2012 г., с който е прехвърлено вземане по договор за кредит C. Go № 2052-00-240719 от [фирма], [населено място], [улица] ми километър офис сграда „Х. Парк И.“, ет.5, управлявано и представлявано от В. М. В. в полза на [фирма] ведно със сумата от 872,68 лв обезщетение законната лихва считано от 14.04.2009 г. до 01.10.2013 г. както и законната лихва от 16.10.2013 г. (датата на подаване на исковата молба в Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]), до окончателното изплащане на посочената сума и е осъдена Е. С.-М. да заплати на [фирма] сумата от 330 лв юрисконсултско възнаграждение и 71,51 лв арбитражна такса.

В решението е прието, че компетентността на арбитражния съд е учредена чрез прилагане на нормата на чл. 7 от ЗМТА и е прието, че на основание чл. 19, ал. 1 от ГПК е налице арбитражна клауза. Не е посочено точно коя от хипотезите на чл. 7 от ЗМТА страните са спазили.

Арбитърът, разгледал спора и постановил решението, чиято отмяна се иска, е посочил, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за „прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания“, подробно индивидуализирани в приложение 1 към договора. В това приложение е налице и записан „договор за C. № 2052-0024-719 с имената на длъжник, ответницата Е. С. – М., с отбелязана в колона всичко дължимо без неустойки сума в размер на 1 952,96 лв. Представено е уведомително писмо, в което според арбитъра, ответникът е уведомен за прехвърлянето. Прието е, че между [фирма] и ответника Е. С. – М. е налице сключване на договор за паричен заем с размер на 1 599 лв срещу задължение за неговото погасяване на 18 вноски и приемане на общите условия. По погасителния план липсвали отбелязвания на плащане на 17 вноски. Арбитърът е приел, че това е достатъчно и е уважил иска за заплащане на сумите и обезщетение за забава.

Представено е арбитражното дело, в което се съдържат доказателствата, на които арбитърът е преценил, че се основава арбитражната клауза, а именно договор за кредит C. - № 2052-00-240719 от 11.2.2009 г. и погасителен план, както и общи условия. В чл. 24 от общите условия е предвидено, че при непостигане на съгласие по всички спорове, ще се разрешават или от компетентния съд, или от Арбитражния съд при Стопанската асоциация [населено място]. К. - ищцата е подписала така представените общи условия. Освен това е налице и договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия, която е сключен ана 25.10.2012 г.) между [фирма] и [фирма]. С нея [фирма] е прехвърлил вземания съгласно приложение 1. Посочено е, че се прехвърлят вземания по договори за потребителски кредити, които са такива съгласно Закона за потребителския кредит. В приложението е включен договорът за кредит, който е сключила Е. С.-М. в размер на 1 952,96 лв.

От кредитодателя [фирма] е изпратено до Е. С.- М. уведомително писмо за извършената цесия, което не е получено от нея. Върната е в цялост разписка, обр. 250 на [фирма], че пратката не е потърсена от получателя.

Видно от другите доказателства по делото на Е. С.-М. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата от Арбитражния съд, като отново не е връчена, а е върната разписка, че получателят се е преместил на друг адрес.

Установява се от протокол, изготвен от арбитъра, че е проведено заседание на 13.12.2013 г., в което е прието, че Е. С.-М. като ответница е редовно призована и е даден ход на делото и ход на устните състезания като е удостоверено, че ответницата е редовно призована, не се явява и не се представлява. След това е постановено процесното решение на Арбитражния съд.

При така установените факти съдът намира следното:

Налице е договор за кредит, сключен между ищцата и едно трето за настоящия процес лице [фирма]. По силата на този договор страните са уговорили отнасяне на споровете между тях пред Арбитражния съд на Стопанската асоциация – [населено място].

[фирма] е прехвърлил свои вземания като е посочил, че има вземане и срещу Е. С.-М. на Агенция за събиране на вземания О..

[фирма], в хода на процеса преобразувано на [фирма] е предявил иск пред посочения арбитражен съд за осъждане на Е. С. – М. да му заплати вземането, което е получил чрез цесия от [фирма] заедно с обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.

Основанието на иска на Е. С.-М. е липсата на договор между нея и [фирма] и липсата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор или в самостоятелно споразумение. Не се доказа сключването между ищцата и ответника на споразумение. Спорният предмет на делото изисква отговор на въпроса прехвърленото вземане, прехвърля ли и учредената арбитражна клауза в полза на цесионера.

Ответникът твърди, че с придобиване на вземането е придобил и арбитражната клауза, встъпвайки в правата на кредитодателя по договора за потребителски кредит, сключен между ищцата и [фирма]. Съдът установи действително, че в договора за потребителски кредит между ищцата и [фирма], сключен при общи условия, на основание чл. 298 от ТЗ, е налице арбитражна клауза за отнасяне на споровете пред Арбитражния съд при Стопанската асоциация [населено място]. Но при прехвърляне на вземането на основание чл. 99 от ЗЗД вземането не прехвърля арбитражна клауза. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМТА страните по спорове може да постигнат съгласие да отнесат тези бъдещи или настоящи спорове по договорно или извъндоговорно правоотношение пред арбитражен съд. Споразумението може да е отделно, а може и да е инкорпорирано в договор. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗМТА споразумението трябва да е писмено и да е подписано от страните.

Съгласно тази законова уредба съдът приема, че арбитражното споразумение има самостоятелен характер. То се подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност, определя, че то не е принадлежност към договора, респ. към вземането. Правата и задълженията на страните по договора, са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение. Следователно само по себе си правото на една от страните да отнесе спора пред арбитражен съд, съгласно сключен договор, не може да се прехвърли заедно с правата му по договор, тъй като на това правото да се отнесе спора пред арбитражен съд съответства задължение на насрещната страна по арбитражното споразумение, да изпълни уговореното помежду им. Без насрещната страна - длъжник да се е съгласило спрямо друг субект на правото, придобил в индивидуално правоприемство, определени права, не може да се приеме, че има съгласие за отнасяне спора пред арбитраж. Следователно арбитражната клауза не е принадлежност, не следва прехвърляне на права по договора, тъй като няма съгласие на длъжника с това. Няма значение дали длъжникът е уведомен или не за цесията. Това уведомяване има значение за прехвърлянето на правата и действието на цесията спрямо длъжника. Но само с уведомяване, каквото дори не е извършено в настоящия процес на длъжника – ищцата Е. С.-М., не може да се приеме, че има съгласие за постигане на арбитражно споразумение. Без изрично изразено писмено съгласие, не може да се приеме, че има прехвърляне на арбитражна клауза. В посочения смисъл е константната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 71 от 09.07.2015 г. по т.д. 3506/14 г., ТК, II ТО на ВКС. Поради изложеното съдът намира, че липсва арбитражно споразумение или право на [фирма] като цесионер да отнесе въз основа на арбитражно споразумение между цедента и длъжника, спора пред Арбитражния съд при Стопанската асоциация [населено място]. От този извод следва, че на основание чл. 47 от ЗМТА постановеното от арбитражния съд решение подлежи на отмяна.

По отношение на твърдението, за наличие на основание по чл. 47, т. 4 от ЗМТА, съдът намира, че законодателят е предвидил, че следва да се установи, че страната, спрямо която е постановено арбитражно решение не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или не е могла да вземе участие в производството. Ищцата се позовава на втората хипотеза, а именно, не е уведомена за арбитражното производство. Нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА дава възможност за учредяване на арбитраж ad hoc съгласно чл. 7, ал.3. Но в този случай законът изисква надлежно уведомяване на страната. Това може да стане писмено. А може и да бъде направено устно изявление пред арбитър, който го записва в протокола, като удостоверява изразената воля да бъде разгледан спора от арбитъра. Възможно е страната да участва в арбитражното производство, като се яви лично или се представлява в арбитражния процес и неоспорвайки компетентността на арбитъра, предприеме съответните процесуални действия и по този начин приеме арбитрирането на спора. Предвид всичко изложено нормата на чл. 7, ал.3 от ЗМТА изисква изразяване на воля, изрична или с конклудентни действия. За тази цел е задължително да е надлежно уведомен и да участва в производството като страна, в настоящия случай е следвало Е. С. – М. да участва в процеса. Без надлежно уведомяване за процеса или при фингирано връчване на искова молба и призовка за арбитражно производство, няма да са спазени изискванията на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА за постигане на арбитражно споразумение. Нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗМТА предвижда фикция за връчване на уведомленията. Но за постигане на съгласие за арбитриране на спора, не може да се използва фикцията за връчване на препис от искова молба и доказателства за спор, отнесен до арбитър или до арбитражния съд. Поради това и липсват действия на ответника по арбитражното дело, от които може да се заключи, че се е защитавал и е приел арбитруемостта на спора. Неявяването на ответника в арбитражното производство неправилно е прието за участие в арбитражното производство и неоспорване компетентността на арбитъра, а и неправилно е постановено арбитражно решение. В посочения смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия, изразена в решение № 250 от 23.1.2014 г. по т.д. № 670 от 2014 г., ТК, I ТО на ВКС и 55 от 27.04.2016 г. по т.д. 3441/15 г., ВКС, ІІ ТО.

По отношение на основанието по чл. 47, т. 3 от ЗМТА съдът намира, че същото не се доказва. Няма нарушение на повелителни норми на обществения ред чрез твърдяното нарушено участие на ищцата в процеса.

По изложените съображения съдът намира, че е налице твърдяното основание в исковата молба на ищцата, липсва арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред Арбитражния съд при Стопанската асоциация, [населено място] и поради това искът следва да бъде уважен.

При този изход на спора и с оглед искането, направено от ищцата в исковата молба да й се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й се присъдят разноски както следва: държавна такса 30,28 лв, държавна такса 101,90 лв, 1000 лв заплатено адвокатско възнаграждение или общо 1 132,18 лв.

Съдът


Р Е Ш И


ОТМЕНЯ решение от 13.12.2013 г. по арб. д. 2651/13 г., постановено от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“ , [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. С. С.-М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 5 сумата от 1 132,18 лв. направените разноски за настоящето производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.