Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 21.06.2011година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.


при участието на секретаря Л.З.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията В. А.
т.дело № 676 /2010 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. Д., Руска М. И. и Д. Г. Д., последната б.ж. на [населено място], починала в хода на касационното производство по делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от правоприемника си- касатора Г. И. Д., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 112/ 08.02. 2010 год., по гр.д.№ 2846/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на СГС № 3136 от 29.06.2009 год., по гр.д.№ 1741/2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, като ищци, субективно активно и обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 175 от 22.03.2011 год., постановено по горепосоченото търговско дело ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 112/08.02.2010 год., по гр.д.№ 2846/2009 год., само в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 3136/29.06.2009 год., по гр.д.№ 1741/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Г. Д. иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу „Д.- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, гр.С. за заплащане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 26. 09.2006 год. ПТП неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия при пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ППВС № 4/68 год..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество касационната жалба е изцяло основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на виновно предизвикано от водата на л.а. «АУДИ-80» с ДК № 62-29 МХ пътно- транспортно произшествие на 22.09.2006 год. по главен път І-5 на разклона на [населено място] могили, Р. област, в резултат на което на Д. Д. – 27 годишна към този момент, пътник в насрещния правомерно движещ се автомобил «СИТРОЕН ZX”1.9 с Д ДК№ Р 74-32 РС , са причинени множество телесни травми, с опастност за живота и по повод на които същата е претърпяла силни болки и тежки страдания.
Обстоятелството, че към момента на осъщественото пътно - транспортно произшествие гражданската отговорност на виновния водач на моторно превозно средство, загинал на място при ПТП, е била валидно застрахована в [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност”, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обуславя ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника - застраховател по реда на предявения от увреденто лице пряк иск, основан на по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, вк. заключенията на изслушаните съдебно- медицински експертизи, относно вида и характера на нанесените на ищцта тежки телесни увреждания и травми, както и произтеклите от тях редица операции - шев на черен дроб, остраняване на деснен яйчник и далак, Софийски апелативен съд е приел за доказана продължителността на проведеното едногидишно годишно болнично лечение с временна опасност за живота на пострадалата Д., интензитета на претърпените от нея физически болки и морални страдания, обусловени и от битови неудобства-невъзможност същата самостоятелно да се обслужва първите 6 месеца от датата на ПТП, необходимост от придружител в следващите 6 месеца, както и неблагоприятните тенденции за пълното и възстановяване , като е изградил краен правен извод, че в случая сумата от 50 000 лв., която е присъдил, се явява справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД.
За разликата до пълния претендиран размер от 60 000 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част - за разликата от 50 000 до 60 000 лв. е неправилно.
При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за репариране на причинените и от процесното ПТП морални вреди, произтичащи от собствените и телесни увреждания и травми Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен със задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за увредения, вкл. козметични дефекти, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност.
В случая именно тази преценка на състава на Софийски апелативен съд е незаконосъобразна, тъй като не е отчетена в пълнота, с оглед доказателствения материал по делото, тежките и многобройни по характер травми на ищцата, някои от които довели до лишаването и на една твърде млада възраст/ 27 г./ от жизнено важни органи - далак, яйчник и пр., а други отразили се на бъдещото и общото здравословно състояние и външен вид- наранен черен дроб, прорезни рани по лицето с чужди предмети в тях, обилна кръвозагуба, контузия на мозъка, черепно мозъчна травма, както и продължителността на лечебния и възстановителен периоди, интензитета на болките и страданията през тях , невъзможността за пълното и възстановяване.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали настъпилата в хода на производството пред касационната инстанция смърт на ищцата Д. не е обусловена именно от причинените и тежки физически увреждания, но той не е предмет на настоящето производство, поради което и не следва да бъде взет предвид и обсъждан в контекста на предявения иск.
Поради всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че справедливо по см. на чл.52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетението в общ размер от 60 000 лв., определено към момента на причиняване на непозволеното увреждане - 22.09.2006 год.
Следователно обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата от 10 000 лв. и тази сума в посечния размер, на осн. чл.226, ал.1 КЗ да бъде допълнително присъдена на конституирания по реда на чл.227 ГПК наследодателя на пострадалата – баща и- Г. Д..
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да бъде изменено въззивното решение и в частта, относно поставените в тежест на ищцата Д., б.ж. на [населено място], деловодни разноски в размер на сумата 4 683, като същата бъде намалена със сумата 762 лв., вкл. с оглед сумата 30.00 лв. –платена за производството по чл.288 ГПК д.т..
Що се касае до въведения довод, че при освобождаване на ищцата от д.т., тя не дължи и деловодни разноски, то този довод е неоснователен.
Трайната практика на ВКС, изразена в множество съдебни актове е в смисъл, че отговорността за разноските по делото е обективна невиновна отговорност и с освобождаването на ищеца от внасяне на д.т., било по силата на закона, било по разпореждане на съда, не може да бъде дерогирано действието на чл.78, ал.1 и сл. ГПК и установената с него отговорност за разноски на страната във всички случаи на пълно или частично отхвърляне на иска.
С касационната жалба е претендирано и възнаграждение за осъществена пред касационната инстанция правна помощ и защита по реда на чл.38 ЗА, но при отсъствието на посочено в депозирания на стр.24 / гр.д. № 1741/ 2008 год. на СГС/ договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. П.К. АК- Стара З. някое от основанията по чл.38 ЗА, искането се явява неоснователно. Както изрично е прието в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 97/ 06.07.2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на второ т.о. на ВКС обстоятелството, че ищците са освободени от д.т., не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл.38 ЗА. Затова в разглежданата хипотеза за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, изр. 2 ЗА.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът [фирма] , [населено място] следва да заплати в полза на ВКС дължимата държавна такса в размер на сумата 200 лв./ двеста лева/.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.290-293 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 112/ 08. 02. 20010 год., по гр.д.№ 2846/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на СГС № 3136 от 29.06.2009 год., по гр.д.№ 1741/2008 год. и е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Д. Г. Д., б.ж. на [населено място], субективно активно и обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за причинените и от получените телесни увреждания, в резултат на настъпило на 22.09.2006 год. пътно- транспортно произшествие, неимуществени вреди срещу [фирма] , [населено място] за разликата от 50 000 лв. до пълния заявен размер от 60 000 лв., както и в частта относно присъдените на ответника деловодни разноски над сумата 3 921 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. И. Д., в качеството му на правоприемник на починалата в хода на делото Д. Г. Д., б.ж. на [населено място], допълнително сумата 10 000 лева / десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и в резултат на получени телесни увреждания от настъпило на 22.09.2006 год. пътно –транспортно произшествие, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.09.2007 год. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма] , [населено място] АД за заплащане на деловодни разноски за разликата от 762 лв..
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] АД, да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: