Р Е Ш Е Н И Е


№ 275


София, 28.10.2014г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3049 по описа за 2013г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на А. Ц. Д. от гр.В.Т., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 13.ІІІ.2013г. по гр.д. № 178/2013г.
С определение № 43/05.ІІ.2014г. ВКС конституира като страни по делото на основание чл.227 ГПК законните наследници на касатора А. Д. поради смъртта му, настъпила на 24.V.2013г., т.е. след подаването на касационната жалба на 28.ІІІ.2013г.
След конституирането му Д. Цв. Д. от [населено място] е заявил, че поддържа касационната жалба и иска уважаване на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
Наследникът И. Ц. А. от [населено място], [община], не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В.Т. е заел становище за оставянето й без разглеждане - недопустимо било процесуално правоприемство поради характера на трудовия договор, сключван с оглед личността на работника, а поради акцесорният характер на иска за обезщетение и отхвърлянето на главния иск за признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила решение липсвал правен интерес и по обусловеното правоотношение. Евентуално е заето и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че с оглед смъртта на ищеца-касатор, обуславяща невъзможността за евентуално /предвид изхода на спора по делото/ възстановяване на трудовоправната връзка между страните, производството по делото по претенцията по чл.344 ал.1 т.2 КТ е недопустимо поради настъпила липса на правен интерес от нея, при което постановените от въззивния и от първоинстанционния съд решения следва да бъдат обезсилени в тази им част и производството по нея бъде прекратено.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост и на производството по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Сочената в тази връзка практика на ВКС, обективирана в определение № 8/13.І.2010г по гр.д. № 1260/2009г. ІІІ ГО, е неприложима в случая с оглед приетото в него, че касационната жалба е подадена от адвокат след прекратяването на представителното му правомощие поради смъртта на представлявания от него ищец и че поради отхвърлянето на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му с влязло в сила решение липсва правен интерес от продължаване на производството по обусловеното правоотношение по иска за обезщетение по чл.225 КТ, както и предвид настъпилата смърт на касатора в разглеждания случай след подаването от него в преклузивния срок на касационна жалба срещу въззивното решение.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1307/20.ХІ.2013г. по въпроса „може ли съдът да ревизира мотивите и предписанията на здравния орган – ТЕЛК относно възможността на работника да изпълнява досегашната си работа” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид следното:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ВТРС от 02.І.2013г. по гр.д. № 4332/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. Цв.Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „работник поддръжка сгради” на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ е законно. Длъжността е противопоказна за здравословното състояние на Д.. Чл.317 КТ в случая е неприложим, тъй като заеманата от ищеца длъжност не е включена в списъка за трудоустрояване по посочената разпоредба. Разпоредбата не е приложима и тъй като от доказателствата по делото се установява, че заеманата длъжност не съответства на предписанията на ТЕЛК в т.14. Съдът е счел, че преценка в тази насока по същество следва да бъде направена, въпреки приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 266/24.ІІІ.2010г. по гр.д. № 814/2009г. ІІІ ГО, с оглед констатирано от него противоречие между заключението на ТЕЛК в т.3 на решението му, според която в длъжностната характеристика на ищеца не са визирани противопоказни условия на труд над пределно допустимите норми, и в т.14, според която противопоказни условия на труд са тежка обща физическа работа и опасност от травматизъм. Освен това е липсвала и друга подходяща за трудоустрояване на ищеца работа при ответника съобразно изискването на чл.325 ал.1 т.9 КТ.
С решението на ВКС ІІІ ГО № 266/24.ІІІ.2010г. по гр.д № 814/2009г. е прието, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и Н., както и от чл.317 КТ следва, че медицинския въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законността на уволнението на основание чл.325 т.9 КТ, тъй като преценката на ТЕЛК и Н. не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Така даденото разрешение на поставения в разглеждания случай процесуалноправен въпрос се споделя напълно и от настоящия състав, тъй като то е в съответствие с разпоредбата на чл.113 ал.3 от Закона за здравето, според която решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации.
Касационната жалба в частите по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ е основателна.
Несъмнено установено е по делото, че с решението си № 2178/02.VІІІ.2012г. ТЕЛК в т.14 е посочила като противопоказни условия на труд ненормиран дневен работен график, тежка обща физическа работа, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм, запрашеност на въздуха над ПДН, екстремни студ, влага и прегряване, нефротропни вредности, а в т.3 въз основа на констатации от медицинските изследвания и представени документи е приела, че „за заеманото от А. Цв.Д. работно място противопоказни за здравословното му състояние условия на труд над пределно допустимите норми не са налице, с мнение, че лицето може да отработва само дневна смяна с осигурени регламентирани производствени почивки по КТ”. Тази преценка на специализирания медицински орган не може да бъде подлагана на проверка в производството по спора за законността на уволнението на Д. /извършено на основание чл.325 т.9 КТ/ с оглед задължителността на неговите решения, както вече бе посочено. За пълнота следва да бъде посочено, че според характеристиката за длъжността „работник поддръжка сгради” задълженията се изпълняват от 8.00 до 16.30 часа с обедна почивка с продължителност 30 минути между 12.00 и 14.00 часа по избор на работника, което e изцяло в съответствие и с мнението на ТЕЛК в посоченото решение.
При тези обстоятелства необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е налице основанието, на което е извършено уволнението на А. Д.. Не е установена невъзможност на А. Д. да изпълнява възложената му работа поради болестта му, довела до трайно намалена трудоспособност, или по здравни противопоказания. Без значение за този извод е обстоятелството, че процесната длъжност не е включена сред работните места, подходящи за трудоустрояване, щом самата тя не е противопоказна за здравословното му състояние. Ето защо и по силата на чл.293 ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в частта по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ и постановено друго /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/, с което искът за установяване незаконност на уволнението бъде уважен.
С оглед този извод и акцесорният характер на претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е основателна и касационната жалба срещу въззивното решение и в тази му отхвърлителна част. Представените по делото доказателства - копие от трудова книжка, копие от разпореждане на Р. от 12.Х.2012г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 04.Х.2012г. до 18.ІХ.2012г., копия от регистрационна карта в бюро по труда с отразени в тях посещения на А. Д. в Д. за поддържане на регистрацията в периода 02.ХІ.2012г. – 18.ІІІ.2013г., установяват оставането без работа на последния през претендирания период 11.ХІ.2012г. – 10.ІІІ.2013г. /виж и изявлението на Д. в с.з. на 12.ХІІ.2012г. за оттегляне на претенцията за обезщетение за периода 10.ІХ. – 10.ХІ.2012г. и прекратяването на производството в тази част/. Ето защо и предвид брутното трудово възнаграждение, получено през месеца /август 2012г./, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението /чл.228 КТ/, искът следва да бъде уважен изцяло с присъждане на 1968.40лв., ведно със законната лихва, считано от 31.Х.2012г. /датата на подаването на исковата молба – виж петитума/ до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени 1200лв. направени по делото разноски.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация не се дължат разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския окръжен съд № 94/13.ІІІ.2013г. по гр.д № 178/2013г. в частите по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА уволнението на А. Ц. Д. от [населено място], починал на 24.V.2013г., със заповед, връчена на 10.ІХ.2012г., на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Д. Ц. Д. от [населено място], [община], и И. Ц. А. от [населено място], [община], 1968.40лв., представляващи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 11.ХІ.2012г. – 10.ІІІ.2013г., ведно със законната лихва, считано от 31.Х.2012г. до окончателното им изплащане, както и 1200лв. разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския окръжен съд № 94/13.ІІІ.2013г. по гр.д № 178/2013г., както и решението на Великотърновския районен съд от 02.І.2013г. по гр.д. № 4332/2012г., в частите им по предявения от А. Ц. Д. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: