5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 731/10

СОФИЯ, 18.07.2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 19 октомври 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1240/09 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. П. П. чрез адв. М. С. против решение № 312 от 16.03.2009 г. по в.гр.д. № 2227/07 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Ответниците по касация П. А. Я., К. А. С., Т. С. Г., Х. С. Х. и Й. С. Й. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, приема следното:
Жалбоподателят обжалва решението на Варненския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 333 от 31.01.2007 г. по гр.д. № 3143/05 г. на Варненския районен съд е постановено друго, с което признато за установено по отношение на него, че П. А. Я., К. А. С., Т. С. Г. и Х. С. Х. са собственици на имот № 3308 по плана на новообразуваните имоти на СО ”Т.” с площ от 538 кв.м. при граници: ПИ № 3307, ПИ № 3309, ПИ № 3305 и ПИ № 3302, в качеството им на наследници на Х. С. Х., поч. на 10.04.1985 г. Въззивният съд е приел, че този имот е идентичен с част от нивата от 13.842 дка в м.”Б. бою”, имот № 10571 от КП” Т. - разширение”, правото на собственост върху която е възстановено в съществуващи / възстановими/ стари реални граници с решение № 590 от 15.02.1999 г. на ПК- В. на ищците в качеството им на наследници на С. Х. С.. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху това решение по възражението на другата ответница - Й. Й., съдът е достигнал до извод, че същото е породило реституционно действие и легитимира ищците като собственици, тъй като наследодателят им е бил собственик преди образуване на ТКЗС на възстановения имот и не са били налице пречки по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
По делото е било установено, че имот № 3308 е идентичен с част от нива с площ 1 339 кв.м в землището на [населено място], м. ”Манастира”, за която е бил издаден нотариален акт № 104, т.І., дело № 1779/1967 г. за собственост на И. Й. М. като дадена му от Т. комисия в замяна срещу включен в блок на ДЗС “ Дим. К.” друг негов имот в м. “Л.”. С нотариален акт № 70, т.ХІ., дело № 5158/67 г. И. М. дарил на своя баща Й. Д. М. ½ ид. част от тази нива. И. М. е починал през 1985 г. След неговата смърт този имот е бил предмет на съдебна делба по гр.д. № 2432/85 г. по описа на Варненския районен съд, присъединено за съвместно разглеждане към гр.д. № 2180/85 г., между И. И. М., единствен наследник по закон на И. М., Ж. П. П. и Й. Д. М.. Тези дела са приложени към настоящото и от мотивите на постановените решения по допускане на делбата на Варненския районен съд, Варненския окръжен съд и Върховния съд става ясно, че в полза на Ж. П. е имало направено саморъчно завещание от И. М., чието действие обаче не е зачетено по подробно изложени в мотивите съображения. В крайна сметка, делбата на земеделския имот е допусната между И. И. М. и Й. Д. М. при равни права - по 1/2 ид. част, а във фазата по извършване на делбата същият е бил разделен на две реални части, съответно от 669 кв.м. и 670 кв.м., като дял първи е бил възложен на И. М., а дял втори на Р. Й. П., която е била конституирана като страна по делото, заедно с Ц. И. М., на мястото на починалия в хода на делото съделител Й. М.. През 1992 г. И. М. продала на своята майка Й. Й. лозе - овощна градина с площ 669 кв.м. в землището на гр. варна, м. ”Манастира”, съставляващо имот пл.№ 1371, при граници: С. Г. И., Р. И. П. и път.
Въззивният съд е приел, че нотариален акт № 104/ 67 г. не легитимира И. Й. М. като собственик по замяна от Т. комисия на описания в този акт имот, тъй като ответниците, които черпят права от него, не били доказали, че в полза на техния праводател са били налице материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността. Изводът е обоснован с това, че по делото е било представено удостоверение от [община], според което в архива на общината не е предаден за съхранение протокол на Т. комисия за замяна на името на И. Й. М..
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна от Т. комисия и за разпределение на доказателствената тежест между страните за опровергаването му.
В ТР № 178/ 1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл. 143 ГПК// отм./ доказателствена сила, а тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал.3 ГПК/ отм./. Това тълкувателно решение е прието при действието на ЗУС/ отм./ и няма задължителен характер, но е послужило за формиране на трайна съдебна практика в същия смисъл, която настоящият състав намира за правилна. Съгласно чл. 143, ал.1 ГПК/ отм./ официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Такъв документ е и нотариалният акт, удостоверяващ придобиването на правото на собственост. Неговата доказателствена сила се разпростира не само по отношение на участвуващите в нотариалното производство лица, но и по отношение на съда, други държавни органи и трети лица, които до оборването му са длъжни да приемат удостовереното с него. В това се състои формалната доказателствена сила на нотариалния акт, която може да бъде оборена чрез доказване на неговата нищожност или неистинност чрез обратно доказване, проведено от страната, която го оспорва съгласно чл. 154, ал.3 ГПК/ отм./.
При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. В тежест на ищците е било да установят неистинността на констатациите на нотариуса, че удостовереното с нотариален акт № 104/67 г. право на собственост на И. Й. М. съществува като придобито по замяна от ТПК комисия. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Обстоятелството, че в нотариалния акт не са посочени номерът и датата на протокола за замяна от Т. комисия, не е основание да се направи извод, че това право не е съществувало. В нотариалния акт е посочено, че при съставяването му е бил представен препис от протокола, въз основа на който нотариусът е извършил проверка на правото на собственост. Индиция, че протокол с такова съдържание действително е бил представен е обстоятелството, че в акта подробно са индивидуализирани по площ, местонахождение и граници както придобитият в замяна имот, така и имотът, собственост на М., срещу който е извършена замяната. Обстоятелството, че в архива на [община] не е предаден за съхранение протокол на Т. комисия за замяна на името на И. М. не дава основание да се приеме, че нотариалното удостоверяване е неистинско, тъй като това не изключва същият да се съхранява на друго място, например в Държавен архив. При тези доказателства формалната доказателствена сила на нотариалния акт не може да се счита оборена, тъй като обратното доказване, чрез което се цели доказването на противното на удостовереното с оспорения документ, за да е успешно, трябва да бъде пълно. При това положение следва да се приеме, че И. Й. М. е придобил имота по замяна от Т. комисия. Тъй като с този имот е извършено разпореждане преди влизане в сила на ЗСПЗЗ чрез дарение и съдебна делба, съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната запазва действието си и се явява пречка за възстановяване на правата на собствениците преди замяната. Поради това решението на ПК, от което черпят права ищците, като издадено при липса на материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността, не е породило реституционно действие по отношение на процесния имот и не легитимира ищците като негови собственици.
Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от П. А. Я., К. А. С., Т. С. Г. и Х. С. Х. против Ж. П. П. установителен иск за собственост бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 312 от 16.03.2009 г. по в.гр.д. № 2227/07 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която признато за установено по отношение на Ж. П. П., че П. А. Я., К. А. С., Т. С. Г. и Х. С. Х. са собственици на имот № 3308 по плана на новообразуваните имоти на СО ” Т.” с площ от 538 кв.м. при граници: ПИ № 3307, ПИ № 3309, ПИ № 3305 и ПИ № 3302, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. А. Я., К. А. С., Т. С. Г. и Х. С. Х. против Ж. П. П. установителен иск за собственост на имот № 3308 по плана на новообразуваните имоти на СО ”Т.” с площ от 538 кв.м. при граници: ПИ № 3307, ПИ № 3309, ПИ № 3305 и ПИ № 3302.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: