О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

гр.София, 01.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 53300/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

С определение № 698/ 12.10.2016 г., постановено по настоящето дело, по касационна жалба на [фирма] e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 137 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 293/ 2015 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за значението на недобросъвестността по смисъла на чл.465 ТЗ, когато приносителят на записа на заповед е и поемател по него и към кой момент следва да е налице такава, за да е допустимо авалист по запис на заповед да предяви личните възражения на издателя й.
С протоколно определение от 25.01.2017 г. съдът е дал ход на устните състезания по делото.
В срока за постановяване на решението съдът констатира, че за правилното решаване на спора е от значение правният въпрос за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие разноските, договорните и законните лихви и главницата. Този въпрос не е бил поставен в производството по допускане на касационно обжалване, но той касае съществото на спора и е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Същият въпрос се разрешава по противоположен начин във влезли в сила решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В решение № 86/ 14.08.2014 г. по гр.д.№ 6766/ 2013 г., ІV г.о., по този въпрос е прието, че от гледна точка на изпълнението на задълженията (чл.63 – чл.78 ЗЗД) и на изпълнителния процес паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски. Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл.66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл.76 ал.2 ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В материята на изпълнението гражданският закон не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Различна поредност при погасяването е законово уредена само за държавните вземания, но и за тях законът не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Съдът е длъжен да отчете всички частични плащания, във и извън образувания изпълнителен процес по издадения изпълнителен лист, в погашение: най-напред разноските в заповедното производство, след това всички лихви и най-после главницата съгласно чл.76 ал.2 ЗЗД.
Обратно, в решение № 111/ 27.10.2009 г. по т.д.№ 296/ 2009 г., І т.о., по този въпрос е прието, че установената в разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата. Правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане, а нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Тя не се дължи на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона – първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД. Присъденото вземане по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76 ал.2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД.
Същото разрешение е възприето и в решение № 211/ 26.01.2017 г. по гр.д.№ 958/ 2016 г., ІІІ г.о.
Противоречието се свежда до това, дали законната лихва за забава (при частично плащане, което покрива разноските, но не е достатъчно да покрие задълженията за всички лихви и главница), се погасява в поредността по чл.76 ал.2 ЗЗД (т.е. преди главницата) или в поредността по чл.76 ал.1 ЗЗД (т.е. след главницата, която се явява по-обременително задължение).
Налице са предпоставките на чл.292 ГПК, поради което производството по настоящето дело следва да бъде спряно, като на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд бъде предложено да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрешавания от състави на Върховния касационен съд въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 25.01.2017 г. за даване на ход по същество.
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по т.д.№ 53300/ 2015 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение.
Предлага на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички (договорни и законни) лихви и главницата, при условията на чл.76 ал.1 ЗЗД или при условията на чл.76 ал.2 ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД”.
Препис от определението да се докладва на председателите на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: