3

Р Е Ш Е Н И Е

137

гр.София, 02.06.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21 май 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5759 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 326 от 3.8.2014 г., постановено по в. гр. д. № 371 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 27.02.2014 г. по гр. д. №1222 по описа за 2013 г. на Димитровградския районен съд за отхвърляне на предявените от дружеството против Р. С. П. искове за установяване дължимостта на сумата от 9 391,44 лв., представляваща непогасен заем, сумата 933,93 лв. договорна лихва за периода от 3.7.2008 г. до 27.05.2010 г. и сумата 459,38 лв. наказателна лихва за периода от 2.12.2009 г. до 27.05.2010 г.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.
Ответникът по касационната жалба Р. С. П. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Хасковския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по главен иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 86 от 26.01.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. За да даде отговор на този въпрос, настоящата инстанция съобрази приложимите правни норми и задължителната практика на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил/чл.39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Ето защо отговорът на поставения въпрос е, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия. Затова е правилна съдебната практика, съдържаща се в решения № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г., № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд гр. Пазарджик и на решение № 140 от 17.06.2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд, а обжалваното решение на Хасковския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. След отмяната на решението делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага приемането на представеното с въззивната жалба писмено доказателство-приложение № 2 към договора за цесия. Въззивният съд е отказал да приеме това доказателство и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за цесията, понеже представеното от ищеца ксерокопие от приложение № 2 към договора за цесия е нечетливо. Районният съд обаче не е изпълнил задължението си да даде указание и възможност на страната да представи четливо ксерокопие от документа. Това задължение произтича от два от принципите на гражданския процес-за служебното начало/чл.7 от ГПК/ и за установяване на истината/чл.10 от ГПК/ и следва безусловно от разпоредбата на чл.101 от ГПК, която предвижда, че съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена/решение № 84 от 3.06.2013 г. по т.д. № 1300/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Ищецът се е позовал на допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение във въззивната жалба и второинстанционният съд е длъжен на основание чл.266, ал.3 от ГПК да приеме представеното с тази жалба четливо приложение № 2 към договора за цесия.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и възражението на ответницата за погасяване на задължението и за поръчителство на основание чл.147 от ЗЗД.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 326 от 3.8.2014 г., постановено по в. гр. д. № 371 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: