О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 03.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3368 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1262 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 1096/2018 г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Ж. Ж. И. от [населено място] против У. м. б. за а. л. (У.....) [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ във втора клиника по инфекциозни болести в У.... „Св. М.“ по силата на безсрочен трудов договор. С експертно решение № 1896 от 22.08.2017 г. на ТЕЛК при [фирма], [населено място], влязло в сила 27.09.2017 г., поради диагноза „други нарушения на вестибуларната функция“ ѝ е била определена 52% трайно намалена работоспособност за срок от една година (до 01.08.2018 г.), а като противопоказни условия на труд са посочени дейностите вдигане, бутане, пренасяне на тежки товари, екстремни усуквания, неблагоприятни климатични условия, нощен труд. Посочено е и че лицето не може да работи като медицинска сестра в стационар, но може да работи като медицинска при спазване на описаните противопоказни условия на труд. Със заповед № 201 от 11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на У.... „Св. М.“ трудовото правоотношение е било прекратено на основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради невъзможност на служителката да изпълнява възложената ѝ работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Установено е, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315 КТ, като е определил работни места за лица с намалена работоспособност, но към момента на прекратяване на трудовия договор не е била налице свободна длъжност в предприятието, подходяща заемане от ищцата. Прието е, че възражението, че решението на ТЕЛК не е влязло в сила, не е направено своевременно – въведено е с писмените бележки, депозирани от ищцовата страна след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде обсъждано. При така установените факти, Варненски окръжен съд е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна, тъй като са спазени всички законови изисквания за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Прието е, че специалната закрила на чл. 333 КТ не намира приложение при прекратяване на трудов договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от Ж. Ж. И.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): законосъобразна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, когато решението на ТЕЛК не е влязло в сила към момента на постановяването ѝ, както и следва ли в броя на работните места, определени от работодателя съгласно чл. 315 КТ за заемане от лица с намалена работоспособност, да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. - бр. 86/2017 г.).
Ответникът по касационната жалба У... [фирма] счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът законосъобразна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, когато решението на ТЕЛК не е влязло в сила към момента на постановяването ѝ, не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която предявеният иск може да бъде разгледан само на основанията, посочени от ищеца в исковата молба – само въз основа на фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Съобразил е, че с предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, тъй като заявените по късно в хода на процеса доводи за незаконност на уволнението не могат да бъдат разглеждани. В този смисъл решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС. Д., че уволнението е извършено преди влизане в сила на решението на ТЕЛК за трудоустрояване на ищцата не е бил въведен с исковата молба, а едва след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, поради което въззивният съд, в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд не се е произнесъл по несвоевременно въведеното основание за незаконност на уволнението.
Въпросът следва ли в броя на работните места, определени от работодателя съгласно чл. 315 КТ за заемане от лица с намалена работоспособност, да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е формирал извода си, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315 КТ, като е определил работни места за лица с намалена работоспособност при доказателства, че при обща численост на персонала 1860 щатни бройки, работодателят е определил 186 работни места за трудоустроени, т.е. 10 % от общия брой на работните места съгласно Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност; че от общо 186 работни места за трудоустроени, 74 работни места са били определени като подходящи за заемане от майки с деца до двегодишна възраст, от които 33 щатни бройки за медицински сестри. Изводът на съда за спазване на изискванията на чл. 315 КТ е формиран без да е обсъдено следва ли в работните места, подходящи за трудоустрояване да се включват и работни места за майки с деца до двегодишна възраст. По така повдигнатия въпрос, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото няма формирана съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена от работника – ищец по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, поради което и на основание чл. 359 КТ не се дължи държавна такса.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1262 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 1096/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |