Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева


при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3644 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8095/28.08.2019г. , подадена от Н. Н. А. като майка и законен представител на малолетното дете Н. П. Б., действаща чрез пълномощника си адв.Г. Р. Г. от АК-Х., срещу определение № 641/31.07.2019г. по в.ч. гр. д. № 462/2019 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърден постановеният от Районен съд – Харманли отказ да бъде вписано отричането от наследство, направено от името на малолетния Н. П. Б. от наследството на починалия му баща П. Д. Б., починал на 15.04.2019г.
Определението е обжалвано с оплаквания за неправилност и с искане да бъде отменено. Поддържа, че отказът да бъде вписан направеният от името на малолетното дете отказ от наследство не съответства на смисъла на материалния закон и е в противоречие с интересите на детето. Излага съображения, че при извършването на преценка дали отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, следва да се вземе предвид какъв е интересът на детето и дали той предполага, допуска или изисква отказът от наследство да бъде направен с оглед обстоятелството ще доведе ли отказът от наследство до негативни последици за имуществото на непълнолетния. Поддържа, че тази преценка следва да бъде направена от съда в производство по чл.130, ал.3 СК, като по настоящето дело е представено определение по ч.гр.д.№161/2019г. на РС-Тополовград, с което съдът, обсъждайки представените по делото доказателства за това, че имуществото на починалия наследодател съдържа множество пасиви и задължения, които детето няма правен интерес да наследи, е дал разрешение за извършване на отказа. Излага съображения, че това определение е съдебен акт, който подлежи на изпълнение и който след влизането си в сила дава законово основание отказът от наследство да бъде извършен. Счита, че в производство по чл.52 ЗН съдът само проверява формално налице ли е заявление, прави ли се от наследник по закон, починал ли е наследодателят, кога и къде е открито наследството, като не изследва причините на отказа, дали не са осъществени преди него действия по приемане на наследството или други обстоятелства, които да го правят недействителен.
За неправилни счита изводите на съда за недопустимост на вписването на отказ от наследство от непълнолетен поради нищожност. Поддържа, че вписването на отказа в съответната книга за откази от наследство не включва преценка на въпроса за действителността на самия отказ, а само придава публичност на волята на едно лице, отразена в едностранното му заявление до съда, като преценката за това дали самият отказ е нищожен или не би могла да се направи във всяко производство при възникнал спор по този въпрос.
Излага също съображения, че отказът от наследство не представлява отказ от субективното право на наследяване, а отказ от придобиване на наследство, като правото на наследяване е само по себе си конституционно гарантирано право /чл.17, ал.1 от Конституцията на Република България/, което като сложно субективно право съдържа в себе си две отделни правни възможности – приемане на наследството /направо или по опис/ и отказ от наследство и всяка една от тях представлява отделен правен акт, едностранна сделка, чрез която се упражнява самото субективно право на наследяване. В този смисъл поддържа, че отказ от правото на наследяване е невъзможен, но няма пречка да бъде извършен от малолетно лице отказ от наследство, още повече, че законът допуска мълчалив отказ от наследство, какъвто би имало при отказ да се приеме наследството по опис в изрично производство, образувано по почин на кредиторите.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по няколко съществени материално-правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1.Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 ЗС;
2.Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производство по чл.130, ал.3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ. Може ли този съд да извършва нова преценка с оглед интересите на детето и да откаже вписването на отказа в специалната книга на съда, въпреки даденото от компетентния съд разрешение за извършвантето на отказа в производството по чл.130, ал.3 СК.
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, отказващо издаването на съдебен акт в охранително производство.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че по отношение на недееспособните лица в чл.61, ал.2 ЗН законодателят е предвидил, че приемат наследството единствено по опис, т.е. не могат да го приемат чрез конклудентни действия до навършването на определената от закона възраст, тъй като не могат да извършват правни действия. Изложени са съображения, че съгласно нормата на чл.130, ал.4, изречение първо СК отказът от права, направен от непълнолетно лице, страда от най-тежък порок, а именно нищожност. Посочено е, че наследството е съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения, поради което всякога отказът от наследство, направен от малолетно лице ще бъде нищожен и като такъв няма да породи правни действия. Изложени са също така съображения, че отказът от права по своята същност представлява безвъзмезден акт на разпореждане на титуляра му е нарушава имуществената сфера на техния носител, поради което отказът от наследство няма да бъде в интерес на детето, като наличието на пасиви и задължения в наследството е ирелевантно за нищожността ex lege на направен от непълнолетно лице отказ от наследство. Според въззивния съд разпоредбата на чл.130, ал.3 СК представлява изчерпателен списък на действията на разпореждане с имуществото на непълнолетен, които се нуждаят от разрешение на районния съд за извършването им, като отказът от наследство не попада сред тях, поради което и молбата за даване на разрешение за извършване на отказ от наследство от непълнолетен наследник е недопустима.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси – именно по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, като въпросите категорично следва да бъдат определени като имащи значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на произнасяне по тях от състави на ВКС, както и предвид противоречивото им разрешаване от съдилищата.
По първия поставен въпрос настоящият състав приема, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител, тъй като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК.
В момента на смъртта на едно лице съгласно чл.1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат /чл.48 ЗН/. От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. Само ако наследството бъде прието, призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните задължения на наследодателя. Ако в наследството няма конкретни имущества, тъй като към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват права. В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният /малолетно или непълнолетно лице/ не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес.
И доколкото отказът от наследство не представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива, по отношение на него разпоредбата на чл.130, ал.4 СК не намира приложение. Още повече тази разпоредба не следва да се тълкува разширително.
По втория поставен въпрос настоящият състав приема, че не съществува пречка по реда на чл.130, ал.3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество. Съображенията за това са свързани с необходимостта интересите на детето да бъдат охранени чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. В производството по чл.130, ал.3 СК съдът следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Тъй като извършваната от съда по реда на чл.130, ал.3 СК преценка е с цел охраняване интересите на детето, няма пречка разпоредбата на чл.130, ал.3 СК да бъде тълкувана разширително.
По така изложените съображения и с оглед данните по делото, а именно установеното в производството по чл.130, ал.3 СК състояние на наследственото имущество /както е посочено в определение №235/04.06.2019г. на Тополовградския районен съд по ч.гр.д.№161/2019г. наследството съдържа единствено и само огромни по размер дългове в общ размер на 69 768.48лв. както и идеална част от поземлени имоти, върху които е наложена възбрана в изпълнително производство/, обстоятелството, че както преживялата съпруга на наследодателя, така и двете му пълнолетни деца са се отказали от наследство и тези откази са вписани в особената книга при РС-Харманли и наличието на дадено по реда на чл.130, ал.3 СК разрешение Н. Н. А. в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Н. П. Б. да направи отказ от наследството на починалия баща на детето П. Д. Б. като впише отказа в особената книга при Районен съд – Харманли, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на отказа на Н. П. Б. от наследството на П. Д. Б. в особената книга на РС-Харманли.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 641/31.07.2019 г. по в.ч. гр. д. № 462/2019 г. на Хасковския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 641/31.07.2019 г. по в.ч. гр. д. № 462/2019 г. на Хасковския окръжен съд, както и потвърденото с него определение №459/19.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№636/2019г. по описа на РС-Харманли и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на съда по реда на чл.52 ЗН направеният от Н. Н. А. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл.Х., [улица], в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Н. П. Б. с ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], обл.Х., [улица], ОТКАЗ на Н. П. Б. от наследството на починалия му баща П. Д. Б., б.ж. на [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН], починал на 15.04.2010г. в [населено място].
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: