2

N 662

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав


като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 173 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. Г. Ч. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1505 от 29.10.2010г. по гр.д.№ 2261/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответницата А. Г. П. изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд потвърдил решението на Карловския районен съд № 287 от 14.06.2010г. по гр.д.№ 233/2010г. , с което Х. Г. Ч. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на А. Г. П. владението на втория етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда , построена в поземлен имот 2315 кв.124 по кадастралния план на града.
Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на договор за продажба, сключен с нот.акт № 65/2009г., както и че ответникът владее имота без основание.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че изводите на съда противоречат на решение на ВКС № 2419/1960г. В това решение е разгледан въпросът за фактическия състав на ревандикационния иск и разпределянето на тежестта на доказване в процеса. С това тълкуване въззивният съд изцяло се е съобразил като е изложил мотиви по всяка една от предпоставките за уважаване на иска , следователно няма противоречие между двете решения и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По въпроса ще се постигне ли искания ефект осъдителното решение без да е учредено право на преминаване на ищцата през имота, собственост на ответника, въззивният съд не се е произнасял. Това възражение е направено пред първата инстанция в съдебното заседание, след изтичане на срока за отговор в исковата молба и е преклудирано на основание чл. 133 ГПК. Твърденията, че няма пряк достъп до втория етаж, предмет на ревандикационния иск, а той се осъществява през жилището на първия етаж по същество се свежда до твърдение за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на предмет на договора за продажба, с който ищцата се е легитимирала като собственик. Съгласно чл. 133 ГПК то също е следвало да бъде направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Съдът не е бил длъжен да се произнесе служебно на нищожността, защото тя не произтича пряко от договора, а е необходимо да бъде доказано в процеса, че сградата е била еднофамилна и е извършено разпореждане с обект, който не е обособен като самостоятелен. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1505 от 29.10.2010г. по гр.д.№ 2261/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: