1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. София, 20.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1300 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място].
Ищцата И. Д. И. от [населено място] поддържа становище, че между страните не е сключено арбитражно споразумение – отправената покана за доброволно плащане, в която е записано, че споровете между страните ще бъдат решавани от Арбитражен съд при Стопанска асоциация, [населено място], не представлява арбитражна клауза, тъй като липсва изрично писмено съгласие от страна на ищцата /ответник в арбитражното дело/; в договора за отпускане на кредит не е посочена арбитражна клауза, с която ищцата се е съгласила и е подписала. Излага съображения, че порочността на арбитражното решение относно компетентността на арбитражния съд се състои в това, че се основава единствено на отправената от [фирма], [населено място] покана и че подобна клауза в договора за отпускане на кредит не е посочена и не е подписана от ищцовата страна.
Ищцата релевира доводи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като са нарушени основни принципи на правовия ред в страната – нарушено е правото на защита на ищцата /ответник в арбитражното производство/, като арбитражният съд е решил спора едностранно и не е предоставил равни права на страните в арбитражното производство. Поддържа становище, че арбитражният съд е решил спора единствено въз основа на твърденията на ответника /ищец в арбитражното производство/ и не е дал право на защита на ищцата /ответница в производството пред арбитражния съд/, като не е зачел правата и законните й интереси.
Ищцата оспорва решението на Арбитражния съд и излага твърдения за недействителност на договора за кредит поради това, че не се е съгласила да й бъде оказван психически тормоз, не е подписала арбитражна клауза и клаузата за определяне на лихвения процент и ГПР е нищожна поради противоречие с чл. 10 ЗЗД. Излага доводи, че ако е бил воден нормален исков процес, ищцата /ответник в арбитражното производство/ е щяла да поиска допускане на свидетели за установяване, че е направила всичко, зависещо от нея за упражняване на правата си като редовен платец, и да предяви насрещен иск за неимуществени вреди, причинени й от служители на кредитната институция, които нееднократно са я заплашвали и тормозели.
Ищцата моли арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б. оспорва предявения иск и прави възражение за неговата неоснователност поради това, че арбитражната клауза е сключена с чл. 27 от Общите условия към договор за заем CrediHome № 1081-00209592 и ищцата /ответник в арбитражното производство/ се е съгласила спорът да бъде разгледан от посочения Арбитражен съд, полагайки подписа си в поле 4 /Удостоверения и съгласия на заемополучателя/ от Искането за заем CrediHome № 1081-00209592. Ответникът релевира доводи, че със сключения между [фирма], [населено място] и [фирма] на 25.10.2012г. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ прехвърленото вземане е преминало върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, включително и уговорения начин между страните за разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора.
Ответникът поддържа становище, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България и не е налице основание за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като ищцата е била редовно уведомена, както за образуваното арбитражно производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата, така и за насрочване на съдебното заседание и за постановеното арбитражно решение, и е имала възможност да се запознае с материалите по арбитражното дело и да вземе участие в съдебното заседание за реализиране на правата си и защита на интересите си. Ответникът се позовава на чл. 32, ал. 2 ЗМТА, чл. 12 от Правилника на А., [населено място], Закона за пощенските услуги, чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, т. 2 т. 3, пр. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищцата на 08.01.2014г., видно от писмо изх. № 274/06.01.2014г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация, [населено място] и известие за доставяне № ИД PS 4003 007BHQ D.
С решение от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] Д. И. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 551,47 лв., дължима по прехвърлени вземания с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012г., с който е прехвърлено вземане по договор за заем CrediHome № 1081-00209592 от [фирма], [населено място] в полза на [фирма], [населено място], ведно със сумата 394,21 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 16.03.2012г. до 01.10.2013г., както и законна лихва, считано от 16.10.2013г. /датата на подаване на исковата молба в арбитражния съд/ до окончателното плащане, сумата 337 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата 73,91 лв. – арбитражна такса.
По основателността на иска:
Видно от представените и приложени към настоящото дело и по арбитражното дело искане за заем CrediHome № 1081-00209592/14.02.2012г. и договор за заем CrediHome № 1081-00209592/14.02.2012г., между [фирма] и И. Д. И. на 14.02.2012г. е сключен договор за заем CrediHome № 1081-00209592. В договора за заем ищцата е поела задължение да заплати получения заем на [фирма] в сроковете и условията, описани в договора и в Общите условия към него. В представеното искане за заем ищцата изрично е декларирала, че се е запознала, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, копие от които й е надлежно предадено, и се е съгласила да бъде обвързана от тях. От представените в настоящото производство в оригинал искане и договор за заем CrediHome /и двата документа с № 1081-00209592/14.02.2012г./ се установява, че Общите условия към договор за заем CrediHome са отпечатани на гърба на подписаното от ищцата искане за заем CrediHome № 1081-00209592/14.02.2012г., поради което настоящият съдебен състав приема, че същите са неразделна част от договора за заем, връчени са на ищцата и тя се е съгласила с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Общите условия към договор за заем CrediHomе всички спорове между страните във връзка или по повод изпълнението на сключен между тях договор за заем CrediHomе е следвало да се решават чрез преговори и по пътя на взаимното съгласие, а в случай, че такова не бъде постигнато, ще се отнасят по избор на недоволната страна от компетентния български съд в [населено място] или от Арбитражния съд при Стопанската асоциация, [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Освободител” № 37, Палата № 27 в съответствие с неговия Правилник от един арбитър.
[фирма], [населено място] като цедент на вземането на [фирма] срещу И. Д. И. по договор за заем CrediHome № 1081-00209592/14.02.2012г. съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между [фирма] и [фирма], е сезирал Арбитражния съд при Стопанската асоциация, [населено място] с искова молба срещу И. Д. И. за заплащане на цедираните му вземания по договора за кредит в размер 2 551,47 лв. – 33 непогасени договорени вноски, 394,21 лв. – обезщетение за забава, дължимо върху всяка непогасена месечна вноска за периода от 16.03.2012г. до 01.10.2013г., законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в арбитражния съд до окончателното плащане, юрисконсултско възнаграждение и направените разноски.
От приложеното арбитражно дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] се установява, че арбитражният съд е изпратил на два пъти препис от исковата молба и доказателствата на адреса на ответницата /ищца в настоящото производство/ [населено място], [улица]бл. 1 и известията за доставка са се върнали в цялост със следните отбелязвания: на 22.10.2013г. – „Получателят се е преместил на друг адрес.”; на 25.10.2013г. - „Пратката не е потърсена от получателя”. Видно от известие за доставяне № ИД PS 4003 007DA2 K, И. Д. И. е получила на 22.11.2013г. призовка изх. № 12237/18.11.2013г. за явяване като ответник по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П. с [фирма], С. на 13.12.2013г. от 11.00 ч. в палата 27 на „Международен панаир” П. /вход Е от към река „М.”/. На 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П. е проведено съдебно заседание като арбитражният съд е приел, че ответницата /настояща ищца/ е редовно призована съгласно чл. 12 от Правилника на Арбитражния съд, дал е ход на делото, извършил е процесуални действия по събиране на представените доказателства и е дал ход на делото по същество.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Релевираният в исковата молба довод за отмяна на арбитражното решение поради това, че между страните не е сключено арбитражно споразумение, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в Общите условия към договор за заем CrediHome, които ищцата е приела. С приемането на Общите условия същите са станали неразделна част към сключения между ищцата и заемодателя [фирма] договор за заем CrediHome № 1081-00209592/14.02.2012г. и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 287 ТЗ са обвързали ищцата. С включената в приетите от ищцата Общи условия писмена арбитражна клауза, която притежава всички белези, с които разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА характеризира арбитражното споразумение, е предоставена арбитражна компетентност на Арбитражния съд при Стопанска асоциация – П., разгледал процесното решение. Цедирането на вземането по договора за заем от заемодателя на трето лице прехвъря вземането с всички права, като арбитражната клауза продължава да обвързва заемополучателя.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищците се позовават на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Твърдението за нарушено право на защита на ищцата /ответник в арбитражното производство/, решаване на спора от арбитражния съд едностранно, без предоставяне на равни права на страните в арбитражното производство, е неоснователно. Ищцата – ответник в арбитражното производство е получила призовка на 22.11.2013г., изпратена от Арбитражния съд при Стопанска асоциация – П., била е уведомена за съдебното заседание и е имала възможност до съдебното заседание, проведено на 13.12.2013г., да се запознае с делото, да изрази становище и релевира евентуални възражения по предявения иск и да представи доказателства. Поради това са неоснователни и търденията, че арбитражният съд е решил спора единствено въз основа на твърденията на ответника /ищец в арбитражното производство/ и не е дал право на защита на ищцата /ответница в производството пред арбитражния съд/, като не е зачел правата и законните й интереси.
Нарушението на процедурните правила в арбитражното производство, което е довело и до нарушаване на принципите на гражданския процес за равенство и състезателност /чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ/, които са основполагащи за действащия в страната правов порядък, представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, а не по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. В настоящия случай, от една страна, ищцата не е изложила твърдения кои точно процедурни правила са нарушени, а от друга страна по делото е установено, че ищцата е била призована в арбитражното производство в качеството й на ответник три седмици преди съдебното заседание, т. е. при спазцване на правилата на чл. 12 от Правилника на Арбитражния съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] .
Твърденията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради това, че ищцата не се е съгласила да й бъде оказван психически тормоз, и нищожност на клаузата за определяне на лихвения процент и ГПР поради противоречие с чл. 10 ЗЗД, се отнасят до материалноправния спор по същество, разгледан от Арбитражния съд, поради което са неотносими в производството по чл. 47 ЗМТА. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение или неправилно прилагане на материалните норми не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] не следва да бъде отменено на твърдените от ищцата основания по чл. 47, т. 2 и т. 3, предл. 2 ЗМТА. С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] на основание чл. 47, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗМТА като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |