Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

Гр.София, 01.04.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

при секретар РАНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА,
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № П- 129/2019 година.

Касационното производство е образувано по протест на представителя на Военно-апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 42 от 21.12.2018г., постановено по ВНОХД № П-51/2018г. по описа на Военно- апелативния съд.
В депозирания протест се релевира оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, като се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Представителят на държавното обвинение счита, че въззивната инстанция е приложила неправилно материалния закон като е потвърдила първоинстанционната присъда, с която подс. о.з. бригаден генерал Ш. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 НК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че инкриминираните вещи не са били връчени по съответния ред на подсъдимия в качеството му на длъжностно лице. Акцентира се на твърдението, че с оглед ръководните функции, които подсъдимият е изпълнявал, инкриминираното имущество му е връчено от момента на встъпването в длъжност, без да е необходимо за това да се оформи нарочен акт, а последвалите негови действия представляват противозаконно разпореждане с въпросните вещи в личен интерес. В протеста се възразява и срещу изводите на апелативния съд, че не може да се установи по категоричен начин тяхната стойност и чия собственост са. Посочва се, че в тази насока има събрани писмени доказателства, изходящи от Върховния командващ на съюзните сили в Европа. Представителят на държавното обвинение твърди, че материалният закон е нарушен, като е прието, че описът към митническата декларация, придружаващ върнатото в Р.България имущество не е официален документ, което е довело съда до извода за несъставомерност на деянието по чл.311 НК.
С оглед на посочените оплаквания прокурорът прави искане пред касационната инстанция да се отмени постановеното решение и на основание чл.354, ал.3, т.3, вр. ал.1,т.5 НПК да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд, за да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон.
Срещу протеста е постъпило възражение от защитата на подсъдимия. Твърди се, че съдебните инстанции са изложили подробни и правно издържани мотиви относно липсата на съставомерност на деянието, за което се търси наказателната отговорност на подс.Ш.. Посочва се, че решението за транспортирането на инкриминираните вещи в Р.България е взето от всички участници в контингента и целта е била те да се дарят на дом за деца, лишени от родителски грижи. След нужните проверки, извършени на летище К., включително с участието на представители на ДАНС и Военна полиция, инкриминираните вещи са транспортирани като служебно имущество, а не като лично на подсъдимия, за да се твърди, че присвояването е в личен интерес. Защитата счита, че вещите са били предоставени на българския контингент не за ползване и управление, а за да се направят дарения на местното население, както и че те не са били никога във фактическа власт на подсъдимия, тъй като след пристигането им в България са транспортирани и оставени в поделение **** в [населено място] като служебно имущество. Твърди се във възражението, че те не са индивидуализирани, защото не е бил направен оглед на същите поради незабавното им връщане в А.. Що се отнася до улесняващото престъпление по чл.311 НК, то защитата подкрепя аргументите на съда, че описът към митническа декларация НАТО форма 302 не е официален документ. Обобщава се, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че не поддържа протеста. Излага доводи в подкрепа на възприетото становище от въззивния съд в атакуваното решение, че деянието не осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.202, ал.1,т.1, вр. чл.201 НК. Подчертава, че инкриминираните вещи, за които се счита, че са присвоени от подсъдимия Ш. не са му връчени по надлежния ред за управление, както и че от доказателствата по делото не се установява, по какъвто и да е начин да му е възложено управлението им. Задължението на българския контингент е било свързано с транспортиране и охрана на предоставеното имущество. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира за правилни изводите на съда, че от подсъдимия не са извършени разпоредителни действия с имуществото, доколкото решението за превозването на тези вещи и раздаването им на домове за отглеждане на деца без родителски грижи, е ставало не само по лично решение, а със съгласието на всички присъстващи в контингента. Освен това съдът е положил усилия за установяване на собствеността на това имущество, като е установил, че същото не е собственост на НАТО. Счита, че въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Защитникът на подсъдимия Д. Ш. - адв. Г. изразява съгласие с аргументите на прокурора, изложени в съдебно заседание
Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума пред касационната инстанция изразява очакванията си за потвърждаване на атакувания въззивен акт.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №13 от 14.03.2018г., постановена по НОХД № П- 80 /2017г., Софийският военен съд е признал подсъдимия о.з. бригаден генерал Д. А. Ш. за невиновен с това на 24.08.2010г., в [населено място], А., в качеството си на длъжностно лице - Национален командир на ** контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в А. /И./ - да е присвоил чужди вещи на обща стойност 10 225 (десет хиляди двеста двадесет и пет) лева, собственост на НАТО, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, като за улесняване на престъплението е извършил на 22.08.2010г. и друго престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание и го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 НК.
С решение № 42 от 21.12.2018г., постановено по ВНОХД № П-51/2018г. по описа на Военно-апелативния съд присъдата на окръжния съд е била изцяло потвърдена.
Касационният протест е неоснователен.
Военно-апелативният съд е изложил много подробни и аргументирани доводи при правния анализ на възприетите факти, при което е достигнал до законосъобразни изводи за правилното приложение на материалния закон. Възраженията на прокурора са в няколко насоки: На първо място се изразява несъгласие с аргументите на съда относно това, че инкриминираното имущество не е било връчено на подсъдимия да го управлява в качеството му на длъжностно лице, като се твърди, че този признак от основния състав на чл.201 НК е налице. Касационната инстанция не може да сподели виждането на държавното обвинение. Въззивната инстанция е установила с нужната категоричност начина, по който въпросното имущество се е оказало в една от базите, в които били настанени военнослужещите от ** български контингент в А.. Безспорно е, че по време на ротацията между двата контингента, на подсъдимия Ш.- командващ ** контингент, било докладвано, че в база „Ф.“ имало имущество – анцузи, спортни екипи, тенджери, канчета, хвърчила, топки и др. с емблемата „I.” и надпис „A.“, които не били заприходени и не фигурирали в документите на прието имущество. О.з.полк. Л. / командващ ** контингент/ потвърдил, че това са вещи, доставени от „С. к.“ / C.- M. C. или по линия на Гражданско-военно сътрудничество/ от летище КАЯ, К., предназначени за раздаване на местното население от патрулите и те не се водели на отчет и не са заприходени. Същите имали качеството на консумативи и не били собственост на българската армия . Раздаването на въпросните рекламни вещи, осигурени от неправителствени организации, имало за задача пропагандиране целите на И. / Международните сили за поддържане на сигурността в А./, спечелване на доверието на местното население, създаванeто на нормални отношения между войниците от И. и местните жители, повишаване на нивото на сигурност и създаване на среда, благоприятстваща изпълнението на задачите на Мисията. За получаването им не били съставяни никакви проходно-разходни документи и същите не били зачислени към имуществото на българския контингент. Решението за раздаване на това имущество било предоставено на Щаба на белгийския контингент от Командването на международно летище К. /КАЯ/, под чието оперативно командване била Първа рота за действие в зоната за отбрана на външния периметър на летище К.. Задълженията на българските военнослужещи от Ротата за действие в зоната за отбрана на външния периметър на летище К. били свързани с транспортирането на това имущество и охраната при раздаването му.
Именно по отношение на останали нераздадени комплекти детски дрехи и одеяла от посочената категория, възникнала идея у военнослужещите от ** контингент, при отпътуването им след 6-месечен престой в А., да бъдат транспортирани в България с цел да се дарят на домове за деца без родителски грижи, които участвали в изпращането на контингента преди мисията му. Това било докладвано на подсъдимия, който не се противопоставил, а разпоредил провеждането на обсъждане сред военнослужещите от контингента. Предложението било коментирано и прието без възражения. Така в началото на месец август 2010г., на един от ежедневните брифинги, подсъдимият разпоредил част от предназначените за безвъзмездно раздаване на местното население детските дрехи и одеяла, които били останали в база „У.“, да се подготвят за транспортиране в Република България. Свидетелят А. и негови колеги поставили в сандъци и европалети 104 броя одеяла с емблемата на „I.”; 87 броя зимни комплекти - яке с панталон, ръкавици, шал и шапка с емблемата на „I.”, 104 броя зимни якета с емблемата на „I.”, 135 броя спортни екипи с емблемата на „I.” и надпис „A.”. В сандъците сложили и 20 броя топки, 3 броя тройни канчета и 18 броя походни легла, които се намирали в склада на база „Ф.“.
Свидетелят кап. С. С. изготвил опис на товара, в който вписал, че в сандъци с номера от № 332 до № 345 и в европалетите с номера от № 346 до № 349, в които били поставени инкриминираните вещи, имало „С.“ имущество. Поставил табелки с надписи „C.” (С. – М. С.) (С. - „Гражданско-военно сътрудничество”), тъй като според него това имущество било получавано в ротата по линия на „С.” операциите.
Надлежно определена със заповед на подсъдимия комисия, заедно с представители на военна полиция и хърватската военна полиция, проверила отбранителните продукти и личния багаж на ** контингент, подлежащи на връщане в Република България. Не се установили нередности и на 21.08.2010г. подсъдимият подписал изготвения от свидетеля С. С. опис на товара, приложен като неразделна част от митническа декларация за внос/износ на стоки собственост на или предназначени за Българската армия (НАТО форма 302) сериен № ***/22.08.2010 г..
В митническата декларация за име и адрес на изпращача било вписано под. ***, Ф., К., А., а име и адрес на получателя - под. *** - К., където и пристигнало имуществото. Митническата декларация не била подписана от подсъдимия, макар да били вписани неговото име и длъжност.
Основните възражения, които се правят в касационния протест, касаят изводите на въззивния съд, че при така възприетата фактическа обстановка, не се доказва твърдението на държавното обвинение, че въпросните инкриминирани вещи са били поверени на подсъдимия да ги управлява в качеството му на длъжностно лице- Национален командир на ** български контингент и командирован за участие в операция на Международните сили за поддържане на сигурността (И.) в А., за период от 6 /шест/ месеца. Касационната инстанция счита, че правилно апелативният съд е приел, че в качеството на длъжностно лице на подсъдимия Ш. били връчени конкретни материални средства и активи, описани в Акта за сдаване и приемане на длъжността Национален командир на българския контингент в А. и инкриминираното имущество не е сред тях. Като Национален командир той е бил представител на въоръжените сили на Р.България в Мисията, провеждана извън територията на страната и пряк Началник на ** контингент. Имал е функции и правомощия по отношение на служебното имущество, което е във връзка със задачите на контингента и служебните му задължения не се простират по отношение на имущество извън оръжие, бойна и друга техника и оборудване, с които е комплектуван контингента на основание чл.51 ЗОВС, връчено му по надлежния ред за изпълнение на мисията. Инкриминираното имущество не било заприходено още по време на получаването му от съответните отговорни длъжностни лица от ** контингент на Българската армия в А.. Основавайки се тези доводи, е защитена аргументирано от въззивния съд тезата, че инкриминираните вещи не са били връчени в кръга на службата на подс.Ш.. Те били предназначени за раздаване на местното население и не са се водили като вид имущество на българската армия, към което той да има отношение като длъжностно лице в кръга на службата си.
Въззивният съд е направил извод, напълно съответстващ на коректния прочит на доказателствата по делото, че по отношение на инкриминираното имущество, макар и същото фактически да се е намирало в база „Ф.” и по-късно в база „У.”, подсъдимият не е имал разпоредителни функции, а единствено организационни за охрана и транспорт на лицата, които са раздавали вещите на местното население. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция, направени с атакувания съдебен акт, че одеялата, спортните екипи и якета, са предоставени на Ротата за действие в зоната на външния периметър на летище К. като консумативи- рекламни материали за популяризиране мисията на И. и за преодоляване на негативните настроения сред местното население. Що се отнася до 18 походни легла, то въззивната инстанция е споделила правилно изводите на първия съд, че същите са предоставени безвъзмездно на българските военнослужещи от американските им колеги и също се окачествяват като консуматив.
В касационния протест се застъпва и тезата, че съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 27 от 15.12.1977г. по н.д. № 26/1976г. на ОСНК, инкриминираното имущество трябва да се счита връчено и поверено на подсъдимия по силата на назначаването му на съответната длъжност. Действително в т.1 на тълкувателното решение е посочено, че на отговорните длъжностни лица имущество се поверява за управление по силата на избирането или назначаването им на съответната длъжност, без да е необходимо друго конкретно предаване на имущество по брой, килограм, метър и др. Но също така е уточнено, че те се разпореждат с него с правни действия - нареждане до други длъжностни лица, които имат фактическа власт върху това имущество и на които то е предадено чрез измерване, изтегляне, изброяване и др. В настоящия случай, подобно предаване на длъжностни лица не е имало. По време на мисиите на ** и на ** контингенти въпросните вещи не са връчвани на никое от отговорните лица, имащи отношение към заприходяване на служебно имущество, нито при разходването им са се съставяли документи и отчети.
Не могат да се споделят от касационния съд и възраженията, намерили място в протеста, че от установената от въззивния съд фактическа обстановка, която съответства напълно на тази, приета от първия съд, се извежда недвусмислено изводът, че подс.Ш. е осъществил престъпното деяние, тъй като се е разпоредил с инкриминираните вещи в свой личен интерес. Напълно законосъобразни са изводите на въззивния съд, че подобни заключения са правно неиздържани. Правилно е прието в атакувания съдебен акт, че решение за транспортиране на вещите е взето след обсъждане на въпроса на събрание на Ротата, след като предложение за това е възникнало у самите военнослужещи. Дрехите , одеялата, топките и канчетата и леглата са изпратени в поделението в [населено място], където са получени и съхранявани до извършените проверки. Целта на транспортирането им е била да се дарят на дом за деца, лишени от родителски грижи в [населено място]. Това, че подсъдимият не е съгласувал това решение със Съвместното оперативно командване в България и е допуснал транспортирането на вещи извън посоченото и съгласувано оборудване, правилно е преценено от въззивния съд като дисциплинарно нарушение, за което подсъдимият е понесъл своята отговорност.
По повод оплакването в протеста, че въззивният съд е приел, че вещите не могат да се индивидуализират и оценят, както и че не се доказва чия собственост са, касационната инстанция намира следното: В решението на Военно-апелативния съд са изложени правно издържани мотиви досежно обстоятелството, че инкриминираните вещи не са били предмет на надлежно проведен оглед и/или изземване. Не е проведено законосъобразно следствено действие, което да индивидуализира същите, да ги опише като вид, размер, цвят, материя. Този пропуск е резултат от преждевременното връщане на същите в А.- още в средата на месец декември 2010г. Именно затова въззивният съд е споделил напълно доводите на първата инстанция, че не може коректно и категорично да се определи стойността им, тъй като самите те не са приобщени като веществени доказателства, а и няма надлежно приложени писмени доказателства, които да ги индивидуализират.
Правилно е прието от съда, че на досъдебното производство са приложени неотносими към предмета на доказване писмени доказателствени средства - протокол за доброволно предаване / т.3,л.36,37 ДП/, приемателно-предавателен протокол/ т.3, л.31-33 ДП/, които са изключени от доказателствената съвкупност, защото не касаят вещи, предмет на делото. Изложени са правно защитени аргументи от съда, че писмото от Върховния щаб на съюзните сили в Европа / т.9, л.88, 89/ не дава възможност да се направят достатъчно категорични изводи за стойността на инкриминираното имущество, но установява, че всяко имущество, което се счита за собственост на НАТО трябва да бъде заведено в Регистрите на имуществото на Съюзното командване на операциите, след като бъде инспектирано и прието. Въпреки процесуалните усилия на съда, по делото не са били събрани доказателства това да е сторено с инкриминираните вещи . Именно поради тази причина и въззивната инстанция е направила законосъобразния извод, че вещите не биха могли да се определят, както се твърди от прокуратурата, като собственост на НАТО и да се оценят достоверно.
В касационния протест се изразява несъгласие и с правните изводи на съда, касаещи деянието по чл.311 НК, формулирано в обвинителния акт като улесняващо длъжностното присвояване. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният съд е споделил аргументите на първата инстанция и след свой собствен анализ на доказателствената съвкупност, е стигнал до извода, че не са налице обективите и субективни признаци на престъплението по чл.311 НК. Касационната инстанция счита, че изводите на апелативния съд в тази посока са правилни и почиват на коректен прочит на закона, направен въз основа на правилна аналитична дейност по анализ на доказателствата. В протеста се отстоява становището, че подписвайки описа на имуществото към митническата декларация, подс.Ш. е осъществил деяние по чл.311 НК, тъй като инкриминираните вещи- одеяла, спортни и зимни комплекти, походни легла, якета, топки и канчета, са описани като „С.” / вещи по линия на „Гражданско-военно сътрудничество”/, а те не били с такъв характер. Настоящата инстанция не може да сподели тези възражения. Въззивният съд е изложил в мотивите към атакуваното решение законово обосновани изводи, водещи до заключение за несъставомерност на деянието. С тази насока е посочено, че митническата декларация не е подписана от подсъдимия, а описът, който я е придружавал, е изготвен от св.С.. Въпреки че описът е подписан от подс.Ш., то въззивният съд е отчел обстоятелството, че военнослужещите от ** български контингент, включително представителите на ДАНС и военна полиция, са възприемали инкриминираните вещи като „С.”, тъй като е доставяно във военните бази в А. от отдел "Гражданско-военно сътрудничество" към дирекция "Стабилизиране" в Щаба на И. , а и след осъществените действия по раздаването им на местното население, снимковият материал , изготвен от белгийски военен бил публикуван в онлайн мрежата на „КАЯ“ като „извършено действие по С.“ – т.е. по линия на „Гражданско-военно сътрудничество”. Следва да се отбележи, че изложените доводи още веднъж потвърждават възприетата и от двете предходни инстанции теза, че инкриминираното имущество не е с изяснен статут, собственик и стойност, като безспорно не може да се определи като служебно зачислено на българския контингент имущество във връзка с изпълнението на задачите, които са имали в рамките на И., а правилно е определено от съда като консуматив- вещи с рекламна цел, които са се раздавали на местното население, за да се осигури благоприятна обстановка на съжителство между тях и военните от международните сили , както и да се популяризират задачите на Мисията и се осигури сигурността на участниците в нея.
Изложените доводи от въззивния съд, аргументиращи извода за липсата на субективна страна на деянието по чл.311 НК, правят безпредметни разсъжденията относно характера на митническата декларация и описа към нея като официален или частен документ.
Може да се обобщи, че въззивната инстанция е приложила правилно материалният закон, което е довело и до потвърждаване на присъдата на Военно-окръжния съд, с която подс.Ш. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.202, ал.1,т.1, вр. чл.201 НК
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в протеста касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42 от 21.12.2018г., постановено по ВНОХД № П-51/2018г. по описа на Военно-апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.