Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 782 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 6725/ 09.10.2017 г. по гр.д. № 6782/ 2017 г., с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № 5299/ 06.03.2017 г., поправено с решение № 105 958/ 28.04.2017 г., по гр.д. № 43237/ 2016 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, по исковете на Н. Д. В. срещу „Юробанк България“ АД:
· признава за незаконна и отменя заповед № 1963/ 11.05.2016 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „управител на офис Б. 2“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· осъжда „Юробанк България“ АД да заплати на Н. Д. В. за периода 01.06.2016 г. – 01.12.2016 г. сумата 8 305.16 лв. – обезщетение за пропуснатите ползи поради незаконното уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 328, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следния материално-правен въпрос: Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?
По въпроса настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена дейността на структурно звено на банката. По смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие“ и „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание. Дефинира го организационно-управленският критерий. Структурното звено е обособена, относително самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с териториалния (в едно и също населено място, община, област или регион), с функционалния (специфика на дейността) и с финансово-икономическия критерий (собствени приходи и/ или разходна сметка). Тези критерии са само отличителни за конкретната структура, но не дефинират понятието.
Извършено е само вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото.
Правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ възниква и когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия (населено място, община, област или регион). Правото възниква и когато банката закрива окончателно повече от едно или дори всички обособени звена, които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България.
При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка (чл. 329 КТ). Работодателят може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции.
Мотиви за отговора:
Когато банката-работодател оптимизира структурата и организацията на своята дейност, закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред се преустановява дейността на самостоятелна, относително обособена структура в нейното предприятие.
За понятието „част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ нямат определящо значение наименованието или степента на обособеност на закритата структура. Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗКИ, банката може да има повече от един клон в отделно населено място, включително където е нейното седалище. По аргумент от по-силното основание, в рамките на една и съща територия (община, област или регион), предприятието на банката може да има и повече от една други самостоятелно обособени структури, а наименованието им също няма дефиниращо значение – финансов център, банков офис и др. подобни. Следователно териториалният критерий е само отличителен, но не основен за понятието.
Без определящо значение е и характеристиката на дейността, която е осъществявала самостоятелната, относително обособена структура. Съгласно чл. 2, ал. 4 ЗКИ, банката извършва по занятие дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 ЗКИ, а други – доколкото това е необходимо във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 ЗКИ или в процеса по събиране на вземания по предоставени кредити. Така дефинирана, но и ограничена от закона, е дейността и на самостоятелно обособените структури на нейното предприятие. И те следа да извършват същата стопанска дейност, а при сравняването им следва да се очаква, че дейностите се припокриват. Следователно функционалният критерий (специфика на осъществяваната дейност) е също отличителен, но не основен за понятието.
Без определящо значение е и финансово-икономическият критерий -собствени приходи и/ или разходна сметка. Такова изискване има само към клона на банката (чл. 19 ТЗ), но не и за другите възможни, относително самостоятелни структури на предприятието на банката. Следователно и този критерий е отличителен, но не основен.
„Част от предприятие“ е понятие, зададено от нормите на Кодекса на труда (чл. 7б, ал. 2, чл. 328, ал. 2, т. 2, пр. 2 и чл. 329 КТ). Първата разпоредба го обвързва с изискването и за самостоятелна дейност. „Част от предприятието“ и „структурно звено“ (чл. 6, ал. 2 КТ) по смисъла на Кодекса имат едно и също юридическо съдържание. Отделните структурни звена сформират цялостната структура на предприятието (чл. 130в и 130г КТ). Кодекса задава своя (само за нуждите на регулираните от него обществени отношения) дефиниция на понятието „предприятие“. Следователно специфична е и дефиницията на „част от предприятие“/ „структурно звено“ от позицията на обсъждания въпрос. За нея са без значение зададените и/ или ползвани в други нормативни актове определения – аргумент от чл. 37, ал. 2, а не от ал. 1 от Указ № 883/ 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Кодекса на труда въвежда собствена дефиниция. Съгласно § 1, т. 2 от неговите допълнителни разпоредби, предприятие по смисъла на КТ е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект или други подобни, където се полага наемен труд. § 1, т. 3 от ДР на КТ предвижда, че предприятието има свое ръководство. „Ръководство на предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложен трудовия процес, включително и в поделение на предприятието …“. Така основен критерий (основна характеристика) за относителна самостоятелност на съответното структурно звено/ част от предприятието по смисъла на КТ е също организационно-управленският. Структурното звено е отделният елемент, част от общата структура на предприятието, а определянето му се подчинява на същите дефинитивни разпоредби, които следва да приложат съответно. Следователно „част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с някой от останалите: териториален, функционален, финансово-икономически, но те не го дефинират, а само отличават конкретната относително самостоятелна структура. Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд. Както бе обяснено, особености не разкрива хипотезата, в която закритото звено е част от структурата на предприятието на банка-работодател.
Налице е само вътрешно-организационно преустройство на дейността, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но осъществяваната от него дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или се създава ново, което продължава дейността на закритото. Дейността на закритото звено продължава, но под различна организационна форма. Когато по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът установи извършено вътрешно-организационно преустройство, той е длъжен да приеме фиктивно (привидно) закриване на част от предприятието, а да отрече възникването на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. А. е от по-силното основание на чл. 123 КТ.
Правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ възниква, когато банката закрива окончателно едно или повече свои структурни звена, извършвали дейността си на една и съща територия (населено място, община, област или регион). Както се посочи, основен критерий на понятието „част от предприятието“ е организационно-управленският. Териториалният е само отличителен. При сравняване на отделните структурни звена на предприятието на банката функционалният почти винаги съществувава, доколкото в своята дейност и отделните структурни звена на банката удовлетворяват изискванията по чл. 2 ЗКИ.
Правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ възниква и когато банката закрива повече от едно или дори всички обособени звена, които са били част от структурата на предприятието на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България. Съгласно чл. 123 КТ, при такава промяна трудовото правоотношение с работника или служителя се запазва, а ex lege настъпва заместване на страната на работодателя. Чл. 123 КТ не ограничава новият работодател в решението да оптимизира структурата и организацията на извършваната дейност. Изградената структура на придобитото предприятие е станала част от предприятието на новия по смисъла на чл. 123, ал. 2 КТ работодател. Законът не изисква той да предпочете да запази структурните звена на придобитото предприятие пред „заварените“ структурни звена.
При закриване на част от предприятието работодателят има право, а не задължение за подбор, т.е. той го извършва по своя преценка (чл. 329 КТ). Това е така, защото структурното звено е закрито, а за него няма предвидени никакви длъжности по щат. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато закритото и оставащите структурни звена на предприятието са в едно и също населено място и в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции. Банката-работодател не може да упражни това право измежду работници и служители в различни населени места, доколкото законът не допуска едностранна промяна на мястото и характера на работата, определени с трудовия договор (арг. от чл. 120 КТ).
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба основателна. Съображенията са следните:
Правилно въззивният съд е приел, че с договор за продажба от 29.02.2016 г. „А. Б.“ А. Е. със седалище в [населено място], е прехвърлила на „Юробанк България“ АД обособена част от своето търговско предприятие, а именно – дейността на „А. Банка – Клон България“, който е бил регистриран на територията на Република България. Правилни са и неговите изводи, че след придобиване на търговското предприятие между страните по делото на основание чл. 123 КТ и по допълнително споразумение № 693/ 07.03.2016 г. към трудовия договор е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът Н. В. е изпълнявал длъжността „ръководител, офис банка“ с място на работа „506 – офис Б.“ („офис Б. 2“), а правоотношението е прекратено, считано от 31.05.2016 г. със заповед № 1963/ 11.05.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – поради закриване на част от предприятието. Неправилни обаче са изводите, че само поради това, че и след решението на Управителния съвет по протокол № 8/ 28.03.2016 г. на територията на [населено място] е останал и друг (втори) офис на банката, е извършена само вътрешна реорганизация, но не и закриване на част от предприятието. Както бе обяснено териториалният, а и функционалният критерий са само отличителни, а не дефинират понятието „структурно звено“/ „част от предприятието“, а материалният закон въззивната инстанция е приложила неправилно.
Настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 2 ГПК).
От събраните доказателства се установява, че закритият офис, в който е работил ищецът, е бил обособена, относително самостоятелна организационна единица в структурата на предприятието на „А. Б.“ АД (там са сключвани договори за срочни депозити, откривани са всички видове банкови сметки, извършвани са кредитиране и всички приходни и разплащателни банкови операции); с относително самостоятелно ръководство (ищецът е бил неговият ръководител), а за извършваната относително самостоятелна дейност е имало назначени общо четирима служители по щат. С решението на управителния съвет е закрит офисът в [населено място], на който ръководител е бил ищецът. По делото липсват твърдения, а и доказателства, че неговата дейност е била продължена от втория офис на банката в [населено място] или прехвърлена на друго структурно звено. Следователно към 31.05.2016 г. – датата, от която заповедта за уволнение е породила действие, тази дейност е окончателно преустановена занапред.
Установима е и верността на твърденията на ищеца, че офисите, които са били закрити с решението на УС, са общо 49, а те са значителна част от изградената структура на предприятието на „А. Б. – клон България“, което ответната банка е придобила с договора от 29.02.2016 г. Както бе обяснено обаче, новият по смисъла на чл. 123, ал. 2 КТ работодател няма задължение, нито злоупотребява с право, когато оптимизира дейността си чрез закриване на част от предприятието, а това обхваща повече от едно или дори всички звена, част от бившата структура на придобитото предприятие от друга банка или от регистриран клон на чуждестранна банка.
Следователно за ответника е възникнало и е било надлежно упражнено правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, доколкото при закриване на част от предприятието работодателят има право, а не задължение за подбор и такъв не е извършен. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ са неоснователни. Това предполага въззивното решение да бъде отменено, а касационната инстанция да ги отхвърли (осъдителният – в частта, до която е обжалвано първоинстанционното решение).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация-ищец следва да се постави сумата 401.40 лв. – сторените от касатора-ответник разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК той следва да заплати и сумата 300 лв. – възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред първата и пред втората инстанция (по 150 лв. общо по двата иска за всяка). От настоящата инстанция не е поискано да определи такова за представителството пред ВКС.
При тези мотиви, съдът

ОТМЕНЯ решение № 6725/ 09.10.2017 г. по гр.д. № 6782/ 2017 г. на Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Д. В. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу „Юробанк България“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], както следва:
· да признае за незаконна и да отмени заповед № 1963/ 11.05.2016 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „управител на офис Б. 2“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· да осъди „Юробанк България“ АД да заплати на Н. Д. В. за периода 01.06.2016 г. – 01.12.2016 г. сумата 8 305.16 лв. – обезщетение за пропуснатите ползи поради незаконното уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
ОСЪЖДА Н. Д. В. да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 401.40 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати и сумата 300 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред първата и пред втората инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.