ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1389 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по:
* касационна жалба вх. № 932 от 11.01.2017 г., подадена от К. Б. В. чрез адвокат В. М. от АК – П.
* касационна жалба вх. № 2130 от 23.01.2017 г., подадена от адвокат В. Ш. от АК – П. в качеството му на особен представител на И. Б. Г.,
които са насочени против въззивно решение № 1588 от 02.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2691/2016 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав. С него е потвърдено решение № 2491 от 17.07.2016 г., поправено с решение № 2910 от 30.09.2016 г., постановени по гр.д.№ 10272/2015 г. на РС – Пловдив, Х гр. състав, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответниците К. Б. В. и И. Б. Г., че по силата на договор за покупко-продажба ищците Б. В. Т. и М. П. Т. са собственици на 175 кв.м., заключени между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 2 на скица № 3 към заключението на вещото лице, съставляващи имотна граница за ПИ пл.№ 299 /стар номер 249/, по план одобрен със заповед № 863/1956 г., неправилно заснети с кадастралния план на [населено място], обл. П. (одобрен със заповед № РД-02.14.2294 от 29.12.2000 г.) като част от притежавания от ответниците имот пл.№ 302 в кв. 40 по действащия план на селото, вместо като част от собствения на ищците имот пл.№ 299 в кв. 40.
Жалбите са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържат искания обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касация Б. В. Т. и М. П. Т. са подали отговори на касационните жалби, като възразяват, че решението е правилно. Претендират разноски.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е споделил решаващите мотиви на районния съд, че относно процесната част от недвижимия имот регулацията не е приложена, поради което тази част неправилно е отразена в кадастралния план от 2000 г. като принадлежаща към имота на ответниците. Същевременно е констатирано, че съгласно договор за продажба ищците са придобили дворно място с площ от 800 кв.м. (по скица - 838 кв.м.), представляващо парцел ІХ-249 по регулационния план от 1956 г. По делото е прието заключение на СТЕ, съгласно което посочения парцел ІХ-249 заема част от кадастрално отразения през 1956 г. имот с пл.№ 249, а от останалата част от имот с пл.№ 249 са образувани парцели VІІІ-249 и ХVІІІ-249.
В представеното от касатора К. Б. В. изложение на касационните основания не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция приема, че този касатор не е доказал наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Наличието на такова е доказал другият касатор. В представеното от адвокат В. Ш. в качеството му на особен представител на И. Б. Г. изложение на касационните основания е поставен проблема за характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, разяснен с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК като положителен установителен иск за право на собственост. Поддържа се, че произнасянето на окръжния съд е в противоречие с посочената задължителна практика, защото решаващия мотив се състои в отсъствието на доказателства за придобиване на спорното право в патримониума на ответниците, без да е обсъждано как ищците се легитимират като собственици на част от земната повърхност, попадаща извън обсега на парцел ІХ-249 по РП от 1956 г. Така повдигнатият правен въпрос има обуславящо значение за изхода на спора. Освен общата, в случая е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изложените от въззивния съд мотиви сочат на произнасяне по отрицателен установителен иск за право на собственост, което е в противоречие с т. 1 от ТР № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат да заплатят пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева. Тъй като особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК не заплаща държавна такса (т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), дължимата държавна такса следва да бъде заплатена изцяло от касатора К. Б. В..

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение





ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1588 от 02.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2691/2016 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

................................ 2019 г. , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касатора К. Б. В. чрез процесуалния му представител адвокат В. М. от АК – П. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: