3

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3055/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №2742/03.05.2018г., постановено по в.гр.д. 1418/2018г. на СГС ІV А състав, в която се излагат съображения, че уволнението по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ (закриване на част от предприятието) е законосъобразно, тъй като закриването на офис „Петрич 2“ (или „506- офис Петрич“ към „Алфа Банка- клон България“ към „Юробанк България“ АД) е закриване на обособено структурно звено към банката. Тъй като ищцата е работила по трудов договор в това обособено звено, то при уволнението работодателят не е длъжен да извърши подбор. По тези съображения касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че за да има закриване на част от предприятието е необходимо да има преустановяване на дейността, а в случая банковата дейност е преминала към друг офис и също така неправилно е прието, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор.
В срока за отговор ищцата Х. Ш. е възразила, че работодателят не е извършил закриване на част от предприятието, а вътрешноорганизационно преустройство, тъй като е запазил дейността на част от офисите в същото населено място, поради което имало фиктивно закриване на част от предприятието.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при закриване на структурно обособено звено има закриване на част от предприятието и в този случай необходимо ли е извършване на подбор с работници или служители на сходна длъжност в друго структурно обособено звено.
По формулираните въпроси, настоящият състав на ВКС намира следното: предприятието на работодателя търговец е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то е обект на правото(чл.15 ТЗ). „Част от предприятието“ е също обект на правото(напр. продажба на част от предприятие по чл.15 ТЗ или по пар.1, т.1 от ЗПСПК). Следователно част от предприятие са реално обособени права, задължения и фактически отношения. Доколкото правата, задълженията и фактическите отношения се пораждат от извършването на определени сделки(търговска дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност. За да е налице последното е необходимо на организационно обособена структура да се възложи извършването на относително самостоятелна стопанска дейност.
Тези два признака за понятието „част от предприятие“ са изведени по тълкувателен път от ВКС при прилагането на чл.15 ТЗ (р.№213/2010г. на ІІ ТО). Освен това са въведени и по законодателен път- нормите на пар.2 ЗППДОППД (отм.) и пар.1, т.1 ЗПСПК дефинират „част от предприятието“ като организационно обособена структура, която може да извършва самостоятелна стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и др.).
Принципът за еднозначност на понятията изисква и понятието „част от предприятието“ в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, когато работодателят е търговец, да включва осъществяването на два признака- организационно обособена структура, и възможност за самостоятелна стопанска дейност.
Отговор на втория поставен въпрос във връзка с извършването на подбор- дали е само право или задължение, което предхожда уволнението е даден с тълкувателно решение, в смисъл, че при закриване на част от предприятието, подборът е право на работодателя, но не и негово задължение(т.р. №3/2012г. на ОСГК).
При тези отговори на поставените въпроси се установява, че въззивният съд неправилно е приел, че за да има закриване на част от предприятието е необходимо да има преустановяване на банковата дейност изобщо и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор, поради наличието на сходни длъжности в други офиси на банката.
В случая банковият офис е организационно обособена структура, тъй като в щатното му разписание съществуват следните длъжности: ръководител, супервайзор, специалист продажби и двама касиери. Установява се и вторият признак за наличието на реално обособена част от предприятие- възможността за извършване на самостоятелна стопанска дейност. Този факт се установява от приетата по делото длъжностна характеристика, според която офисът е имал самостоятелен бюджет и бюджетен план за кредитиране, а от конкретното изпълнение на бюджета и постигането на поставените цели за офиса е давана атестация и оценка за свършената работа.
Безспорно е по делото, че ищцата е работила по трудов договор на длъжност „банков служител, касиер“ с място на работа „506- офис Петрич“ към „Алфа Банка- клон България“ към „Юробанк България“ АД. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя, връчена на 14.05.2016г. на основание закриване част от предприятието (чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ). Установено е също така, че работодателят е взел решение за закриване на банковия офис, където е работила ищцата, а съгласно изводите направени по- горе, това решение има за последица- закриване на част от предприятието. При закриване на част от предприятието, за работодателя възниква правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.2,пр.1 КТ като подборът се извършва по негова преценка (в този случай подборът е право, но не е негово задължение). Съответно липсата на подбор не води до незаконосъобразност на уволнението. Тъй като уволнението е съобразено с изискванията на закона за неговото извършване, то исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ са неоснователни.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОТМЕНЯ решение №2742/03.05.2018г., постановено по в.гр.д. 1418/2018г. на СГС ІV А състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от Х. Ж. Ш. срещу „Юробанк България“АД.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: