О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София, 26.07.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2833/2013 год.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от адв.И.П. – пълномощник на „Л. Б. Е. & Ко”КД и от адв.Т.А. – пълномощник на Р. Г. М. против решение № 538/17.12.2012 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 год.,с което е отменено решение от 2.05.2012г, постановено по гр.д.№ 928/2011г. по описа на РС – Елин Пелин, в частта , с която е осъдено „Л. Б. Е. & Ко”КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 16 588,80лв.- обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане и е отхвърлен иска.Потвърдено е решението в частта , с която е осъдено „Л. Б. Е. & Ко”КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 66 355.20лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при уволнение по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба-28.10.2011г до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Р. Г. М. обжалва въззивното решение съобразно правния си интерес в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.221,ал.1 КТ за сумата от 16 588,80 лв.,представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, а ответникът „Л. Б.Е. & Ко”КД по исковата молба в частта, с която е осъден да заплати сумата от 66 355,20лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при уволнение по чл.327, ал.1, т.3 от КТ .
В касационната жалба на „Л. Б. Е. & Ко”КД се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса – представлява ли издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.3 КТ от работодателя признаване на неизпълнението на работодателските задължение,респ.на наличие на основание за служителя да прекрати трудовия си договор предсрочно,като се позовава на практика на ВКС,обективирана в множество решения.Претендира разноски.
В касационната жалба на Р. Г. М. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,по който няма установена практика - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , а именно: допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.3 КТ присъждане на обезщетение по чл.221,ал.1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание,но в друг размер,което страните са уговорили по реда на чл.66,ал.2 КТ в индивидуалния трудов договор,че се дължи при перкатяване на правоотношението на същото основание.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение за да се произнесе по сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК,съобрази следното:
За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че със Заповед № 383/30.08.2011г. на управителите на „Л. Б. Е. & Ко”КД е прекратено трудовото правоотношение на служителката, считано от 29.08.2011г., на основание чл.328, ал.1, т.3, предл. първо от КТ.Възражението на дружество, че не са били налице условията на чл.327, Т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение е приел за неоснователно, тъй като заповедта е издадена от управителите на дружеството и в нея е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.327, т.3, предл.първо КТ-промяна на мястото на работа, въз основа на депозирано уведомление на служителката от 29.08.2011г.Липсват доказателства, които да обуславят извод за постигнато между страните съгласие за изменение на трудовото правоотношение с писмено съгласие за определено или неопределено време, съгласно чл.119 от КТ.Доводите на работодателя, че са налице конклудентни действия и представените в тази връзка доказателства по делото, с които се поддържа, че служителката е възприела извършената промяна на мястото й на работа,е приел за несъстоятелни, тъй като изискването за писмена форма не може да бъде дерогирано.Възражението, че служителката не е упражнила правата си в срока, определен в чл.358, ал.1, т.2 от КТ също е приел за неоснователно, доколкото този срок касае оспорване на заповед за едностранна промяна на мястото и характера на работа, а в случая такава не е налице.Поради това съдът е приел, че е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгл. чл.327, Т.3 от КТ промяна на мястото на работа на служителката и съответно наличие на основание за дължимост на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Относно претендираният размер на обезщетението чл.221, ал.1 КТ по първата искова претенция е приел,че въз основа на допълнителното споразумение, страните по трудовото правоотношение с допълнително споразумение № 02/29.05.2008г са уговорили изменение на чл.11 от трудовия договор, като продължителността на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните е три месеца, а с допълнително споразумение № 6/2.11.2009г са постигнали съгласие, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2, т.3 КТ, работодателят се задължава да изплати незабавно на служителя обезщетение за прекратяването в размер на 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя.Тъй като работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор е прието, че въпреки, че между страните е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор –три месеца, то няма пречка същите да уговорят по-висок размер на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, а именно 12 брутни месечни заплати.Допустимо е дължимостта, предпоставките, границите и сроковете на претендираното обезщетение да се уреждат и в отклонение от правните норми на КТ, доколкото се касае за по-благоприятно правно разрешение за служителя,т.е.в смисъл на по-висок размер на обезщетението,поради което, съдът е приел, че работодателят дължи обезщетението на служителката в уговорения в допълнителното споразумение № 6/2.11.2009г. размер, а именно 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя.
По отношение на втория иск по чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 16 588.80лв за обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в случите по чл.327, ал.1, т.2, т.3 КТ е приел, че ищцата претендира обезщетението, за което е предявила и първата искова претенция в размер посочен в КТ.Доколкото с този иск се цели да се обезщетят вреди от прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, то за тях ищцата е обезщетена с присъждане на обезщетението по първата искова претенция и не й се следва друго обезщетение, което да репарира същите вреди.Двете обезщетения са с едно и също основание, въз основа на което се претендират, а именно чл.221, ал.1 от КТ и не може да се присъдят кумулативно.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК по поставения от касатора „Л. Б. Е. & Ко”КД въпрос.Съгласно това основание на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона,е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика,на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота следва да бъде посочено,че е налице многобройна и безпротиворечива практика/решение № 144 от 23.02.3010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г. о.;решение № 954 от 09.12.2009 год. по гр. д. № 5375/2008 г., I г. о./,относно законово регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено. Когато работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя,като в този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл.327 КТ.
По поставения от касатора Р. Г. М. материално правен въпрос обаче е налице основанието за допускане на касационно обжалване,тъй като не е налице съдебна практика.
При този изход на спора на касатора „Л. Б. Е. & Ко”КД не се дължат разноски.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,



О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 538/17.12.2012 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 год.,в частта,в която е отхвърлен иска за сумата от 16 588,80лв.- обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 538/17.12.2012 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 год.,в частта,в която е присъдена сумата от 66 355.20лв., представляваща уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при уволнение по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба-28.10.2011г до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: